5 дена, 5 старта в и около може би най-колоритния град в Европа - Истанбул. В края на годината винаги ми е било много трудно да се мотивирам да участвам на големи състезания, но този път до някъде успях. Както бях писал в предния си пост, първите три дни минаха нормално и макар втория ден да бягах доста зле, успях да запазя първите позиции.
Четвъртия старт обаче бе катастрофален, може би най-лошото ми бягане за последните няколко години. А ситуацията си беше направо комична, след като стигнах Иван Сираков и успях да го убедя че не сме там, където бяхме. Изгубихме около 5 мин, но ако бяхме спрели до там с грешките можеше и да спечеля WRE-то, но още две малки грешки ме изпратиха на добре заслуженото от мен 2ро място :) Но до някъде се радвам, че това се случва в края на сезона, за да ме държи буден през цялата зима и подготвителен сезон.
След четирите старта преднината ми в общото класиране бе над 10мин пред втория, но това определено не ми повлия и успях да бягам добре и на последния старт. Всичко вървеше добре, до средата на 22 точка, където бях нападнат от няколко големи кучета, от които по чудо се отървах без ухапвания. Резултата от битката бе, подут крак (от ритника в главата на кучето), син задник от падането назад и в последствие след днешната рентгенова снимка на ръката разкъсана ставна капсула на едната от ставите на палеца на лявата ръка, като сега съм със шина. Късметлия съм, че не е станало нищо по сериозно и това няма да повлияе на тренировките.
В крайна сметка запазих 1вото място в крайното класиране.
Всичко останало около състезанието бе много добре. Разходките в Истанбул настаняването, атмосферата в отбора.
Искам да добавя нещо, от което останах много впечатлен :) С нас пътува склуптора Александър Иванов, които изработва произведенията си от дърво, но по доста нестандартен начин а именно със резачки. Сашо трябваше да направи една скулптора за три дни която Михаил Масарлов подари на ръководството на министерството на горите в Турция, които бяха наши домакини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар