неделя, 28 февруари 2010 г.

Държавно първенство по крос

 Днес се проведе държавното първенство по крос в гр. Луковит. Това първенство чудесно се нареждаше в програмата ми и исках да бягам добре. Тази година се състезавам от новосформирания клуб по лека атлетика "Браун Тим".
Последната седмица след лагера в Португалия, намалих малко тренировките за да бъда свеж през днешния ден. Старта ни беше в 15:10 и това ми позволи сутринта да разтичам 30мин и да пусна няколко ускорения. Кроса бе с дължина 10 км и се въртеше по 1км обиколка (1015м за да бъда точен). На старта застанаха най-добрите български състезатели по крос, като спокойно мога да кажа, че това първенство бе най-силното от последните 5 години. Обиколката бе приятна с много малко качване и пускане, но в по голяма си част бе доста неравна и мека и според мен създаваше проблеми за повечето лекоатлети. Стартирахме доста умерено с 3:20 на обиколка което ми позволи да се вработя доста добре. Километрите си минаваха, а аз се чувствах стабилно. Към 4-5км темпото рязко се увеличи с 10-12 сек на обиколка от, което доста се изненадах и си казах, че в никакъв случай не трябва да изоставам. Към средата на бягането се откъснахме четири човека, аз, Станислав Ламбев, Йоло Николов и Христо Стефанов ( национален рекордьор на маратон за България 2:11). По време на деветата обиколка, излязох на чело, като увеличих съвсем малко темпото. Никой не ме последва. Продължих с по-високо темпо и 200м преди последната обиколка видях че имам преднина около 50м. Навлизайки в последната обиколка усещах нарастващата умора, наистина положих доста големи усилия и си казах че на всяка цена трябва да задържа преднината и да не допускам да бъда настигнах. Приближавайки финала си позволих да се обърна и като видях, че групата е доста назад финиширах спокоен. И вече мога да кажа, че още една моя цел в спортната ми кариера е постигната. 33:10 бе моето време по това 10150 метрово трасе. Втори остана Йоло Николов а трети Станислав Ламбев.
П.С. Винаги съм знаел, че за да бъда физически подготвен на световно ниво в Ориентирането, трябва да съм поне на нивото на българските лекоатлети. А днешния резултат е достатъчно красноречив...

Утре очаквайте новата О-игра.


неделя, 21 февруари 2010 г.

Обратно в България

Лагера за мен в Португалия не завърши по най-добрия начин. На състезанието в събота (дълга дистанция WRE) само няколко стотин метра след точка К си изкълчих лошо глезена. Болката бе доста силна, но реших да продължа и да видя как ще се развият събитията. Но след около 2км бягане положението ставаше по-лошо и болката се усилваше. Започнах да усещам как натоварвам здравия крак все повече и повече. Реших да прекратя състезанието се прибрах по най-краткия път до финала. Съжалявах, защото района бе доста бърз, а аз исках да проверя как съм спрямо конкурентите си в края на лагера.
 Като цяло съм доволен от лагера. Много технически тренировки. Проверка на моментните бегови и технически възможности. И набелязвана на това на, което трябва да наблегна през малкото оставащо време до новия сезон.
 Вече се прибрах благополучно в София. Тази седмица смятам да понамаля малко темпото и обема от тренировки. Да почина малко, за да мога да направя един силен месец Март от към тренировки.
 Тук може да видите една доста интересна тренировка. Карта без северни линии, като целата е да се бяга без компас.
Тази неделя ще се проведе националния шампионат по крос, в който смятам да взема участие.

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Лагер Португалия

Няколко дни остават до края на лагера ми в Португалия и умората взе да се усеща. Последните няколко дни направихме доста добри тренировки от, които останах много доволен. Няколко тренировки направихме с Френския национален отбор. Днес сутринта имахме щафета по двойки. В тази тренировка взеха участие 7 нации (Норвегия, Швеция, Финландия, Франция, Дания, Швейцария и България) и направиха тренировката много силна от гледна точка на конкуренция.
Утре по-голяма част от отбора си тръгва и няколко човека ще останем до неделя, като събота ще участваме в състезание на интересен и различен район.

вторник, 16 февруари 2010 г.

Лагер Португалия + Portugal O-meeting

Лагерът ми с Халден в Португалия започна със няколко старта от “Portugal O-meeting”.

