вторник, 24 декември 2013 г.

Влади

В навечерието сме на поредната нова година. Време, в което почти всеки си прави равносметка какво е свършил през изминалата 2013 г. и какво иска да направи през новата 2014 г. Аз разбрах какво искам да ми се случи през новата година, а какво точно ме накара да мисля в тази насока, ще ви преразкажа в следващите редове. Това е моята история на 2013 г. 
 На финала на предизвикателството "5те Върха", имаше едно момче в инвалидна количка. Не го познавах, не знаех кой е и как точно се е озовал на мястото на старт финала... За мое голямо съжаление след като еуфорията покрай финала приключи, него вече го нямаше и така и не можах да се запозная лично с него. Доста дълго време се опитвах да разбера кое е, но така и не успявах. По една щастлива случайност, обаче, реших в последния момент да се запиша да участвам на Софийския Маратон, където бях спаринг на Димо Чолаков. И точно на старта на маратона видях същото това момче Влади (Влади Гюров). Разменихме си телефоните на бързо като се разбрахме да се видим някой ден. Влади беше на старта на 42км в своето колело, пригодено за такъв тип надпревари. 
 Седмиците минаваха една след друга и все не успявахме да се засечем и да се видим. Или аз бях по разни състезания и лагери или Влади, беше зает с някои от многото спортове, с които се занимава през свободното си време.
 Преди няколко дни най-накрая успяхме да се видим и аз съм меко казано възхитен от това момче... Уговорихме се да се видим в един от Софийските молове, защото те (моловете) за щастие са пригодени за хора в неравностойно положение или инвалиди, както ние несъзнателно ги наричаме и обиждаме най-вероятно.
 Както винаги по това време на годината хората преливат по моловете. Аз пристигнах малко по рано на срещата и зачаках Влади в едно кафене. Наслаждавах се на хорската суета. Всеки беше помъкнал торби с подаръци и трескаво се пазаруваше по магазините. А бе, с други думи, края на света наближаваше... :) 
 Влади пристигна и се заприказвахме за нещата от живота. Разказа ми как на времето е бил спортист и как по време на тренировка се е случил нещастния инцидент, който го е парализирал от гърдите надолу и това нещо го е поставило в инвалидната количка. Разказа ми какво работи и с колко видове спорт се занимава в момента, като хоби. Този човек е единствено инвалид физически. Психически и духовно той летеше. От него лъхаше невероятен оптимизъм, рядко срещан в здрав, прав човек! Играе баскетбол, тенис на маса, плува, кара "колело", скачал е с парашут няколко пъти, започнал е да тренира гребане на тренажор, като чака на пролет истинска лодка, пригодена за него. Една от целите му е да почне да кара ски, но по неговите думи (в които усетих доста разочарование) може и да не е този сезон, защото екипировката е много скъпа... Времето мина наистина неусетно. Влади ми разказваше много интересни истории. А аз все повече се замислях върху нещата от живота.
 Същата вече той и неговия отбор по гребане се събираха в едно заведение и той ме покани да отида на сбирката. Аз приех защото ми бе много любопитно да видя другите момчета и момичета от отбора. Рядко ми се случва да попадам на толкова позитивно настроени компании. Никой от тях не говореше за това какви проблеми има и в какво състояние се намира а за това какво иска да прави... Не чух нито един от тях да се оплаква. Имах честта да се видя от близо и личната им треньорка - Олимпийската Шампионка - Румяна Нейкова.

 Може да прозвучи малко пресилено, но тези хора промениха мирогледа ми. След този ден и допира ми до тези хора, силно ще се замисля, когато другия път започна да се оплаквам. 
 Искам да се науча да оценявам и да се радвам на нещата, които имам, защото те не са даденост. Точно това си пожелавам за 2014 г.
 И ако случайно някой ден мисълта ме наведе към това, колко нечестен е живота, просто ще се обадя на Влади и като го попитам: Как е?? Неговия отговор със сигурност ще бъде: Всичко е 6 човеко :)
 Весела Коледа! Бъдете здрави всичко останало е прах и суета...

  П.С. Ако някой може да помогне с нещо да осигурим ски екипировка на Влади е добре дошъл!
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар