събота, 30 октомври 2010 г.

Сезона най-накрая проключи...

Сезон 2010 за мен най-накрая приключи. Казвам най-накрая защото, като, че ли ми беше дотегнало малко или много от стартове. Последния съсътезание за мен бе миналата седмица - ДП Маратон край село Ясна Поляна (Приморско), на картите от квалификациите и щафетата на изминалото по-рано през годината Европейско първенство. СКО Компас Крос Русе се бяха постарали, и се получи едно много добро състезание за Българските стандарти. Маршрутите бяха добри а района бе достатъчно голям за маратон. За самото състезание имам общо около 2мин грешки и като цяло съм доволен технически от избягването на маратона.



 Есента преди Световните купи във Франция и Швейцария успях да си почина и вече започнах тренировки за новия 2011г. сезон. Световното отново си остава най-важното състезание за мен и догодина там ще бъдат насочени всичките ми усилия и внимание. Естествено състезания, като 10МИЛА, Юкола, държавни първенства също са от голямо значение, но световното си остава приоритет номер 1!
 Още не съм определил напълно програмата си за 2011, но това зависи и от това с колко средства ще разполагам за тернировъчни лагери и състезания извън страната.
 В момента усилено ходя на училище (колкото и невероятно да звучи). Започнах да пиша курсова работа на тема "Видео и GPS анализ на състезание и тренировка по ориентиране - ниво Елит" и в процеса на писане достигам до доста интересни изводи и факти.
 Смятаме да променим тренировъчната си програма за през зимата. Да вкарам доста алтернативни спортове, като катерене, плуване и колоездене!
 На 14ти Ноември ще участвам в спринтовото състезание по улиците на Венеция и това ще е последното излизане от страната за годината. Както по горе бях споменал в момента си пиша курсовата работа и за целта смятам да заснемя състезанието във Венеция.  XCoSports - Bulgaria ще ми осигурят камера Go Pro за което искам да им благодаря предварително!!!

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Световна Купа Франция

Вчера се състоя кръг от световната купа във Франция. Един наистина интересен район, но в никакъв случай не мога да определя като най-техничния на който някога съм бягал, както го описаха много други състезатели. Стартовата ми позиция беше много добра и знаех, че през по-голямата част от маршрута ще съм сам в гората. Както и стана. Първата част на маршрута избягах много добре с една малка грешка на 8ма точка.След пеперудата се събрахме с Остербро и Халдин. И тук грешките започнаха :) Доказателство за това, че като си в група по-малко следиш къде бягаш и си мислиш че другия знае къде отива :). Много голяма грешка допуснахме след видимата контрола и настъпи масово загубване без идея за това къде сме. За наше щастие от храстите излезе Олав Лунданес и така образувахме едно Халденско трио (Остербро се беше тотално отцепил). Нещото което ми направи впечатлени докато бяхме с Олав бе, че той не се стараеше да поддържа някаква супер висока скорост а просто да ги намира без и секунда загуба (това не се получаваше в 100% от случаите но беше достатъчно добре).

физически се чувствах уморен още от предходната седмица. Но това за мен не беше важно в случея. За мен по-важната част от престоя ми тук е лагера за предстоящото Световно Първенство следващата година, което е в същия район, в който бе и световната купа. Доста важни неща се видяха и мисля, че до доста важни заключения достигнах.
Това не е моя вариант но това можах да намеря :)
 Където е х-а там стоях почти минута и се чудих за какво става дума и какво е искал да каже реамбулатора. Така и не разбарх...
Следващата събота и неделя е финалния кръг от световната купа, която ще се състои около Женева (Швейцария).

вторник, 28 септември 2010 г.

Xco Adventure Cup

През изминалата седмица се проведе Xco Adventure Cup в Рила Планина. По предварителни данни знаехме, че състезанието включва: бягане, колездене, ориентиране, рапел и катерене. Състезанието бе по двойки и след кратки размисли и страсти с Иван Сираков взехме решение да участваме. Имайки в предвид другите отбори и нашата физическа подготовка спрямо тяхната, целта ни бе и победа. В крайна сметка ако не знаеш за къде си тръгнал може да стигнеш някъде другаде.

