Three Hill Cup

Измина тазгодишното издание на Three Hill Cup, която традиционно се провежда край и в град Търново. Тазгодишната програма на състезанието бе малко по-различна, като първия ден имаше два спринта с едно класиране.
 Пътувах още в петък за състезанието и целта ми бе да отида на нощна тренировка на моделното бягане. Още миналата година, като ходих на моделното бягане през нощта ми направи впечатление, че колкото и трудно и гъсто да ми изглежда на нощна тренировка през деня се оказва доста по лесно.

 Поуморен от изминалия лагер в Италия ми беше ясно, че спринта ще се реши във втория старт, защото нямах свежестта да направя нещо кой знае какво сутринта. Допуснах доста малки на пръв поглед грешки, като в последствие се натрупа сериозна загуба на време. На техническия му се е наложило в последния момент да преправя маршрутите поради 3D шоуто, което се проведе вечерта в непосредствена близост до финала (шоуто бе невероятно, можете да видите кадри ТУК - след 5тата минута става интересно) и поради това преправяне, маршрута не бе добре изчертан. Кръгчетата и линиите между точките не бяха прекъснати, като това скриваше доста от вариантите и правеше неясна ситуацията за избора на вариант и атакуване на точката. Иначе за мен това е един от най-интересните райони за спринт на, който съм бягал в България. Оказа се обаче, че не само аз съм грешил. В крайна сметка изходната ми позиция за следобедния старт бе 2ра само на 9 секунди след Иван Сираков, което за мен бе повече от комфортно. 3тия Апостол Атанасов бе твърде далеч зад нас.

 Района за следобедното състезание бе коренно различен, но въпреки това беше също доста интересен. Още 1ва точка дупчихме заедно с Иван. След 3та точка вече не издържах да стоя отзад и реших да мина отпред. След 4та точка имах неприятна ситуация като челно се сблъсках с Наталия Димитрова и като по чудо на нито един от нас ни нямаше нищо... Единствено картата около 5та точка ми беше скъсана. В крайна сметка след като един два пъти се опитах да правя малка разлика на Иван и те все бяха неуспешни, реших да застана отзад за една от последните дълги отсечки, да си разгледам добре маршрута до края и да атакувам за 21. Простите планове винаги са били най-успешни :) Такъв тип състезания винаги са много вълнуващи за мен.

Класиране.
 На следващия ден бе средна дистанция WRE. Района на всички ни бе познат от миналата година. Арената, както бе записано в бюлетина наистина бе на уникално място, като предлагаше невероятна гледка. Стартирах състезанието не по най-добрия начин, но единственото, което имаше значение бе да не правя големи грешки. Останах малко изненадан, когато бягайки за видимата 8ма точка видях стартиралия пред мен Иван да бяга в странна посока, погледнах си няколко пъти картата за да бъда 100% сигурен, че не това е посоката в която трябва да бягаме. Оказа се в последствие, че Иван по грешка е отишъл на 16та вместо на 9та. Останалата част от маршрута избягах много добре. Единствено първата дълга отсечка може би варианта по-който бягам е малко по бавен от този да бягаш по асфалтовия път.

Класиране.
 
 Благодаря на организаторите за специалната покана, за мен бе чест да бъда част от това състезание.
 Понеже състезанието бе WRE (което носи точки за световната ранглиста) в понеделник отварям сайта на IOF да проверя, колко точки взимам от това състезание и О НЕБЕСА!!! Точките, които взимам от това състезание са повече от точките, които взех миналата година за 6тото си място на WOC. Някои ще кажат, че е заради това, че бих 2рия с 5мин, но дори да е така не мога да се примиря и приема за нормално това че от едно такова състезание мога да получа толкова много точки! Още миналата година бях писал на IOF, че точкуването им не става, пак поради подобна причина, че бях взел много точки от състезание в България. А най ме тревожи факта, че от догодина позицията ти в световната ранглиста ще е от изключително значение за стартовата ти позиция на някои от дисциплините на Световното първенство. В заключение мога да кажа, че според мен световната ранглиста е пълен ......!