WOC 2013

Най накрая ми остана свободно време да напиша и малко за изминалото световно първенство във Финландия.
 Слабо бягане на спринта, много добро бягане на дългата и посредствена щафета за Бг отбора, това на кратко се случи през тази една седмица.
Първо ще започна със прословутата програма на това световно първенство. Изключително недомислена и недодялана програма ощетяваща много голяма част от състезателите и подпомагаща много малко! Не знам какви мисли точно се крият зад така построената програма, но каквато и да е тя, повечето състезатели бяха разочаровани, че трябваше да пропуснат една от любимите си дисциплини. Моето решение да бягам спринт и дълга го взех още през есента и през целия подготвителен период тренирах поне веднъж месечно програмата на световното, а след всяка симулация ми трябваше поне седмица да се възстановя :). Смятам, че взех правилно решение, защото района за средната не ми допадаше и знаех, че колкото и да съм уморен след спринта ще направя по-добро класиране на дългата отколкото с перфектно бягане на средна. А квалификация дълга ми дойде супер, като първо състезание, защото винаги имам малък проблем в началото на големи състезания с физическата си форма.
 Знаех, че на финал дълга няма никакво значение кога стартираш така, че бягах дълга квалификация една идея по бавно, колкото да се класирам. Допуснах няколко малки грешки но пък научих ценни уроци за финала.
 Спринта! Какво да кажа... Ако това е бъдещето на спринтовата дистанция, се радвам, че съм към края на своята кариера...
 Квалификацията бе нищо особено, но въпреки на пръв поглед елементарния маршрут, бе много лесно да се допусне паралелна грешка между къщите, защото на повечето места нямаше видимост, а когато бягаш с 3:30 на ориентиране, лесно се допускат грешки. А тук и най-малките такива се наказват!
 Финала за мен беше разочарование. Разбирам да построиш 100м огради но близо 700м беше меко казано нелепо! Маршрута се разигра в половин квадратен километър и се чудя как не ми се зави свят да обикалям всичките огради. Бягах без грешки но с няколко грешни варианта които ме изпратиха много надолу в класирането. Едва като финиширах успях да видя проходи на картата, които се оказаха много важни. На места маршрута беше направен по начин да заблуди участниците и линиите свързващи точки нарочно не бяха прекъснати 12-13. Оградите в доста от случаите не се виждаха от разстояние и на места имаше много коли, които гти пречеха да видиш оградата. На места бе трудно да видиш оградата от разстояние, къде свършва и къде започва. Когато финиширах не бях разочарован и ми беше абсолютно безразлично. И както казах по-горе - ако това е бъдещето на спринта - МЕРСИ!
 Единствено аз и Вилиус Алелунас от Литва бягахме финал дълга и спринт. Много малко бяха хората, които предполагаха и вярваха, че може да се направи добро бягане на дългата след спринта.  Преди старта се чувствах много по-добре отколкото на квалификацията и си казах: Дизел, днес ти е ден за бягане остава и точките да си намериш и всичко ще е 6. Така и стана! Физически се чувствах много добре, съумях да избирам възможно най-добрите варианти в повечето случаи и допуснах общо само около 2мин грешки. Но най-съм доволен от варианта ми за 17-18 :) Единствено на края на маршрута не се чувствах по начин по, който би ми се искало, но не мога да кажа със сигурност дали е заради спринта или не. Резултата не бе това което исках, но пък този ден дори и с перфектно бягане щях да съм най-добре 6ти, а то почти не се различава от 9тото, само дето е обърнато :) В крайна сметка аз бягах добре, което бе единственото нещо, което можех да контролирам, как бягат другите е нещо което няма как да контролирам.
 Може да видите вариантите ми ТУК.
 Щафетата се разви за съжаление по познат начин за Българския отбор и след 2та поста аз нямаше за кой знае какво да се боря. Естествено опитах се да бягам добре, което почти се получи. Допуснах няколко грешки без които можехме да дръпнем до 14та позиция, но...  Неделята се прибрах в България, но нямах много време в което да размишлявам върху, WOC - защо и как се случиха нещата. Но едно знам със сигурност в Италия ще бъда по-добър!
 От четвъртък съм в Италия - Каназей -Доломитите. Неделя ще участвам за първи път на Sky Race, което е и Европейско първенство. Очаква се тежко трасе, имайки в предвид многото сняг, който все още не се е стопил над около 2500м НВ.