И така започна нашата подготовка за самото състезание. Отбора си кръстихме Ilina.bg, като Фирма Ilina.bg ни стана и първия спонсор, поемайки стартовата такса за, което сме много благодарни на Бойко Рачев и с чест и отговорност ще носим името Ilina.bg и в следващи изяви.

 За състезанието ни трябваха и велосипеди. RAM - bikes и в частност Камен Недков, ни осигуриха два байка, с които участвахме в надпреварата.
За алпийската екипировка се обърнахме към фирма Salewa, която ни предостави, раници, каски, седалки, карабинери и аптечки.
От фирма CRAFT ни предоставиха дрехи с които да се чувстваме по-комфортно в различните метрологични условия на планината.
И за да има един наистина завършен вид нашия отбор, се обърнахме към фирма SIVEN да ни направят представителни екипи с логата на всичките ни спонсори за проявата. Екипите смятам станаха много хубави и така станахме забележими още преди самото състезание.

За Боровец заминахме в петък следобяда. Настанихме се в хотела обявен за състезателен център и заедно с Иван отидохме да се регистрираме и да ни проверят задължителната екипировка без, която нямахме право да стартираме. Вечерта последва техническа конференция след която всички от отборите се отдадоха на почивка.
Сутринта в 7:45 организаторите обявиха контролните пунктове (маршрута между които бе свободно избираем) а в 8:15 бе даден и старта. До първия пункт стигнахме 2ри заедно с отбора на BrownTeam (които в последствие се оказаха най-големите ни конкуренти) На път за 2рия пункт всички отбори попаднахме в гора от клек, като преминаването на този пасаж се оказа решителен етап от състезанието за повечето отбори. На 2рия пункт бяхме 4ти с 15мин изоставане, но до 3тия пункт стопихме преднината, а на 4ти пункт поведохме състезанието. Следващите два етапа направихме 15мин преднина. След като взехме велосипедите ни очакваше много стръмно изкачване, където се наложи да бутаме колелетата. Може би това беше етапа, в който имах чувството, че силите ме напускат и ми беше много тежко. Но след кратка почивка и презареждане на батериите с храна и течности придобих по-свеж вид и продължихме нататък по маршрута. Варианта между 8ми и 9ти пункт се оказа доста ключов в състезанието. На 8ми пункт сме били с 25мин преднина и ненадейно на 9ти пост излязохме на 2ра позиция 1мин след BrownTeam, като те са минали по пътеки липсващи на картата и така са ни направиха 26мин само за един етап. Закачиха се 1ви на "рапела" и така чакахме повече от 30мин.
От този етап излязохме с 20мин пасив и така от лидери се превърнахме в преследвачи... Започна дълго каране и бутане на колелетата до следващия пункт, на който разбрахме че сме спестили 10мин от преднината на 1вия отбор. Стана тъмно и започнахме да караме на светлини. Знаех че сме по добре физически от временните водачи и постоянно насърчавах Иван да не се предава а да натиска до самия край, за да стигнем водачите. Километрите минаваха, а следа от първия отбор нямаше. Наближавайки предпоследния пункт на среща ни излязоха водачите, като те вече бяха минали през 11ти пункт. Тогава получих прилив на енергия и енергично почнахме да педалираме до предпоследния пункт, като знаех че те са взели по-дългия вариант към финала. Ние се спуснахме по пистите и на пътя излязохме може би една мин след тях. Буквално на 1км преди финала ги настигнахме и изпреварихме. Така състезанието имаше и интересен финал и битка до края. След финала бях удовлетворен от изминалия ден. Мисля че за в бъдеще ще участвам доста на подобни състезания.
Още веднъж благодаря на всичките ни спонсори. За нас бе чест и отговорност да носим имената на всички тези сериозни марки.

сряда, 8 септември 2010 г.

