понеделник, 30 май 2011 г.

Държавен Шампион по планинско бягане

Миналата събота се състоя Националния Шампионат по планинско бягане за 2011г. Състезанието се проведе в известния ски курорт "Боровец". Старта бе пред хотел "Рила" на 1300м надморска височина. Маршрута на мъжете бе дълъг 11км. Mинава през връх "Ястребец" - 2363м и финишира на горната станция на лифта "Ястребетц експрес" - 2049.
 За първи път участвам на Държавно Първенство по планинско бягане и съм радостен, че успях да го спечеля. Още от самото начало реших да взема нещата в свои ръце и да наложа своето темпо. Не бях сигурен 100% в силите си защото не се бях възстановил напълно от Финландския шампионат ултралонг по ориентиране, но се справих доста добре. Нещото, което ме зарадва много бе, че успях да подобря неофициалния рекорд до връх "Ястребец" държан до момента от Шабан Мустафа 49мин. Моето време до върха бе 46.50 а на финала 54.03.
 След финала ни вземаха лактат  - моят бе 5,9 mmol/L




 Състезанието бе и контролно за Европейското Първенство по планинско бягане, което ще се проведе на 10 Юли в Бурса Турция, в което придобих право да участвам.

понеделник, 23 май 2011 г.

ДП - Средна

„Цял живот няма да можеш да си простиш, че пропусна тоз невероятен евент” – Първото нещо, което Калин Пенчев ми каза след ДП средна J

Преди две седмици публикувах в блога си статия за това, че съжелявам, че изпускам държавното първенство средна дистанция в България... Е след като видях картите от квалификацията и финала на средната дистанция си взимам думите назад и си мисля „господи добре, че предпочетох да не бягам средната ами дойдох във Финландия”
 Естествено повечет от вас ще кажат, че това е нормално да педпочета Финландия и кой не би го предпочел... Но не е съвсем така...
Реших да напиша тази статия, защото това бе поредния път, в който състезание от такъв клас бе опорочено отдавна преди то самото да е започнало. Ако аз някога правя ДП и то средна, просто няма да мога да допусна, пред самия себе си, то да се проведе на такъв район! 

Има един сайт за ориентиране www.worldofo.com , където, като си публикуваш картата в сайта или в блога си и ако е достатъчно добра тя се показва най-отгоре, като интересно нещо, което си заслужава да се види. Мои и на други български ориентировачи карти са били на това място, но за съжаление много малко райони от България са се показвали. В момента в който си публикувах тренировките от изминалата седмица и от Шампионата на Финладия картите моментално се появиха там. Кога според вас картата от ДП средна (иначе така важното и отговорно състезание) ще предизвика интерес и ще бъде публикувана на такова място? Не искам да отговарям на този въпрос защото отговора никак не ме устройва.

Когато миналата година „Калеван Расти” бяха на лагер край Варна и Приморско, на края на лагера попитах Тиери Жоржу, как според него му се е сторил лагера. Неговия отговор беше: За целия лагер бягах единствено на един хубав район – „Златни Пясъци” но за мое съжаление там нямаше „карта” за ориентиране” и се усмихнаJ Nice a?

След Шампионата на Финландия, се срещнах с Бйоре Вартиайнен, който искаше да дискутираме моите тренировки и варианти. Бйоре е един от тренъорите в „Калеван Расти” човека който прави маршрутите за Световното Първенство по Ориентиране през 2013. Той е човека, който е помагал на Тиери и много други добри ориентировачи със съвети за това как да подобрят техниката си на ориентиране. Този човек само със гледане на вариантите ми от компютъра ми каза толкова много неща над които не се бях замислял сериозно! Та както и да е, защо пиша всичко това, едни от думите му бяха : „В днешни дни картите за ориентиране са много подробни и много добри и ти може да им се довериш на 100%” След тези думи в мозъка ми изплува картата от ДП Средна и думите му въобще не съвпадаха с образа в главата ми!

Имах и интересен чат с Иван Сираков вчера след състезанието. Той ми сподели: „Цяла пролет, която тренирах на хубави райони извън България, опита и рутината която натрупах, лека полека след всяко едно състезание в България намалява! Не съм уверен в действията си. Не мога да се доверя на картата!” Напълно го разбирам, защото аз самия съм минал по този път и знам много, ама много добре за какво точно ми говори! Изпитвал съм това чувство многократно. Драги състезатели опитващи се да тренирате „ориентиране” в България, грешката не е във Вашия телевизор!