Jukola

 Измина и Юкола 2013. Както винаги много емоции и приятни моменти изпълниха най-мащабното събитие за годината в ориентирането в световен мащаб.
 Тази  година трябваше да се задоволя с място във втория, но така е когато бягаш за единия от най-силните клубове по ориентиране. Трябва да си наистина безгрешен през сезона за да си в 1вия отбор. В началото бях много разочарован, че не бях селектиран за 1вия отбор, но ден два след като научих новината погледнах на цялата ситуация от друг ъгъл. Никога до сега не бях бягал последен пост и в крайна сметка 2рия отбор на Калеван Расти също е много добър. Последните две години бяха ставали 10ти.
 Дните между NORT и Юкола прекарах в Ивескюла на гости на Йере и Сузана, като потренирах доста добре. Веднъж ходихме на тренировка на район подобен на Юкола а през останалото време бягах спринтове.
 Деня преди старта се чувствах добре и вече с нетърпение очаквах момента в който картата ще ми бъде подадена от 6ти ми пост.
 Щафетата не стартира по най-добрия начин но в крайна сметка стартирах 20ти последен от една доста сериозна група в компанията на Матиас Мерц - Тисарен, Марк Лаунщаин - Вехкалайден Вейкот, Вилиам Линд - Малунг, Юри Тамбасов - МС Парма, Фредерик Йохансон - Лидинге а на 1ва точка застигнахме Фредерик Траншон - Хелан. В началото 1вия километър трябваше да побягам доста бързо, за да стигна групата и след това ми трябваше може би още километър за да се нагодя към темпото. Бягах като цяло много добре. Не съм доволен само от варианта за дългата отсечка... По време на бягането застигнахме няколко отбора а в края на маршрута задминах без да разбера още два. Предпоследна точка се оказа доста решаваща, колкото и лесна да изглежда на картата.
 В крайна сметка тръгнах 20ти и финиширах 11. С 3то време съм за последен пост. Това е моето най-добро ябгане на Юкола от, което съм много доволен.
 Тук можете да видите GPS как се разви бягането. Тук резултати от щафетата. А Тук резултатите от поста.

 Следващата една седмица съм на лагер за световното в Йоенсу с Иван и Иво.

NORD

 От доста време не съм писал в блога си, но при наличието на фен страницата ми във фейсбук, новините тук ще са все по-малко. Последната седмица участвах в NORD, а преди това бях на високопланински лагер на Витоша. Ще прекарам следващите две седмици във Финландия, а след това ще се прибера до България за последни приготовления преди световното първенство, което също ще се проведе във Финландия.
 Последната една седмица, участвах в Скандинавския тур, който включваше 5 кръга от световната купа, съответно две в Норвегия, една в Швеция и две във Финландия.
 За мен бе много важно да участвам в тия световни купи, защото това де факто са последните сериозни стартове преди световното първенство, и успях да видя в какво моментно състояние се намирам.
 Резултатите бяха далеч от тези, които исках, но явно в този момент от сезона, това бяха възможностите ми. Доволен съм много от квалификацията в Швеция и от последния старт, който беше преследване. Естествено от всяка ситуация трябва да се извлича максимум полза. За мен бе много важно да сравня скоростта си на бягане с останалите състезатели и може би, доста неща успях да погледна от друг ъгъл, като гледах финала на спринта в петък по телевизията. Последния старт е който се чувствах най-зле физически всъщност съм бягал доста добре и ме радва факта, че за двете дълги отсечки имам съответно 1во и 2ро време. Явно всички са били уморени.

 Вчера се присъединихме към лагера на Калеван Расти, където днес макар и уморен направихме много добра щафетна тренировка.
 За моя жалост днес ми беше съобщено, че няма да бъда част от 1вия отбор в тазгодишното издание на Юкола. Това не ме изненадва особено след лошия 1ви пост на 10Мила. Но пък ми се открива възможността да бягам последен пост на 2рия отбор, което ще е също доста интересно.
 След Юкола ще остана за седмица в Йоенсу (града на Калеван Расти), където заедно с Иван Сираков и Ивайло Каменаров ще проведем едноседмичен лагер за предстоящото световно първенство.
 

Държавно Първенство Средна Дистанция

През изминалия уикенд се състоя Държавното Първенство средна дистанция край град Русe. Клуба организатор "Компас Крос" Русе се бяха постарали, както винаги и бяха спретнали един празник на Ориентирането.
 Събота бе квалификацията, на която застанаха на старт 53 души по стартов списък и 25 от тях се класираха за финал. Аз лично бягах доста под физическите си възможности, но моята цел бе да не греша. Района бе интересен, а маршрута разнообразен, като предлагаше няколко типа ориентиране в различните си части. Края бе изключително интересен и трябваше да си изключително внимателен за не допуснеш грешка. В крайна сметка бягането ми бе достатъчно добро за да стана 1ви, а това ми отреди и последна стартова позиция на финала. Извода, който си направих от квалификацията бе, че ориентирането ще е решаваш фактор на финала.
Класиране.