BOC


Балканския Шампионат по Ориентиране приключи. За мен това бе най-добрия шампионат на Балканите до сега от гледна точка на маршрути район и карти. Естествено има доста неща които може да се подобрят но надявам се организаторите са си взели нужните поуки.
1вия старт бе спринта. Доста тежък и малко по-дълъг от необходимото... Но смятам че стана интересен спринт със  вариантни отсечки и малка част в гора, която в случая се оказа решаваща. Смяната от бързо бягане към трудно ориентиране се оказа препъни камък за повечето състезатели. Учудващо за мен преднината с която спечелих бе доста голяма за спринт!
2рия старт бе дългата дистанция. Невероятен район! Най-красивия район на който съм бягал през живота си. За жалост не ми остана много време да се насладя на заобикалящия пейзаж. Умората в края на си каза думата. Изключително тежко бягане и голямата умора в главата допринесоха за елементарните грешки които допуснах. Но въпреки всички грешки и умората не се предадох до края. В крайна сметка за това състезание целта бе изпълнена като го спечелих. Въпреки че Йонут се декласира времето ми бе по-добро от неговото. Станимир Беломъжев направи много добро бягане и малко не му достигна да спечели шанс който трябваше да вземе J
3тия старт средната дистанция. Отново невероятен район, но този път умората си каза думата. Нямах и никаква мотивация за бягане и когато човек знае че не е добре физически и се фокусира върху бягането ориетирането остава на заден план и се допускат елементарни грешки. Днес останах 2ри след Йонут, който показа класа спечелвайки с повече от 3мин преднина. Но за себе си мога да кажа че се победих сам...
4тия старт щафетата. Определено нашия отбор бе по-добия от този на Румънците и чудо трябваше да се случи за да ни победят. След добри бягания на съотборниците ми Николай Димитров и Ивайло Каменаров, стартирах с доста солидна преднина от 4мин и 30сек, която до финала достигна до 6мин и 30сек. Бягах добре макар да бях доста уморен. Не допуснах груби грешки от което останах най-доволен.
 

четвъртък, 19 август 2010 г.

Световното приключи!

Световното Първенство 2010 в Норвегия приключи! Определено не мога да бъда доволен от представянето си на това световно. И на 3те финала допуснах много елементарни грешки, които ми костваха доста! Единствено за щафетата мога да кажа, че съм доволен от бягането си като цяло. Това е и най-доброто класиране на щафетата ни за последните 20тина години.
Но в никакъв случай не мога да кажа, че съм се отчаял и съм се предал да преследвам мечтата си в ориентирането!!!

четвъртък, 12 август 2010 г.

WOC Long Final

Независимо от крайния резултат, съм доволен от вчерашната дълга. Този старт ми даде да разбера много неща, като определено повечето от тях са плюсове. Естествено грешката, която допуснах беше изключително елементарна  и съм много ядосан на себе си... След тази грешка и желанието ми за бягане намаля драстично. Поздравления за моите съотборници Олав и Андерш, те свършиха наистина чудесна работа.
Но като си гледам вариантите намирам все повече и повече загуби. за 5та за 8ма, за 18та (14та), за 21ва. Но смятам да правя по-задълбочени анализи след самото световно.
 

вторник, 10 август 2010 г.

WOC Long Qualification

Измина и квалификацията за дългата дистанция... Смесени чувства от бягането ми. От една страна без грешка в района на точките, от друга много грешки по самите варианти или просто лоши варианти... Но състезанието е вече факт, резултатите също. Всичко е, както си го направи човек. А аз го направих по трудния начин. Още в началото на първенство Наталия ми зададе въпроса: От кой от конкурентите си се притесняваш най-много?. Отговорът ми бе: Има само един от който се притеснявам... - Кирил Николов.
Но Световното не е свършило, а точно обратното. То едва започва.

понеделник, 9 август 2010 г.

