неделя, 26 юли 2009 г.

Пирин

В тенировъчната ми програма почти целогодишно когато нямам състезания, съботата е ден за дълъг крос. Както традицията повелява вече няколко години Наталия е човека, който дава идеите, къде да тичам дълги кросове, като гледа да са на различни места. Този път се спряхме на „Пирин” планина.
Компанията бяхме аз, Иван Сираков и Стоян Господинов. 10часа сутринта бяхме на местността „Предела” от където започваше маршрута ни.
Тръгнахме по маркировката за хижа „Яворов” като след около 6-7км трябваше да минем по една пряка пътека посока „Вихрен”, която нямаше маркировка и не бяхме сигурни че ще я хванем. Стартирахме с 900м денiвилация и още след 1вия час ходене + бягане разбрахме че плануваните предварително 2часа и 30мин ще се окажат повече, но никой не знаеше колко точно J. Хванахме споменатата пътека но за наша жалост се изгуби сред клека и морените и ни се наложи сами да си избираме пътя, по който имаше доста препятствия и ходенето бе много бавно. На 2рия час и половина най накрая бяхме отново на пътеката за връх „Вихрен”. Като излязохме на пътеката бяхме пречакани от човек, който ни е видял да ходим в „нищото” и ни се представи като един от ръководителите на парк „Пирин”. Изнесе ни лекция за това, че нямаме право да ходим извън маркираните трасета в планината понеже сме нарушавали флората и фауната в местността. Продължихме с бодра крачка и най накрая имахме шанс да побягаме малко. Минахме през „Кончето” и след това се качихме на връх „Вихрен”. Преди самия връх срещнахме Данчето Мелниклийска а малко след върха срещнахме бивши ориентировачи пак от Благоевград. Спуснахме се на хижа „Вихрен” където ни чакаше Натали. Целия преход стана 4часа и 30мин. Чувствахме се доста уморени, но и 3мата като цяло останахме доволни от видяното по пътя.
На връщане към Белмекен спряхме в Банско и отидохме на гости на Ирина Никулчина, която ни разведе из все още неотворения й хотел. Обсъдихме Българския спорт и на къде отива той (сложна и неизчерпаема тема на разговор).

P.S. Няколко интересни случки от тренировката:
Стоян бягаше с дълъг черен клин, черно термо бельо с дълъг ръкав и камелбек. Една жена (туристка) го попита съвсем искрено – „Момче, това водолазен костюм ли е??!!”.
Докато бяхме на връх „Вихрен”и Иван си пиеше от камелбека една девойка му изстреля въпроса: „Защо го надуваш това нещо??”

понеделник, 20 юли 2009 г.

ДП - Щафети

Измина и тази годишното издание на ДП - Щафети. Може би това бе най-тежката щафета ДП, на която аз съм участвал (което за мен бе само един плюс - още по-добра тренировка).
Състезанието почна доста "драматично", като Пешо' Доганов от отбора на "НСА" мина на видимата точка с цели 9мин преднина. Но грешка след това намали разликата на само 3мин до 2рия. Нашия отбор с 1ви пост Ивайло Иванов финишира на 5мин от "НСА" и за момента нямаше повод за притеснение. На 2ри пост Ивайло Петров погреба всичките ми надежди да спечелване на тази щафета като се прибра с цели 11мин пасив на 4то място. 3тите "Компас Крос" Русе бяха на около 5мин пред мен. Но точно преди да тръгна разбрах че отбора на "Браун Тим" е декласиран и това автоматично ни правише 3ти.
Моята задача бе да бягам максимално бързо и без грешка, и да се надявам някой от противниците да сгреши. Така и стана, след грешка на Златко Каменаров го настигнах на 10та точка, от което останах доволен защото знаех че така се изкачваме с едно място напред. Минавайки през видимата разбрах че Станимир Беломъжев е само на 1:50 пред мен но тази разлика в случая се оказа твърде голяма. На всичкото от горе допуснах грешка на предпоследна и по този начин бях застигнат от Златко Каменаров и се наложи да спринтираме за 2рото място. Бях уверен в себе си и битката не бе много голяма. В крайна сметка завършихме 2ри, а това място точно днес с този отбор не ме задоволяваше...
Догодина шансовете за спечелване на ДП щафети ще са още по-малки поради причината че Иван Сираков ще бяга за "Браун Тим".



събота, 18 юли 2009 г.

ДП-Средна - Едно "горещо" изпитание.

