сряда, 25 юли 2012 г.

WOC 2012

Поредното световно е в историята. Световно на радост и разочарования от моя страна. След тазгодишното Европейско първенство и доброто представяне на световната купа във Швейцария очакванията ми за това световно бяха високи. Бях добре подготвен и желаех да се представя на ниво.
 Първия ден бе спринта където квалификацията и финала бяха във един и същи ден. Не много силно бягане на квалификацията ми отреди 10 място, което ми подсказа, че ако искам да направя добро класиране на финала, ще трябва да се постарая доста повече. Финала обаче не се разви никак добре за мен. Бягах сравнително добре и времето ми беше добро (щеше да ми отреди 6-7място), но пропуснах да дупча точката на видимата отсечка, покрай която съм минал на по-малко от метър. Така финиширайки разбрах какво съм направил. Много ме беше яд на себе си, за поредната тъпа и досадна грешка, която допуснах. Но нямах много време да се самосъжалявам защото още на другия ден ми предстоеше квалификация дълга.
 Беше ясно, че тези които ще стартират отзад на дългата дистанция, ще са в по-добра стартова позиция,така че по-предно класиране на квалификацията беше от голямо значение. Не се чувствах много свеж по време на бягането, но знаех, че до финала ще имам цели 3 почивни дни, така че се раздадох почти на 100%. 6тата позиция на квалификацията беше достатъчно добра и така след доброто бягане на квалификацията започнах да се подготвям за финала.
 Чувствах се добре преди самия финал, но като че ли по време на бягането ръчната спирачка ми беше дръпната до някъде и така и не можах да избягам състезанието както ми се искаше. Началото бе малко неуверено, като допуснах няколко грешки, но втората част на маршрута избягах стабилно. Минавайки на видимата точка разбрах, че съм с добро време и това ме мотивира допълнително и избягах финалната част почти отлично. Финиширах с най-добро време за момента и първото което ми дойде на акъла бе, че искам да седна на червеното диванче :), но не след дълго Андерш Холмберг ме измести с 2 сек. В крайна сметка останах 6ти, което погледнато обективно е много добър резултат. Естествено не е медал, но съм сигурен, че и това ще стане. Не съм се чувствал никога по-близо (психически и физически) до медалите. Гледайки Дж Пи Ес -ите след това видях, че скоростта по пътищата и пътеките ми е била доста висока и добра, но глупави на места варианти и не подбирането на най-подходящите места за бягане в гората ме е дърпало назад. По време на маршрута си ударих главата, като в последствие раната се оказа сериозна и се наложи да ме шият на финала, но като легнах на оперативната маса, се наложи да изчакат около 30мин за да се разбере дали съм в 3ката за да знаят дали да ми слагат упойка или не:) А по време на шиенето сестрата в палатката бе така любезна да ме хване за ръката :) Както каза Борие (един от треньорите на Калеван Расти) добре че си удари главата  ами не крака :)


Последния ден от програмата на световното бе щафетата. След дълги разправии с треньорското ръководство, ме сложиха на 1ви пост. Явно на дългата дистанция съм се поуморил, защото при загравката на щафетите усещах доста тежест в краката. Заставайки на старт бях абсолютно спокоен. Многото щафети които съм избягал през годините за скандинавските ми отбори и по специално 1ви пост си казаха думата. Усещах тази щафета, като някакво локално състезание а не, като световно първенство. Допуснах няколко грешки общо около 1мин и 15сек, но въпреки това успях да остана на върха до края. Финиширах 2ри след Хертнер. На 2ри пост Ивайло Каменаров бяга прилично и предаде на Иван 12ти, но на доста голяма разлика от 1вия почти 6мин. На 3ти пост Иван Сираков бяга слабо в следствие на едноседмичното боедуване което изкара по време на световното. Така финиширахме на 15мин от победителя на 21ва позиция.

 Искам да благодаря на всички хора които ме подкрепяха на място и пред компютрите в България. Това ме кара да се чувствам горд, че съм българин.

 В момента съм в София и тази седмица си дадох почивка, но взех решение да отида до Словения и да участвам на ОО къп.