Пирин

В тенировъчната ми програма почти целогодишно когато нямам състезания, съботата е ден за дълъг крос. Както традицията повелява вече няколко години Наталия е човека, който дава идеите, къде да тичам дълги кросове, като гледа да са на различни места. Този път се спряхме на „Пирин” планина.
Компанията бяхме аз, Иван Сираков и Стоян Господинов. 10часа сутринта бяхме на местността „Предела” от където започваше маршрута ни.
Тръгнахме по маркировката за хижа „Яворов” като след около 6-7км трябваше да минем по една пряка пътека посока „Вихрен”, която нямаше маркировка и не бяхме сигурни че ще я хванем. Стартирахме с 900м денiвилация и още след 1вия час ходене + бягане разбрахме че плануваните предварително 2часа и 30мин ще се окажат повече, но никой не знаеше колко точно J. Хванахме споменатата пътека но за наша жалост се изгуби сред клека и морените и ни се наложи сами да си избираме пътя, по който имаше доста препятствия и ходенето бе много бавно. На 2рия час и половина най накрая бяхме отново на пътеката за връх „Вихрен”. Като излязохме на пътеката бяхме пречакани от човек, който ни е видял да ходим в „нищото” и ни се представи като един от ръководителите на парк „Пирин”. Изнесе ни лекция за това, че нямаме право да ходим извън маркираните трасета в планината понеже сме нарушавали флората и фауната в местността. Продължихме с бодра крачка и най накрая имахме шанс да побягаме малко. Минахме през „Кончето” и след това се качихме на връх „Вихрен”. Преди самия връх срещнахме Данчето Мелниклийска а малко след върха срещнахме бивши ориентировачи пак от Благоевград. Спуснахме се на хижа „Вихрен” където ни чакаше Натали. Целия преход стана 4часа и 30мин. Чувствахме се доста уморени, но и 3мата като цяло останахме доволни от видяното по пътя.
На връщане към Белмекен спряхме в Банско и отидохме на гости на Ирина Никулчина, която ни разведе из все още неотворения й хотел. Обсъдихме Българския спорт и на къде отива той (сложна и неизчерпаема тема на разговор).

P.S. Няколко интересни случки от тренировката:
Стоян бягаше с дълъг черен клин, черно термо бельо с дълъг ръкав и камелбек. Една жена (туристка) го попита съвсем искрено – „Момче, това водолазен костюм ли е??!!”.
Докато бяхме на връх „Вихрен”и Иван си пиеше от камелбека една девойка му изстреля въпроса: „Защо го надуваш това нещо??”

Снимки.