вторник, 26 март 2013 г.

Three Hill Cup

Измина тазгодишното издание на Three Hill Cup, която традиционно се провежда край и в град Търново. Тазгодишната програма на състезанието бе малко по-различна, като първия ден имаше два спринта с едно класиране.
 Пътувах още в петък за състезанието и целта ми бе да отида на нощна тренировка на моделното бягане. Още миналата година, като ходих на моделното бягане през нощта ми направи впечатление, че колкото и трудно и гъсто да ми изглежда на нощна тренировка през деня се оказва доста по лесно.

 Поуморен от изминалия лагер в Италия ми беше ясно, че спринта ще се реши във втория старт, защото нямах свежестта да направя нещо кой знае какво сутринта. Допуснах доста малки на пръв поглед грешки, като в последствие се натрупа сериозна загуба на време. На техническия му се е наложило в последния момент да преправя маршрутите поради 3D шоуто, което се проведе вечерта в непосредствена близост до финала (шоуто бе невероятно, можете да видите кадри ТУК - след 5тата минута става интересно) и поради това преправяне, маршрута не бе добре изчертан. Кръгчетата и линиите между точките не бяха прекъснати, като това скриваше доста от вариантите и правеше неясна ситуацията за избора на вариант и атакуване на точката. Иначе за мен това е един от най-интересните райони за спринт на, който съм бягал в България. Оказа се обаче, че не само аз съм грешил. В крайна сметка изходната ми позиция за следобедния старт бе 2ра само на 9 секунди след Иван Сираков, което за мен бе повече от комфортно. 3тия Апостол Атанасов бе твърде далеч зад нас.

 Района за следобедното състезание бе коренно различен, но въпреки това беше също доста интересен. Още 1ва точка дупчихме заедно с Иван. След 3та точка вече не издържах да стоя отзад и реших да мина отпред. След 4та точка имах неприятна ситуация като челно се сблъсках с Наталия Димитрова и като по чудо на нито един от нас ни нямаше нищо... Единствено картата около 5та точка ми беше скъсана. В крайна сметка след като един два пъти се опитах да правя малка разлика на Иван и те все бяха неуспешни, реших да застана отзад за една от последните дълги отсечки, да си разгледам добре маршрута до края и да атакувам за 21. Простите планове винаги са били най-успешни :) Такъв тип състезания винаги са много вълнуващи за мен.


Класиране.
 На следващия ден бе средна дистанция WRE. Района на всички ни бе познат от миналата година. Арената, както бе записано в бюлетина наистина бе на уникално място, като предлагаше невероятна гледка. Стартирах състезанието не по най-добрия начин, но единственото, което имаше значение бе да не правя големи грешки. Останах малко изненадан, когато бягайки за видимата 8ма точка видях стартиралия пред мен Иван да бяга в странна посока, погледнах си няколко пъти картата за да бъда 100% сигурен, че не това е посоката в която трябва да бягаме. Оказа се в последствие, че Иван по грешка е отишъл на 16та вместо на 9та. Останалата част от маршрута избягах много добре. Единствено първата дълга отсечка може би варианта по-който бягам е малко по бавен от този да бягаш по асфалтовия път.



Класиране.
 
 Благодаря на организаторите за специалната покана, за мен бе чест да бъда част от това състезание.
 Понеже състезанието бе WRE (което носи точки за световната ранглиста) в понеделник отварям сайта на IOF да проверя, колко точки взимам от това състезание и О НЕБЕСА!!! Точките, които взимам от това състезание са повече от точките, които взех миналата година за 6тото си място на WOC. Някои ще кажат, че е заради това, че бих 2рия с 5мин, но дори да е така не мога да се примиря и приема за нормално това че от едно такова състезание мога да получа толкова много точки! Още миналата година бях писал на IOF, че точкуването им не става, пак поради подобна причина, че бях взел много точки от състезание в България. А най ме тревожи факта, че от догодина позицията ти в световната ранглиста ще е от изключително значение за стартовата ти позиция на някои от дисциплините на Световното първенство. В заключение мога да кажа, че според мен световната ранглиста е пълен ......!

четвъртък, 21 март 2013 г.