От пътуването и часовата разлика бях доста уморен и първия ден не се чувствах никак добре, а това се отрази на по-нататъшните ми стартове Но както и да е. Все пак съм тук главно за да тренирам, а тренировките вървят много добре за сега.
2рия ден от състезанието бе най-интересен, защото почти целия световен елит присъстваше, а във същото време беше и WRE. Бягах добре с около 1мин грешки и съм като цяло доволен.Скоростта на ориентиране не е все още на нужното ниво, но се надявам скоро и това да стане. Очаквано от мен победител стана Тиери Жоржу с едно доста силно бягане (както обикновено).
3тия ден се опитах да бягам състезателно, и останах доволен от ориентирането си. Мога да съм спокоен, че вървя в правилната посока за предстоящия сезон.
1вия и 4тия ден съм декласиран (но не по моя вина) Организаторите имат някакъв проблем със Спорт и Дент-та, но не ми се и разправяше.
Като цяло лагера си протича нормално. Времето не е с нас и постоянно вали, но това не е най-важното. Вчера следобяда направихме интересна тренировка заедно със Френския национален отбор. Бягахме по 2ки с една карта. Единия от нас бяга по прекъснатата линия а другия по непрекъснатата на картата. Като този който бяга по късото „ухо” с една точка, бяга без карта на запаметяване. След това сменяме картата и следващия бяга по запаметяване.
Доста интересни тренировки предстоят, които очаквам с нетърпение.
Изкъсо следим и Олимпиадата, за наше щастие тук има зала с прожектор в, която следим, някои от дисциплините.
Един интересен факт, от който останах приятно изненадан. Румънския Национален Отбор, в доста разширен състав са на лагер тук. Кога ли и ние ще доживеем този момент, не знам?!?!

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Пътуване към България и новата О-игра

Днешното прибиране към България доста се усложни. Сутринта трябваше да си хвана влак от Сент Етиент до Лион, от там да се прекача на TGV до Летището в париш – Шарл Де Гол. Обаче... Пристигайки в Лион разбирам че влака ми закъснява с 40мин а в това положение ще си изтърва самолета за България. Веднага се качих на друг влак който бе до Париш, с надеждата да се предвижа до летището с метро или с такси. Веднага се обадих на Тиери и той ми даде указания как най-лесно да се предвижа от ЖП гарато до Аеро гарата и прецених че с Такси макар и доста по-скъпо все още имам шанс. НО... Влака на който се качих имаше проблеми по трасето и закъсня с 50мин. С това закъснение всякаква надежда че ще си хвана самолета отлетя. Веднага се свързах с агенцията от която си купувам билети и нямайки друг избор си взех билет през Прага но за моя радост още днес. Така пътуването ми се удължи с 7 часа и 250 евро . Но одисеята ми не приключи. Вече знаейки че нямам никакъв шанс да хвана полета си и имайки доста време до следващия си хванах метрото, което трябваше да сменя веднъж, и естественото на прикачването хванах метро в грешната посока. Но за щастие доста бързо се оправих и загубих само още 20мин. И реших като отида на летището да проверя дали мога да получа някаква компенсация от влаковата компания, защото билета до Сент Етиен и обратно струваше 170евро (за тези които не знаят TGV са едни от най бързите влакове в света като на места кара с над 300км/ч) Но като отидох на информация да попитам дали мога да получа някакво обещетение, ми казаха да попълня едни формуляри и че мога да получа между 25 и 50% обезщетение от еднопосочната цена на влака. Така реших че не ми се занимава и най-накрая махнах с ръка.
 И така да дойдем на по-важната тема за деня а именно новата О-игра. Този път състезанието е 2002г. Наградата е безплатна стартова такса за всички дни на купа „Велик Ден”. Състезание традиционно организирано от клаба ми „Вариант 5”.
В заключение на изминалия лагер. Мога да кажа, един от най-добрите такива, които съм имал. Много различни райони, които направиха лагера интересен до самия му край. Чудесните тренировки, планирани и осъществени благодарение на Тиери ме научиха на доста нови неща. Научих и нещо много важно във физически аспект. Виско е въпрос на навик. И че ако искаш да станеш наистина много добър физически трябва много да тренираш а не в първия момент в, който се почувстваш уморен да си даваш почивка. Защото ако постоянно тренираш в зоната в, която се чувстваш конфортно, никога няма да миеш в следващото ниво а ще си останеш от така наречините в България „технини” състезатели. Много интересна силова тренировка направихме, която смятам да продълга да правя за напред поне веднъж седмично.

Едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на Тиери Жоргу за дадената възможност за този лагер...

Тиери внимавай в Португалия!!! И те чакам на лагера в България през март.