 На другия ден бе финала. Района отново бе добре подбран и интересен. Финалната арена, старта и видимата контрола бяха на уикални места. Основните ми конкуренти Ивайло Каменаров и Иван Сираков стартираха съответно 2 и 4мин пред мен. Стартирах добре и за моя голяма изненада стигнах Иво още на 5та точка. В последствие разбрах, че той бе допуснал голяма грешка на 1ва точка. Днешния ден бягането ми беше слабата страна. Стремях се да "натискам", но като че ли не се получаваше. Може би и това, че настигнах Иво толкова рано ми повлия донякъде на това да се отпусна. Бягайки за 16та настигнахме и Иван. След финала разбрах, че той е допуснал огромна грешка на тази точка, като до предната ми е водил с много голяма преднина. Но както написах по-рано ориентирането бе решаващия фактор в този старт. 16та точка според мен бе и възловата в този маршрут защото се преминаваше от един тип ориентиране на друг и и отделих специално внимание. В последствие разбрах, че доста хора са сгрешили там. Не бях най-свежия този ден но в крайна сметка избягах маршрута с най-малко грешки. Останалата част от маршрута избягахме малко или много заедно, като за мен лично резултата бе ясен. Но това, че Иван ми води до 15та точка, ме радва изключително много защото, ме мотивира изключително много да тренирам една специална част от подготовката си :)
Класиране.

Както казах по рано, организаторите свършиха чудесна работа и тази средна дистанция бе достойна за държавно първенство! Но не мога да не отбележа и няколко неточности по състезанието. Времето на победителите бяха доста над допустимите. Знаците на картата бяха извън всякакъв стандарт. Това естествено бе описано в бюлетина, но въпреки това според мен големината на знаците не трябва да се пипат. Не е нужно да се дава всеки обект от местността на картата а да се генерализира и отбелязват тези обекти, на които може да се разчита на висока скорост. И  не бе спазен правилника за близки точки. Имаше прекалено близки точки на едни и същи обекти a по правилата на IOF точки не могат да се слагат на под 30 метра една от друга, когато за на разнородни обекти, а когато са на идентични обекти разстоянието е 60м. И в квалификацията и финала това правило бе нарушено...
 Следващите две седмици ще съм на лагер на Витоша и след това заминавам за Скандинавието, където ще взема участие във Нордик Тур.

Време на тренировки отново.

Доста време мина откакто писах за последен път в блога си, но от както поддържам фен страницата си във фейсбук, намалих новините.
Последните няколко седмици бях на лагер в Швеция, където взех участие в "Силва Лига" . След това бе 10 Мила, която спечелихме заедно с Финландския ми отбор "Калеван Расти. Кратко интервю за 10Мила можете да прочетете тук. Веднага след щафетата се прибрах в България и още на следващия  ден участвах в дългата дистанция на купа "Великден", която бе и WRE (състезание носещо точки за световната ранглиста). След това състезание явно се отпуснах и изведнъж се почувствах доста уморен. Но може би имах нужда от малка почивка и до края на седмицата само разтичвах.
 В събота се състоя първото издание на Salomon Vitosha Trail, а аз бях много доволен, че бях в кондиция да участвам на дългата дистанция 27км. За мое съжаление двамата основни конкуренти за мен Иван Сираков и Шабан Мустафа, не застанаха на старта и доста улесниха задачата ми.
 В същото време от миналия четвъртък съм на високопланински лагер на Витоша, където смятам да остана до 28ми. А след това заминавам за Nordic Tour.

Three Hill Cup

Измина тазгодишното издание на Three Hill Cup, която традиционно се провежда край и в град Търново. Тазгодишната програма на състезанието бе малко по-различна, като първия ден имаше два спринта с едно класиране.
 Пътувах още в петък за състезанието и целта ми бе да отида на нощна тренировка на моделното бягане. Още миналата година, като ходих на моделното бягане през нощта ми направи впечатление, че колкото и трудно и гъсто да ми изглежда на нощна тренировка през деня се оказва доста по лесно.

 Поуморен от изминалия лагер в Италия ми беше ясно, че спринта ще се реши във втория старт, защото нямах свежестта да направя нещо кой знае какво сутринта. Допуснах доста малки на пръв поглед грешки, като в последствие се натрупа сериозна загуба на време. На техническия му се е наложило в последния момент да преправя маршрутите поради 3D шоуто, което се проведе вечерта в непосредствена близост до финала (шоуто бе невероятно, можете да видите кадри ТУК - след 5тата минута става интересно) и поради това преправяне, маршрута не бе добре изчертан. Кръгчетата и линиите между точките не бяха прекъснати, като това скриваше доста от вариантите и правеше неясна ситуацията за избора на вариант и атакуване на точката. Иначе за мен това е един от най-интересните райони за спринт на, който съм бягал в България. Оказа се обаче, че не само аз съм грешил. В крайна сметка изходната ми позиция за следобедния старт бе 2ра само на 9 секунди след Иван Сираков, което за мен бе повече от комфортно. 3тия Апостол Атанасов бе твърде далеч зад нас.