Както бях споменал в предишни публикации, последната седмица прекарах на Белмекен, където провеждам част от подготовката си за предстоящото Световно Първенство. Несъмнено Белмекен е едно от местата където човек има възможност само да тренира, поради простата причина че нямаш физическата възможност да правиш каквото и да е било друго. С две думи - "затвор за спортисти".
Вчера пристигнахме в град Карлово за провелото се състезание купа Васил Левски. Състезанието се проведе изцяло по улиците на стария град Карлово а финала бе точно пред паметника на Васил Левски. Температурния шок, който тялото ми преживя бе повече от голям. След само 3-4мин бягане по маршрута чувствах че и белите ми дробове пресъхнаха. Разликата в температурата бе около 15 градуса по висока от тази на Белмекен. Избягах състезанието с една грешка от 5-6сек, но останах 2ри след Иван Сираков, който ме победи с 3сек. Наградите бяха връчени лично от кмета на града. Извода който си направих от това състезание, е че по време на средната ще бъде абсолютно същото време (като температура) и трябва някак си да се преборя за около 30мин с тези условия.
Стартовия жребий не бе много добър за мен, поради причината, че Иван Сираков стартираше 2мин след мен. Времето бе меко казано топло а краката ми не бяха в желаното от мен състояние.
Стартирах малко припряно и това веднага се отрази на оринтирането ми. Сгреших малко на 1ва и на 2ра а на 6та допуснах абсолютна аматьорска грешка 1мин, като въобще не си погледнах компаса. Знаех че Иван е някъде на близо, но не знаех, колко и за следващата точка 7ма, която беше в изкачване се "изстрелях" и се надявах да не ме види. И като че ли след това бягането ми се "отвори". И както може да се види от сплитовете съм бягал доста добре. Бягайки за 11та точка, излизам на поляната и визирайки скалата, на която трябва да ми е точката, някакъв младеж на около 20 метра от скалата държи някаква точка в ръка развява я и ми вика "тук е номер 40" спрях за да си погледна описанието и видях че моята е номер 40. Отидох при него дупчих я и с заповеден тон му показах и казах, къде да постави точката и да не я пипа. За 15та точка избрах да я бягам на право през гъстото но за мое съжаление Дико не беше влизал в самото такова. Попаднах на 2 много големи понора и къпини до кръста. Тази грешка ми коства 20сек. Финиширайки разбрах че съм 1ви, но въпроса бе дали след 1:40 грешки ще задържа 1вото място?! В крайна сметка Иван Сираков стана 2ри на 1мин и 27сек а Николай Димитров на още около 20сек по-назад.
Не съм доволен от грешките които допуснах в началото но пък съм много доволен от начина по, който избягах втората част от маршрута.
Мога да похваля Диан Бонев за добрата работа, която е свършил по картата и съдиите помагащи за организацията на това състезание.
















вторник, 7 юли 2009 г.

Kopaoink Open



През изминалия уикенд се състоя Копаоник Опен. Решението да участвам на това състезание дойде малко спонтанно и в последния момент, но все пак реших да участвам защото така или иначе няма да имам много други стартове до световното първенство а знаех че картите ще са на нужното високо ниво, поради паралелно провеждащото се Юношеско Европейско Първенство по Ориентиране.
Пътуването мина много забавно като основния виновник за това бе Младен Джулиев, който постоянно разведряваше обстановката с разни смешни истории.
Времето на Копаоник не бе много приятно, като почти постоянно валеше дъжд и бе сравнително студено. Настаних се в стая с подвижната енциклопедия - Петър Папункьов и с човека имащ предварително отговори на всички въпроси - Калин Пенчев.
Състезанието бе с програма както следва - петък дълга дистанция, събота средна дистанция и неделя спринт.
Първия ден на дългата дистанция. Още в самото начало на маршрута усетих умора в краката си а в самия край на маршрута се чувствах много уморен. Избягах сравнително добре маршрута с грешки около 3мин. Останах доволен като цяло макар и да бях победе от Йонот Цинка с 57сек, който ми взема абсолютно всяка точка в изкачване. Района беше наистина много хубав, а единствено то нещо което липсваше на този маршрут бе вариантна отсечка.
В събота се състоя Световно Рангово състезание, където бягах доста под възможностите си като допуснах общо около 4 мин грешки и се наредих на 3то място. Победител отново стана Цинка а 2ри се нареди Николай Димитров - Коко. Не останах обаче толкова доволен от картата, както първия ден. Между светло и тъмно жълтото нямаше никаква разлика, картата бе доста трудно четлива и на места много обобщена. На едно място където допуснах грешка имаше едни камъни които на старата карта ги имаше а на новата не. Като цяло това бе най слабото като организация WRE на което съм участвал.
Последния ден спринт, бе из самия комплекс Копаоник. Маршрута беше разделен на две части, като първата бе изцяло горска а втората между зградите в комплекса. На една точка допуснах доста голяма грешка от 30 секунди и така загубих за 3ти пореден ден състезанието от Цинка.
Цинка допусна много елементарна грешка 3тия ден, като минава много бързо през последна точка и тя не му излиза. Така той самия се декласира а класирането бе общо от 3те дни. Най нелепото беше неговите протестни писма който писа и по този начин смятам че доста се изложи. Ако това нещо се случи на Световно първенство или на някое състезание в скандинавието изобщо нямаше да подлежи на коментар а щеше да е директно декласиран. Както и да е това е друга тема.
Мога да кажа че пътуването до Сърбия си струваше, защото ми показа че физическата ми форма поради една или друга причина не е много добра за момента и сега знам на какво точно да наблегна в малкото оставащи дни до световното първенство.













Класиране 1ви ден.













Класиране 2ри ден.













Класиране 3ти ден.