 Опитвам се да намеря нещо позитивно в цялата ситуация, но не мога да излъжа себе, да махна с ръка и да кажа абе ставаше, защото докато продължаваме да се задоволяваме с това „абе ставаше” нещата няма да потръгнат. Сигурно има хора на, които им е харесало състезанието. Ако има такива моля нека ми пишат disl@abv.bg за да видя и тяхната глена точка.

Три са най важните неща за едно състезание по ориентиране, Добър район и карта, добър маршрут и точките да са поставени на правилното място. Ако тези трите неща са наред може организаторите въобще да не строят „красив финал” и да опъват финални ленти и хората пак ще излизат доволни и щастливи от гората! Ако изпратя картата от ДП на няколко души от световния елит и ги попитам да ми дадат мнение, съм сигурен какво ще отговорят, а по-специално един ще каже „Bulgarian style. Защо питам аз това трябва да е нашия стил? Защо трябва да имаме такава репутация? Мен лично ме е срам от това!

Знам че на много от вас това, което съм написал няма да им хареса, но това е начина по, който виждам нещата. И няма да е чесно спрямо мен самия ако това беше поредния път в, който просто си замълча. Пиша ги тези неща защото хората са устроени да забравят нещата такива каквито точно са били. Ще мине време и пак ще се случи нещо подобно, от което много малко са тези, които ще остават доволни. Човека е единственото животно, което се препъва в един и същи камък многократно. Некане само да се научим да прескачаме този камък, ами просто да го премахнем!

А и за малко щях да забравя, то чак ми е смешно, че това състезание беше контролно за Франция :) Интересно ще ми е да видя как треньорския съвет ще излезе този път от тази така съсдала се ситуация?!?!

Приятна и спорна седмица на вички. Бъдете себе си! Защото живота е твърде кратък да се преструвате на някой друг :).

неделя, 22 май 2011 г.

Финландски Шампионат Ултралонг 2011

 Престоя ми във финландия почти приключи. Беше наистина приятна седмица с изключение на времето в по-голямата си част. Престоя ми в Йоенсу продължи почти седмица, през котято успях да направя няколко технически тренировки на наистина уникалени райони.




Два дена преди състезанието се отдадох на почивка (активна разбира се) за да мога да събера достатъчно сили за предстоящото 25км по права линия състезание. Старта беше масов, като първоначално завъртяхме 3 кръга, които бяха под формата на "one man relay" и с обща дължина 12км. Последния 4ти крък беше "прав" без вилици с дължина 13км и една отсечка от 4,5км по правата :) nice:)
Стартирах добре, но още в самото начало допуснах малка грешка след, която си казах, че просто нямам право на повече такива. Много беше важно на коя позиция ще стартираш на последния кръг. С доста добро бягане и грешки от около минута и половина, стартирах последния кръг от 2ра позиция на около 20сек след Паси Иконен. Първата част от отсечката имаше около 400м бягане по път и бързо успях да го настигна. Странно започнах да усещам леки схващания на краката прекалено рано, това беше знак, че ще е едно тежко състезание за мен!
Няколко точки по късно бяхме застигнати от Петери Муконен (точно преди дългата отсечка). Като видях колко дълга е отсечката спрях за няколко секунди да видя на къде ще тръгнат двамата. Те се разделиха и на мен повече ми допадна варианта на Паси. След около 1,5км бягане през гората отново се събрахме 3мата. Стъпвайки на пътя Муконен вдигна драстично темпото и аз реших да го последвам. За жалост при това бързо темпо всяко едно спиране на подкрепителен пунк би ми коствало много, а Муконен имаше "камелбек" а аз не :) Реших да рискувам и да пробвам да издържа до където мога. Изгубихме Паси и така останахме само двамата. След още няколко точки разбрах, че ще ми е трудно да финиширам с Муконен. Намалих темпото, като се стараех да не граша. Няколко точки преди финала вече отчайващо се нуждаех от вода и О чудо... река! Това бе и моето спасение колко и странно да звучи :) Финиширах 2ри на 3мин след 1вия. Паси финишира на 2мин след мен. Бях доволен от резултата и от това, че не позволих да се откажа. Но проблемите не свършиха до тук :) Имаше допинг контрол и след 2часа и 40мин бягане е доста трудно човек да даде какъвто и да е тест. След около 3 часа и 4-5 литра изпити течности най накрая успях да "свърша работата" :)


Резултати.