Follow the sun :)

Последната седмица прекарах в южна Италия, където взех участие в MOC.  Не голямо, като брой участници състезание, но със много силно присъствие на елитни състезатели.
Много тренировки, силни състезания, интересни спринтови райони, и приятната компания на Фредерик Траншон, Лука Басе, Тиери Жоржу и Аника Билстам ще запомня от Италия.
Стартовете започнаха още в четвъртък, когато бе пролога или спринтова щафето от по двама души. Понеже нямах партньор, помолих Аника да попита в Шведския отбор дали нямат свободен състезател. Имах честа да се състезавам заедно със Симон Хектор, 16 годишен много обещаващ младеж, който е по-висок от мен :) Бягахме добре и двамата, заехме 12то място.

Първия старт от MOC за мен не мина много добре, грешка още за 1ва точка доста разстрои бягането ми, но в последствие разбрах, че точка К е била поставена грешно :) Още няколко грешки след това ме пратиха доста назад в класирането.

Втория ден бе масов старт дълга дистанция. От дългия път преди това имах доста болки в кръста и не бях много сигурен за физическото си състояние. Изненадващо за мен в деня на състезанието се чувствах много добре. В последните метри на състезанието останахме само с Матиас Кибурц, но явно този ден силата бе на моя страна и успях да финиширам 1ви от, което останах много доволен. 3ти финишира Густав Бергман а 4ти и 5ти бяха Фабиен Хертнер и Тиери Жоржу съответно от Швейцария и Франция, но и двамата от Финландския ми отбор Калеван Расти.
3тия ден бе спринт и PWT. Град Матера предложи уникален терен... Както бях казал, може би най-интересния и най-трудния спринт, който съм бягал някога в живота си. На този спринт бе невероятно как два на пръв поглед еднакви варианта дават разлика от 30сек и никога не си сигурен дали бягаш по правилния вариант... Тиери беше много добър в този ден и ни "уби" :)
Благодаря на организаторите, които ни оказаха съдействие на мен Фредерик и Лука. Беше една много приятна седмица.

Този уикен предстои първото за мен състезание в България, където съм специално поканен от организаторите Three Hill Cup

неделя, 10 март 2013 г.

Eurotrip

След като във сряда се прибрах в България от лагер в Испания ми предстоеше една седмица в къщи и вторник трябваше да пътувам за Италия. Четвъртък минах на функционални изследвания в Дианабад. Новия център е станал много добър! Надявам се да се е и повишило качеството на информацията, която ще получаваме след изследванията. Резултатите ще излязат  следващата седмица.
 В четвъртък все още не си бях купил билет за Италия. Цената му бе 450Е и дълго се чудих какво да правя. Накрая взех решение да пътувам с кола през Гърция, защото така и така състезанието е до Бриндизи. Обаче седейки и размишлявайки четвъртък вечер си помислих защо така и така ще пътувам с кола не тръгна на следващия ден да мина през Словения и да участвам на Липица Опън. Веднага писах меил на организаторите а те бяха много любезни за да ми приемат много късната заявка. Петък следобеда потеглих и вечерта пристигнах в Марибор, където мои домакини бяха семейство Бояджиеви, за което много им благодаря. Събота сутринта се придвижихме до Италианската граница където бе състезанието. От пътя предния ден се чувствах, доста уморен, но пък, като стартирах и хванах картата нещата се пооправиха и бягах добре. Допуснах няколко грешки в първата част на маршрута от разсеяност, но края избягах прилично. Състезанието бе доста силно с над 100 души в елитната мъжка група. Типичен карстов район за тази част на Словения и дъжд направиха бягането в гората доста хлъзгаво и опасно на места.


 За втория ден успях да си почина и се чувствах много по-добре. Района бе по-различен, като предлагаше много по чиста гора, но пък много (изключително много) камъни по земята, които направиха бягането почти невъзможно на места. Бягах добре допуснах няколко малки грешки, но като цяло днес бях много по-доволен от вчера.

Резултати.

Следобеда тренирах на карта. Както често се случва на състезания по ориентиране, по време на двата старта постоянно валя дъжд и днес следобеда времето се изясни и беше супер. Въздуха бе  невероятно свеж и макар малко уморен от двата старта се чувствах зареден след тренировката. Утре сутринта ще тренирам още веднъж на Словенска земя и по обяд потеглям за Италия.
 Заставайки на старта днес, времето бе студено и валеше дъжд. Но в стартовите клетки имаше една много интересна табела, която гласеше: Don't forget to clear your SI card, but the most important: have fun. In map we trust :). Няма как това да не те накара да се усмихнеш и наистина да се опиташ да се забавляваш.
 Още веднъж благодаря на домакините си семейство Бояджиеви и на Организаторите на състезанието, които се справиха чудесно.