четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Ако не знаеш, къде точно отиваш, може да се озовеш някъде другаде!

81 старта и 432 тренировки. Над 300 пробягани маршрута и близо 7000 атакувани контролни точки. Подобрено физическо и техническо ниво. 4-то място на Световните Игри в Колумбия, 9то място Световно Първенство - Дълга Дистанция - Финландия.
Победа на 10-Мила и много добро бягане на последен пост на Юкола. Така изглежда статистически изминалата 2013 година.
Тренировъчния сезон започна през месец Ноември 2012г. В началото винаги се поставят целите за предстоящата година и от там се построява и тренировъчната програма в зависимост от това кога е най-важното състезание. Естествено за мен приоритет номер едно бе Световното Първенство, но програмата се очертаваше да е доста тежка, като в 3 последователни дни бяха събрани 4 старта. Но заедно с Наталия взехме решение, че твърдо ще участвам на тези две дисциплини и от ноември до световното първенство тренирах веднъж месечно по начина по, който са наредени състезанията. Дълга-12км, два спринта по 4км, и дълга 16км (макар, че на световното бе почти 20км по правата). Почти всички от тези тренировки бяха само физически, тоест бяха замествани с оптимални бягания, защото на тренировки по-ориентиране едва ли щях да се натоваря толкова сериозно, колкото се очакваше да бъде световното първенство. Смея да твърдя, че схемата проработи и за учудване на много хора, които не вярваха, че ще се получи нещо от този опит, бях добре физически по време на световното.
 Но не само световното бе важно за мен. Важни бяха Световните Игри в Колумбия за, които отидох с "уаилд кард", където не достатъчно усилие от моя страна ме лиши от медал на спринта. Там научих много ценен урок. Важни бяха 10Мила и Юкола, важни бяха световните купи на, които участвах и не на последно място важни бяха и всички държавни първенства и големи купи в България.
 През сезона взех участие в доста състезания по планински бягания в, които открих много нови предизвикателства и в тяхно лице намерих много ефективен начин за подобряване на физическото си състояние. Най-запомнящото се състезание бе Европейското Първенство по Скай Рънинг в Доломитите - Италия. Смятам догодина след като ми свършат отговорните стартове по ориентиране, отново да участвам на няколко такива състезания.
 Естествено не мога да не спомена за предизвикателството "5те Върха". Този проект надхвърли и най-смелите ни очаквания, като интерес и съм много щастлив, че успяхме да го изпълним (аз и целия екип). Всички национални медии ни обърнаха внимание, като най-голяма телевизия БТВ беше наш медиен партньор, в три поредни вечери в "праим-таим-а" имаше преки включвания. Сайта на събитието www.fivepeaks.bg, беше рефрешнат над 550 000 пъти в деня на финала. Благодарен съм на спонсорите, които застанаха зад нас, "XCoSports" - като главен организатор. "Salomon", "Alexander Logistics", "Herbalife", "MINI" и "Loggator". Очаквайте скоро и филма - "5 за 24"
Има още много състезания през годината за, които мога да говоря, но те са вече история. Естествено е много важно човек да си прави много добра равносметка след всеки изминал сезон. Да търси допуснати грешки и да се опитва да не ги повтаря никога повече. Много е важно да си даваме обективна оценка сами на себе си, дали изминалия сезон е изпълнил очакванията ни и дали наистина сме доволни от него, защото е лесно да кажеш на друг човек " да много съм доволен от сезона имах добри и лоши състезания" и т.н, но себе си никога не можеш да заблудиш. Винаги ще имаш терзания и притеснения, ако нещо не е било така както си си го представял и планирал. Най важното е да си искрен със самия себе си.
 Ако не знаеш, къде точно отиваш, може да се озовеш някъде другаде. Това се отнася за всеки един аспект от живота ни. Важи с пълна сила за всяка една отсечка по един маршрут по ориентиране, но също така важи и за планирането на всеки един нов сезон. Ако целите не са поставени достатъчно ясно то най-вероятно няма да бъдат изпълнени. Или ако бъдат изпълнени то ще е заради късмета, който съм имал. А спорта не е късмет! Да понякога и той е необходим, но само в краен случай и е нещо на, което не можеш да разчиташ 100%. Чувал съм много състезатели да казват, че цел им е добро класиране или добро бягане... Но какво точно означава това? Според мен това е така, защото повечето от тях ги е страх от това да не изпълнят поставена цел. Точно в този ред на мисли, се сещам как много хора защитават тезата, че поставянето на високи цели може да има обратен ефект, ако не  бъдат изпълнени. Не се плашете да си поставяте високи цели и да вярвате, че рано или късно ще ги осъществите. Естествено във всяка цел трябва да има и малко здрав разум, но той нека да е малко, защото: "Вярата: това е да вярваш в неща за, които здравия разум ти казва да не вярваш". Само високите цели ще ви бутат напред. И ако плана не сработи, сменете плана, никога целта!

 Аз си поставих целите за 2014г. А Вие??? 

Естествено, тук не мога да не благодаря на всичките ми спонсори, без които нещата щяха да изглеждат доста по-различно. Едва ли щях да мога да си позволя толкова лагери и състезания и това естествено щеше да рефлектира и на резултатите ми.
 Благодарен съм на клуба ми "Вариант - 5" - Търговище, който е и най-големия ми спонсор. На Финландския ми отбор "Калеван Расти". На Костадин Новаков, Димо Чолаков и Михаил Масарлов, които ми помагаха през годината, само защото искаха да ми помогнат. На "Sport Box Bulgaria" и Salomon.  На "XCoSports". На Българска Федерация по Ориентиране, която и тази година успяха да осигурят на мен и националните отбори участия в най-големите състезания от международния спортен календар. И на последно място, но не и по значение искам да благодаря на всички Вас, които ме подкрепиха в проекта ми- Disl Support, като си закупиха фланелки за тичане. За реализирането на този проект основна заслуга имат "Siven" и Чавдар Черников, като дизайнер на екипа". 
 Приятна зима :) Бъдете щастливи!


Няма коментари:

Публикуване на коментар