Eurotrip

След като във сряда се прибрах в България от лагер в Испания ми предстоеше една седмица в къщи и вторник трябваше да пътувам за Италия. Четвъртък минах на функционални изследвания в Дианабад. Новия център е станал много добър! Надявам се да се е и повишило качеството на информацията, която ще получаваме след изследванията. Резултатите ще излязат  следващата седмица.
 В четвъртък все още не си бях купил билет за Италия. Цената му бе 450Е и дълго се чудих какво да правя. Накрая взех решение да пътувам с кола през Гърция, защото така и така състезанието е до Бриндизи. Обаче седейки и размишлявайки четвъртък вечер си помислих защо така и така ще пътувам с кола не тръгна на следващия ден да мина през Словения и да участвам на Липица Опън. Веднага писах меил на организаторите а те бяха много любезни за да ми приемат много късната заявка. Петък следобеда потеглих и вечерта пристигнах в Марибор, където мои домакини бяха семейство Бояджиеви, за което много им благодаря. Събота сутринта се придвижихме до Италианската граница където бе състезанието. От пътя предния ден се чувствах, доста уморен, но пък, като стартирах и хванах картата нещата се пооправиха и бягах добре. Допуснах няколко грешки в първата част на маршрута от разсеяност, но края избягах прилично. Състезанието бе доста силно с над 100 души в елитната мъжка група. Типичен карстов район за тази част на Словения и дъжд направиха бягането в гората доста хлъзгаво и опасно на места.

 За втория ден успях да си почина и се чувствах много по-добре. Района бе по-различен, като предлагаше много по чиста гора, но пък много (изключително много) камъни по земята, които направиха бягането почти невъзможно на места. Бягах добре допуснах няколко малки грешки, но като цяло днес бях много по-доволен от вчера.

Резултати.

Следобеда тренирах на карта. Както често се случва на състезания по ориентиране, по време на двата старта постоянно валя дъжд и днес следобеда времето се изясни и беше супер. Въздуха бе  невероятно свеж и макар малко уморен от двата старта се чувствах зареден след тренировката. Утре сутринта ще тренирам още веднъж на Словенска земя и по обяд потеглям за Италия.
 Заставайки на старта днес, времето бе студено и валеше дъжд. Но в стартовите клетки имаше една много интересна табела, която гласеше: Don't forget to clear your SI card, but the most important: have fun. In map we trust :). Няма как това да не те накара да се усмихнеш и наистина да се опиташ да се забавляваш.
 Още веднъж благодаря на домакините си семейство Бояджиеви и на Организаторите на състезанието, които се справиха чудесно.