WOC - middle qualification

Днешната квалификация на средната дистанция бе меко казано трагично избягана от мен. Абсолютно дилетантска грешка за 1ва точка със загуба от 2:40. Бях застигнат от стартиращия след мен Американец, което ме притесни доста. Но реших да не се отказвам а да пробвам да избягам остатъка от маршрута максимално добре. Но може би бях твърде припрян и допуснах няколко малки грешки около района на самите точки като от бързината не можах точно да разбера картата... В крайна сметка се класирах 13, което в крайна сметка си е финал. И утре ако не бягам добре за да съм доволен след финала от себе си си събирам багажа, и за България...

неделя, 8 август 2010 г.

WOC

Световното започна и първите световни шампиони са вече ясни. За мен старта на Световното - Спринта не мина по-най добрия начин. На квалификацията допуснах доста елемнтарни грешки които ми отредиха по-преден стартов номер на финала, но това не ме притесняваше въобще.
Резултати.

Това е може би финала на Световно първенство преди, който съм се чувствал най-спокоен и уверен във възможностите си.
 Още със стартирането допуснах малка грешка за 1ва точка по вариант, но това по никакъв начин не се отрази на по-нататъшното ми бягане. Бягайки по моста за 2ра точка успях да разгледам следващите 5-6 точки и да си избера вариант. Може би заради това и допуснах малка грешка за 5та, като влязох малко по-рано в един частен имот, но бързо се оправих. Следващите точки избягах много добре като може би единствено за 7ма трябваше да я избягам от дясно.
Най-голямата грешка допуснах за 16та където грешно си набелязах визуално къде трябваше да завия. Тази грешка ми костваше място в 10ката но не това бе моята цел специално за този спринт. Но спринта е вече минало и няма сила на този свят която може да ме върне на старта на това състезание...

Резултати.


Тук може да видите някои от вариантните отсечки, като червения вариант на всички са по-къси от сините.

 Не знам какво ново още ще измислят за по-нататък в ориентирането, но това днешното бе малко прекалено според мен. И макар световното да е в Норвегия организаторите имат някои важни пропуски...

вторник, 22 юни 2010 г.

JUKOLA - WINNER

Още една от целите ми в ориентирането е постигната а именно победа в най-престижната щафета във света Юкола. Изключително съм щастлив макар, че самото ми бягане на щафетата не беше никак добро! Допуснах няколко грешки, които за мое щастие не се отразиха на представянето на отбора. Останалите момчета свършиха чудесна работа и така след 7 годишна пауза Халден СК спечели за 4ти път престижната щафета.

Картата ми с GPS

Малко за самото бягане. Може би многото приказки за това, колко е сложен и труден района, не ми позволиха да се отпусна да бягам така, както знам а през цялото време бягах със страх. Първата грешка, която допуснах бе паралелна и отидох на съвсем друг връх за 8ма точка. На дългата отсечка успях да настигна водещата група и отново да застана на чело на групата. Точката бе вилица и излязох на чужда такава, но знаех къде съм 100 %. Но понеже всички дупчиха тази точка и аз останах сам, действах прибързано да намеря колкото се може по-бързо моята точка без да знам на къде точно бягам. Ако 5 секунди се бях забавил и действал спокойно никога нямаше да допусна толкова елементарна грешка!
Втората грешка, която допуснах бе от това че се подлъгах по една пътека, която я нямаше на картата и всъщтност не разбрах дали това е пътека направена от жените или просто не бе дадена на картата...
 Прибрах се на близо 4мин изоставане. Бях много бесен на себе си!!!
Бях решил цяла нощ да следа щафетата от арената и да подкрепям съотборниците си отблизо точно, както миналта година. Още на 2ри пост Ерик Акселсон свърши много добра работа, като се прибра 1ви стопявайки целия ни пасив. Андерш Нордберг направи поредното невероятно нощно бягане. Грешка в края на маршрута му попречи да си дойде на 8 мин преднина и си дойде само на 5мин. От там нататък разликата с гонещите ни отбори само се увеличаваше, докато стигна 13,5мин на последен пост. Олав Лунданес просто трябваше да направи едно стабилно бягане без големи грешки. Тиери Жоржу отново показа класа на един от най добрите ориентировачи в света, но тя не бе достатъчна за стопяването на огромния аванс, който имахме :)
 Чувството да спечелиш такова състезание е невероятно и пожелавам на всеки да го изпита!!!
Предстои ми седмица в България, като през уикенда ще бягам Държавния Шампионат - нощно + щафети. А в понеделник заминавам на дву седмичен лагер в Швеция -Селан заедно с Тиери Жоржу, Филип Адамски и още няколко французи.

