неделя, 25 март 2012 г.

Three Hill Cup

 Петък си тръгнах от лагера в Унгария и след 10 часа път с кола си бях в София. На другия ден - събота заминах за Велико Търново, където се състоя Three Hill Cup. Двата старта се очертаваха, като доста интересни имайки в предвид, че това беше първото сверяване на часовниците с останалите състезатели от България (само Иво Каменаров липсва). За мен средната бе определено по-важното състезание защото бе и WRE. На спринта бягах далеч под възможностите си, поради умората от пътуването и тренировките в Унгария. Отгоре на всичко пропуснах и точка и се декласирах. Бях наистина ядосан на себе си поради поредната елементарна грешка.


  За средната дистанция имаше подготвено моделно бягане и след дисквалификацията ми на спринта, реших да отида на нощна тренировка. Бях доста уморен но, като че ли тази тренировка ме зареди. И най-важното от тази тренировка бе, че получих нужния респект от района и разбрах, че никак няма да е лесно на другия ден.


 Времето днес бе идеално за бягане. На загрявката усетих, че краката все още ми тежат и в този момент си казах "дано маршрута да е по техничен в по-бавен за бягане район".  Така и беше. Имаше само две отсечки, на които можеше да се развие по-висока скорост. Бягах добре като допуснах една грешка от около 40-50 секунди. Технически бях доволен освен тази грешка. 

Ще ми се в България да има повече състезания на такива райони. За моя голяма радост следващата седмица е купа "Бегун". Купата на моя клуб, която тази година се очертава да е още по-интересна от миналогодишната.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Лагер Унгария

Днес бе и последната сериозна тренировка на Унгарска земя, която проведохме заедно с Финландския национален отбор. В тренировката имаше 5 дълги отсечки, които бяха важни. За жалост не всички от състезателите бяха в състояние да бягат на 100%. Единствено Оли Маркус и аз бягахме целия маршрут максимално. Доста интересни неща се видяха от сравняването на вариантите и успях да достигна до доста добро заключение, което ще ми свърши работа в Швейцария тази година. На всички дълги отсечки имам по-добри времена от останалите момчета, но според мен една от причините може би е това, че днес се чувствах в наистина добра форма. Има два варианта от, които не съм много доволен доволен, но пък тази тренировка смятам, че ми помогна да не допускам тези грешки за в бъдеще. 


сряда, 21 март 2012 г.

Чудеса се случват, трябва само да вярваш в тях!

Както бях писал предния път, на първата тренировка от лагера ми в Унгария си изгубих GPS-a. На следващия ден ходих да го търся, като почти пробягах целия маршрут, но без успех и го бях отписал. Днес обаче реших да пробвам отново и да посетя местата на, които не бях ходил да го търся. В последствие реших да избягам отново целия маршрут, макар, че вече много смътно си спомнях от къде точно съм минавал. Пробягах почти целия маршрут отново без никакъв резултат и се бях почти отказал, но по инерция добягвах последните няколко отсечки. Бях се отнесал мислейки си за други неща, като изведнъж часовника ми застана точно пред мен. Беше наполовина заровен в листата и беше голям късмет да го открия е едно гъсто дере :) Бях изключително щастлив и, като малоумен крещях из гората. Шанса да го намеря клонеше към минус безкрайност а факта, че го намерих доказва тезата, че няма невъзможни неща :)
 Сутринта заедно с Финландския национален отбор имахме тренировка. Три маршрута по 2.5-2.9км с вилици. Първия маршрут стартирахме на масов старт, като жените стартираха с нас, но имаха малко по-къси кръгчета. Втория и третия маршрут стартирахме на изравняване на времената. На първия маршрут се прибрах 3ти на около 5-6 секунди след Топи Анила и Паси Иконен. На втория маршрут се прибрах 1ви на около 10тина секунди преди Паси и на третия маршрут също се прибрах 1ви на около 15тина секунди преди Паси.



 Вечерта отидохме на нощна тренировка, но тя беше опропастена от един ловджия или нещо от сорта, който като ни срещна ни обясни, че гората е пълна с ловджии и ни изпрати с заплашителен тон да се прибираме от където сме дошли и всичко това на благозвучния Немски език :)

понеделник, 19 март 2012 г.

Лагер Унгария

От миналия четвъртък съм на лагер в Унгария (50км западно от Будапещ) заедно със финландския си отбор Калеван Расти и Финладския Национален отбор по Ориентиране. Районите тук по никакъв начин не могат да ме изненадат понеже в България имаме доста подобни. Събота и неделя се състоя Будапеща Опен. Съботата беше дълга дистанция, в която никой от нас не взе участие а тренирахме. Неделя беше най тежката средна дистанция която съм бягал. 7,3км с 410м сборно изкачване и картата бе в мащаб 1:150000 :). Не съм доволен от бягането си защото допуснах 2 по-големи грешки. Оли Маркус стана 1ви, като направи много добро бягане. На всичкото отгоре чувствах краката си и много тежки и ми беше много трудно да поддържам добра скорост през цялото време или с една дума казано - мъка! В крайна сметка станах 3ти, но изобщо не бях доволен от бягането си.

Класиране.

И вчера след състезанието започнахме да окапваме един по един. Хранително натравяне е най-вероятно причината. От общо 21 души само един се отърва (Адам Хроми).Цяла нощ бяхме дежурни в тоалетната :). И днес цял ден лежим и едвам гледаме. Но малко по-малко нещата вземат да се стабилизират. Даже сме планували нощна тренировка. Петък се прибирам обратно в България, като събота и неделя смятам да взема участие в купа "Three Hill Cup", където съм специално поканен от организаторите. Това се пада и първото състезание за мен в България за тази година. Намирам района на състезанието за доста интересен и ми е любопитно да видя какво Георги Карталов ни е приготвил, като маршрут.


 Ако се питате защо вариантите ми са начертани с химикал, причината, е че си изгубих GPS-a по време на 1вата тренировка. Не ме е яд толкова, че го изгубих а за това че тъпанарите от Garmin не са домислили нещо толкова малко, а в същност нещо много важно. Часовника беше последен модел forerunner 610 на не малка цена. Сега трябва да си попълвам дневника ръчно :)