 Района за следобедното състезание бе коренно различен, но въпреки това беше също доста интересен. Още 1ва точка дупчихме заедно с Иван. След 3та точка вече не издържах да стоя отзад и реших да мина отпред. След 4та точка имах неприятна ситуация като челно се сблъсках с Наталия Димитрова и като по чудо на нито един от нас ни нямаше нищо... Единствено картата около 5та точка ми беше скъсана. В крайна сметка след като един два пъти се опитах да правя малка разлика на Иван и те все бяха неуспешни, реших да застана отзад за една от последните дълги отсечки, да си разгледам добре маршрута до края и да атакувам за 21. Простите планове винаги са били най-успешни :) Такъв тип състезания винаги са много вълнуващи за мен.

Класиране.
 На следващия ден бе средна дистанция WRE. Района на всички ни бе познат от миналата година. Арената, както бе записано в бюлетина наистина бе на уникално място, като предлагаше невероятна гледка. Стартирах състезанието не по най-добрия начин, но единственото, което имаше значение бе да не правя големи грешки. Останах малко изненадан, когато бягайки за видимата 8ма точка видях стартиралия пред мен Иван да бяга в странна посока, погледнах си няколко пъти картата за да бъда 100% сигурен, че не това е посоката в която трябва да бягаме. Оказа се в последствие, че Иван по грешка е отишъл на 16та вместо на 9та. Останалата част от маршрута избягах много добре. Единствено първата дълга отсечка може би варианта по-който бягам е малко по бавен от този да бягаш по асфалтовия път.

Класиране.
 
 Благодаря на организаторите за специалната покана, за мен бе чест да бъда част от това състезание.
 Понеже състезанието бе WRE (което носи точки за световната ранглиста) в понеделник отварям сайта на IOF да проверя, колко точки взимам от това състезание и О НЕБЕСА!!! Точките, които взимам от това състезание са повече от точките, които взех миналата година за 6тото си място на WOC. Някои ще кажат, че е заради това, че бих 2рия с 5мин, но дори да е така не мога да се примиря и приема за нормално това че от едно такова състезание мога да получа толкова много точки! Още миналата година бях писал на IOF, че точкуването им не става, пак поради подобна причина, че бях взел много точки от състезание в България. А най ме тревожи факта, че от догодина позицията ти в световната ранглиста ще е от изключително значение за стартовата ти позиция на някои от дисциплините на Световното първенство. В заключение мога да кажа, че според мен световната ранглиста е пълен ......!

Follow the sun :)

Последната седмица прекарах в южна Италия, където взех участие в MOC.  Не голямо, като брой участници състезание, но със много силно присъствие на елитни състезатели.
Много тренировки, силни състезания, интересни спринтови райони, и приятната компания на Фредерик Траншон, Лука Басе, Тиери Жоржу и Аника Билстам ще запомня от Италия.
Стартовете започнаха още в четвъртък, когато бе пролога или спринтова щафето от по двама души. Понеже нямах партньор, помолих Аника да попита в Шведския отбор дали нямат свободен състезател. Имах честа да се състезавам заедно със Симон Хектор, 16 годишен много обещаващ младеж, който е по-висок от мен :) Бягахме добре и двамата, заехме 12то място.

Първия старт от MOC за мен не мина много добре, грешка още за 1ва точка доста разстрои бягането ми, но в последствие разбрах, че точка К е била поставена грешно :) Още няколко грешки след това ме пратиха доста назад в класирането.

Втория ден бе масов старт дълга дистанция. От дългия път преди това имах доста болки в кръста и не бях много сигурен за физическото си състояние. Изненадващо за мен в деня на състезанието се чувствах много добре. В последните метри на състезанието останахме само с Матиас Кибурц, но явно този ден силата бе на моя страна и успях да финиширам 1ви от, което останах много доволен. 3ти финишира Густав Бергман а 4ти и 5ти бяха Фабиен Хертнер и Тиери Жоржу съответно от Швейцария и Франция, но и двамата от Финландския ми отбор Калеван Расти.

3тия ден бе спринт и PWT. Град Матера предложи уникален терен... Както бях казал, може би най-интересния и най-трудния спринт, който съм бягал някога в живота си. На този спринт бе невероятно как два на пръв поглед еднакви варианта дават разлика от 30сек и никога не си сигурен дали бягаш по правилния вариант... Тиери беше много добър в този ден и ни "уби" :)

Благодаря на организаторите, които ни оказаха съдействие на мен Фредерик и Лука. Беше една много приятна седмица.

Този уикен предстои първото за мен състезание в България, където съм специално поканен от организаторите Three Hill Cup