вторник, 8 юни 2010 г.

EOC 2010 Bulgaria 12-9-6!!!



Измина така очакваното Европейско първенство 2010 Приморско, България.
Това определено бе най-успешния шампионат от такъв ранг за мен.
Една седмица по-рано от шампионата, се събрахме част от националния отбор на лагер. Бяхме настанени в ММЦ а програмата на лагера бе много приятна и лека с по една ТТ на ден. Следобедите всеки тренираше или почиваше по самочувствие. Аз следвах моят план като почти всеки ден следобед имах къси интервали за да поддържам скоростта си на бягане.
Дните минаваха и Европейското първенство наближаваше. Отборите започнаха да пристигат един по един и започна да се усеща атмосферата на големия форум. Два дена преди самото Европейско първенство се преместихме в състезателния център, който се намираше в Хотел Магнолии, където бе просто прекрасно.
В деня на моделното бягане за спринта, не се чувствах много комфортно физически и само се надявах на следващия ден да бъде малко по различно. Вечерта на сбирката на отбора усетих за първи път тръпки и напрежение. Нощта мина съвсем нормално, но следващата сутрин вълненията започнаха. Когато отидох на пред старта и видях всичките състезатели събрани на едно м побиха тръпки. Започнах да загрявам и се чувствах тежък като камък. Краката просто не ме слушаха. Застанах на старта и няколкото неща, които си казах бяха : Това състезание е единствено Кирил срещу Кирил. Не мисли за целия маршрут а точка за точка, отдели специално внимание на всяка отсечка. Така и стана. Бягането бе мъка, но с почти перфектно ориентиране. Финиширайки не можах да повярвам, че повеждам временното класиране в моя поток. В крайна сметка останах 2ри, което много ме радваше и даде едно добро начало на европейското първенство.
Финала следобед не се разви по най-добрия начин за мен. Бягах несигурно в началото. Твърде много се колебаех за вариантите и от там дойде изоставането. На дюните бягах добре но това бе достатъчно само за 12тото място което в крайна сметка заех. Чувствата бяха смесени. 12то място не е никак зле но в предвид обстоятелствата и очакванията не бях много доволен. Но като, че ли ми падна голям товар от раменете.
Предстояха 2 квалификации на, които целта ми бе да бягам стабилно, без грешки и да заема максимално по-добри стартови позиции за финалите. Квалификацията за дългата бе една голяма борба с мен самия. Бях много уморен и на края на маршрута краката ме боляха страшно много. Средната - квалификация избягах с много малки грешки от което останах доволен. Класирах се съответно 7ми и 8ми, което беше абсолютно достатъчно.
Имах 2 почивни дни които ми дойдоха много добре. Но първия от тези 2 почивни дни бях поставен и пред една огромна дилема. Средната Дистанция - да я бягам или да не я бягам. Но в крайна сметка след дълъг разговор с Натали взехме решението, че ще я бягам.
И то каква средна дистанция се оказа за мен. Най-добрата в моята кариера на такъв форум. Ако след това бягане някой ми бе казал че ще съм 9ти нямаше да повярвам. Накрая допуснах много елементарна грешка, която ми костваше мястото на подиума, но и 9тото място бе много добре.
Остана само един ден от това Европейско първенство а именно дългата дистанция. Вече имах самочувствието и спокойствието. Оставаше единствено да не правя глупости по време на бягането и всичко щеше да се подреди. Стартирах добре а и се чувствах добре. Не исках да натискам много от самото начало за да мога добре да се вработя. Допуснах няколко малки грешки и грешен вариант за дългата отсечка. След като излязох от пеперудата успях да си поразгледам маршрута до края и видях че излизам от стръмната част и влизам в типично български район. От там започна и "голямото бягане". Дупчейки видимата видях в далечината Финландски екип и ми се стори че е Матс Халдин. Тази отсечка избягах колкото мога по-бързо и успях да го стигна. Не си спомням как избягах последните 10 точки и от къде намерих силите но на последните 2 -3 отсечки Матс ми помогна много като наложи доста силно темпо. Ето това се нарича "голям" състезател. Финиширах с 2ро време и започна голямото чакане. Станах 6ти, като оставаше само един състезател, който можеше да застраши мястото ми на подиума а именно Валентин Новиков. На видимата контрола ми водеше с цели 2мин и половина и не вярвах че ще е възможно да го бия. Но се случи! Бях щастлив! Но мисля, че по щастливи от мен бяха абсолютно всички хора, които бяха дошли на състезанието и да ме подкрепят!!!
Поговорката "всичко е добре, когато свършва добре" в случая важеше с пълна сила. Естествено че можеше да е още по-добре. Но аз съм доволен. Доволен съм и от това че успях да удържа на напрежението от това че сме домакини и че почти всички погледи бяха вперени в мен!
За 1ви път съм на 1вата страница на световната ранг-листа. А в временното класиране за световната купа съм 7ми!
Събота заминавам за Юкола, където ще представлявам норвежкия си отбор и с който се надявам да спечелим най-голямата щафета в света.

