петък, 19 юли 2013 г.

WOC 2013

Най накрая ми остана свободно време да напиша и малко за изминалото световно първенство във Финландия.
 Слабо бягане на спринта, много добро бягане на дългата и посредствена щафета за Бг отбора, това на кратко се случи през тази една седмица.
Първо ще започна със прословутата програма на това световно първенство. Изключително недомислена и недодялана програма ощетяваща много голяма част от състезателите и подпомагаща много малко! Не знам какви мисли точно се крият зад така построената програма, но каквато и да е тя, повечето състезатели бяха разочаровани, че трябваше да пропуснат една от любимите си дисциплини. Моето решение да бягам спринт и дълга го взех още през есента и през целия подготвителен период тренирах поне веднъж месечно програмата на световното, а след всяка симулация ми трябваше поне седмица да се възстановя :). Смятам, че взех правилно решение, защото района за средната не ми допадаше и знаех, че колкото и да съм уморен след спринта ще направя по-добро класиране на дългата отколкото с перфектно бягане на средна. А квалификация дълга ми дойде супер, като първо състезание, защото винаги имам малък проблем в началото на големи състезания с физическата си форма.
 Знаех, че на финал дълга няма никакво значение кога стартираш така, че бягах дълга квалификация една идея по бавно, колкото да се класирам. Допуснах няколко малки грешки но пък научих ценни уроци за финала.
 Спринта! Какво да кажа... Ако това е бъдещето на спринтовата дистанция, се радвам, че съм към края на своята кариера...
 Квалификацията бе нищо особено, но въпреки на пръв поглед елементарния маршрут, бе много лесно да се допусне паралелна грешка между къщите, защото на повечето места нямаше видимост, а когато бягаш с 3:30 на ориентиране, лесно се допускат грешки. А тук и най-малките такива се наказват!
 Финала за мен беше разочарование. Разбирам да построиш 100м огради но близо 700м беше меко казано нелепо! Маршрута се разигра в половин квадратен километър и се чудя как не ми се зави свят да обикалям всичките огради. Бягах без грешки но с няколко грешни варианта които ме изпратиха много надолу в класирането. Едва като финиширах успях да видя проходи на картата, които се оказаха много важни. На места маршрута беше направен по начин да заблуди участниците и линиите свързващи точки нарочно не бяха прекъснати 12-13. Оградите в доста от случаите не се виждаха от разстояние и на места имаше много коли, които гти пречеха да видиш оградата. На места бе трудно да видиш оградата от разстояние, къде свършва и къде започва. Когато финиширах не бях разочарован и ми беше абсолютно безразлично. И както казах по-горе - ако това е бъдещето на спринта - МЕРСИ!
 Единствено аз и Вилиус Алелунас от Литва бягахме финал дълга и спринт. Много малко бяха хората, които предполагаха и вярваха, че може да се направи добро бягане на дългата след спринта.  Преди старта се чувствах много по-добре отколкото на квалификацията и си казах: Дизел, днес ти е ден за бягане остава и точките да си намериш и всичко ще е 6. Така и стана! Физически се чувствах много добре, съумях да избирам възможно най-добрите варианти в повечето случаи и допуснах общо само около 2мин грешки. Но най-съм доволен от варианта ми за 17-18 :) Единствено на края на маршрута не се чувствах по начин по, който би ми се искало, но не мога да кажа със сигурност дали е заради спринта или не. Резултата не бе това което исках, но пък този ден дори и с перфектно бягане щях да съм най-добре 6ти, а то почти не се различава от 9тото, само дето е обърнато :) В крайна сметка аз бягах добре, което бе единственото нещо, което можех да контролирам, как бягат другите е нещо което няма как да контролирам.
 Може да видите вариантите ми ТУК.
 Щафетата се разви за съжаление по познат начин за Българския отбор и след 2та поста аз нямаше за кой знае какво да се боря. Естествено опитах се да бягам добре, което почти се получи. Допуснах няколко грешки без които можехме да дръпнем до 14та позиция, но...  Неделята се прибрах в България, но нямах много време в което да размишлявам върху, WOC - защо и как се случиха нещата. Но едно знам със сигурност в Италия ще бъда по-добър!
 От четвъртък съм в Италия - Каназей -Доломитите. Неделя ще участвам за първи път на Sky Race, което е и Европейско първенство. Очаква се тежко трасе, имайки в предвид многото сняг, който все още не се е стопил над около 2500м НВ.

1 коментар:

  1. Дизел, следващите две световни, Италия и Шотландия, са твоите. Само ти пожелавам да си здрав и знам, че ще сбъднеш своите (и нашите) мечти!

    ОтговорИзтриване