Следобеда бе болезнен но поне времето най-накрая бе приятно.
Понеделник се прибирам в София а другата събота ме очаква друго тежко изпитание. Държавното Първенство по планинско бягане, което ще се състои на "Боровец". Около 8км с над 1000м денивилация.

сряда, 18 май 2011 г.

Нов спонсор - XCoSports

 За мен е чест и отговорност да ви представя последния си спонсор XCoSports България - безкомпромисна екипировка. Магазина е представител на много марки продукти за екстремни спортове и планина, но тези за, които мога 100% да гарантирам от собствен опит са DirectAlpine, GoPro, Silva, Ryders, Blue Ice. Благодаря им за подкрепата от, която всеки един спортист се нуждае.

петък, 13 май 2011 г.

Далечната 2005

2005 година преди световното пъревнство Натали направи един дневник, в който много хора написаха своите пожелания и послания към мен за предстоящото световно (тогава нямаше фейсбук:)). Даде ми го да го прочета в самолета на път към Япония. Ето какво написа една наша позната:
(Попаднах на това днес във интернет и се сетих и реших да го споделя в блога си)

 В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
След това професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

вторник, 10 май 2011 г.

ДП - Нощно

За мое голямо разочарование тази година ще пропусна две държавни първенства. Средна и нощно. Малко съжелявам, че няма да мога да участвам на тези състезания защото са важни за клуба ми, но за мое успокоение ще взема участие в други две дълеч по-силни, като конкуренция състезания във Финландия. Елитсерия - спринт и националния им шампионат супер дълга.
Защо точно пиша тази статия?! Имах питания от различни хора за това, от къде могат да си вземат сравнително добър челник, ставащ за нощно ориентиране, на поносима цена.
 Е най-накрая смятам че открих този челник. Silva X-Trail. Може да си го закупите от магазин X-CoSports.
Челника е подходящ за ориентиране, защото може да свалите батерията на гърба. Светлината е достатъчно добра и в никакъв случай тези 145 лумина не са сравними с лумините на други челници. Заслужава си!!!
 Успешни стартове.

четвъртък, 5 май 2011 г.

понеделник, 2 май 2011 г.

10 MILA

 Ден след победата ни в 10 МИЛА съм си вкъщи. Чувствам се изключително щастлив, но в същото време и малко натъжен. Още една цел заради, която живях и тренирах толкова много години е вече постигната. Но веднага набелязах нови, които ми дават сили да продължа да правя това, което най-много обичам.
Да спечелиш 10 МИЛА е страхотно, но по начина по който това се случи, се гордея още повече. Почти перфектното бягане на 1ви пост беше достатъчно да се прибера 1ви на 1ви пост.Опита събиран дълги години ми помогна най-накрая да се прибера 1ви на тази щафета без това да бъде самоцел.
Да бягаш в отбор с такива невероятни съотборници ти дава допълнително самочувствие, че си част от нещо велико. Всеки знаеше какво трябва да прави и всеки го направи по много добър начин.
Естествено зад тази победа се крие доста труд, който всеки от нас е положил, не казвам, че другите отбори не са заслужавали да спечелят, но явно не са го искали колкото нас.
 Бяхме сочения фаворит за спечелването на това състезание и много хора се надяваха това да ни изиграе лоша шега, но съумяхме да запазим хладнокръвие до край.
 Лично моето бягане мина много добре. Не предприех нито една излишна стъпка и винаги действах разумно. Използвах останалите около мен колкото се може повече без това да се отразява на моето ориентиране. Никога не се стремях да бъда на чело а да бъда в началото на групата. Възползвах се от грешките на другите за да не допускам аз такива. В края на маршрута успях да изляза на чело, като увеличих малко темпото. Добрата физическа форма ми позволи да финиширам 1ви.
 Вечерта премина в следене на щафетата по интернет от хотела, където бяхме настанени и около 2 часа сън. На арената отидох отново за края на 7ми пост. Всичко вървеше по план за нас.
 Грешка на Мариус Бюган от отбора на Халден увеличи шансовете ни за спечелване на състезанието многократно.
 Невероятно бягане на Фабиен Хертнер даде нужното предимство на Тиери да стартира сам. И както Фабиен каза за интервю след финала - "Това Е".
 Аз лично бях спокоен за победата ни. И това в действителност се случи. Виждайки Тиери да бяга към последна контролна точка даде огромна радост на целия отбор!
 За едно съм най-щастлив, че спечелихме 10МИЛА. Ако не бяхме я спечелили трябваше да чакаме още една година за да имаме нов шанс. :)
Това е спомен за цял живот!!!