петък, 14 май 2010 г.

Част от подготовката за ЕОС...

Изминалите няколко дни прекарах с класа си от Националната Спортна Академия в Тетевенския Балкан.
 Сряда тръгнахме от София към село Голяма Брестница и по път спряхме на първото "препятствие" от нашия маршрут - Виа Ферата край пещерата "Съевата дупка". Екипирахме се със седалки и каски и тръгнахме по 3те маршрута по отвесните скали. В началото беше трудно да свикна с височината и с това, че няма шанс да падна, понеже съм тройно осигурен. След, като минах първия маршрут набрах смелост и се втурнах с голям кеф към другите два.

 След това се прехвърлихме на въжената градина, където най забавното нещо бе тролея.
 От там няколко човека вместо с автобуса се прибрахме на крос. Вечерта си направихме барбекю :).
 На другия ден с ПешО Доганов станахме рано и направихме един много приятен крос преди закуска. След кратка почивка се отправихме към пещерата "Градежница" дълга 950м в половината, от която тече река. За жалост не бяхме екипирани добре понеже не бяхме готови за толкова много вода в пещерата. На едно място ни се наложи да използваме въже и прийоми от алпийската техника за да можем да преодолеем един праг. След няколко часа излязохме от същото място доста кални, но удовлетворени от това което видяхме.
 Следобеда тренирахме отново и отново завършихме вечерта с барбекю.
Петък  сутринта не можахме да тренираме, защото тръгнахме малко по-рано. Първата спирка от маршрута ни бе "Извора Златна Панега". Това  е втория по големина извор в България, който на моменти стига до 3000 кубични метри дебит в секунда... и понеже района е карстов водата е небесно синя!
 От там се преместихме край пещерата "Проходна". От името на пещерата може да се разбере че не е точно пещера а по скоро проход - тунел. Но за наша жалост се снимаше филм и не можахме да влезем. Но заобиколихме от другата страна и все пак успяхме да влезем в това така вълшебно място. Нещото спиращо дъха бе двете образования - дупки в тавана, които хората са нарекли "Очите на Господ".
 На края,  на подходящи скали до "Пещерния дом" упражнихме похвати за спускане в пещери и за изкачване в пещери със специална екипировка :)
 Тези три дни наистина успяха да ме разсеят и да ме накарат да забравя за предстоящото Европейско първенство, от което останах много доволен... И със това си пътуване се убедих в това, колко малко познавам нашата страхотна Родина и че има още много уникални места да посетя!!!