OO Cup

Няколко дни след световното първенство, реших да отида на ОО къп. Отдавна искам да отида на състезание на, което ориентирането да е на второ място а на първо място да е почивката :)
 Но ще започна със състоялото се преди две седмици изкачване на връх "Мусала" (2925м) от Боровец (1300м) - Salomon - Chalange. Само седмица след световното първенство се чувствах уморен, но за щастие състезанието бе само в изкачване, където съм доста по-силен. Шабан Мустафа също бяга и направи конкуренцията на ниво. Успях да подобря рекорда на треасето с цели  2минути, но съм сигурен, че в по-добри дни мога да го подобря с още поне 2. Времето ми бе 83.12 на тези почти 13км.

 На следващия ден заминах за Словения и след цяла нощ път пристигнах. Настаних се в къмпинг "Пивка Яма", където Ивайло Иванов и Пламен Йорданов бяха с два кемпера на 10 метра от басейна, така изгледите за добра почивка бяха на лице. Приятна компания, хубави съзтезания, какво му трябва повече на един ориентировач през лятото. Състезанието бе добре организирано, картите също бяха на ниво. Аз лично съм много доволен от участието си на това състезание.

Резултати.

 Следващата седмица съм поканен да участвам във вече традиционното състезание 3-O-days-Cup организирано съвместно от първия ми клуб "Сини Камъни" Сливен и съседния "Дияна" Ямбол.

WOC 2012

Поредното световно е в историята. Световно на радост и разочарования от моя страна. След тазгодишното Европейско първенство и доброто представяне на световната купа във Швейцария очакванията ми за това световно бяха високи. Бях добре подготвен и желаех да се представя на ниво.
 Първия ден бе спринта където квалификацията и финала бяха във един и същи ден. Не много силно бягане на квалификацията ми отреди 10 място, което ми подсказа, че ако искам да направя добро класиране на финала, ще трябва да се постарая доста повече. Финала обаче не се разви никак добре за мен. Бягах сравнително добре и времето ми беше добро (щеше да ми отреди 6-7място), но пропуснах да дупча точката на видимата отсечка, покрай която съм минал на по-малко от метър. Така финиширайки разбрах какво съм направил. Много ме беше яд на себе си, за поредната тъпа и досадна грешка, която допуснах. Но нямах много време да се самосъжалявам защото още на другия ден ми предстоеше квалификация дълга.
 Беше ясно, че тези които ще стартират отзад на дългата дистанция, ще са в по-добра стартова позиция,така че по-предно класиране на квалификацията беше от голямо значение. Не се чувствах много свеж по време на бягането, но знаех, че до финала ще имам цели 3 почивни дни, така че се раздадох почти на 100%. 6тата позиция на квалификацията беше достатъчно добра и така след доброто бягане на квалификацията започнах да се подготвям за финала.
 Чувствах се добре преди самия финал, но като че ли по време на бягането ръчната спирачка ми беше дръпната до някъде и така и не можах да избягам състезанието както ми се искаше. Началото бе малко неуверено, като допуснах няколко грешки, но втората част на маршрута избягах стабилно. Минавайки на видимата точка разбрах, че съм с добро време и това ме мотивира допълнително и избягах финалната част почти отлично. Финиширах с най-добро време за момента и първото което ми дойде на акъла бе, че искам да седна на червеното диванче :), но не след дълго Андерш Холмберг ме измести с 2 сек. В крайна сметка останах 6ти, което погледнато обективно е много добър резултат. Естествено не е медал, но съм сигурен, че и това ще стане. Не съм се чувствал никога по-близо (психически и физически) до медалите. Гледайки Дж Пи Ес -ите след това видях, че скоростта по пътищата и пътеките ми е била доста висока и добра, но глупави на места варианти и не подбирането на най-подходящите места за бягане в гората ме е дърпало назад. По време на маршрута си ударих главата, като в последствие раната се оказа сериозна и се наложи да ме шият на финала, но като легнах на оперативната маса, се наложи да изчакат около 30мин за да се разбере дали съм в 3ката за да знаят дали да ми слагат упойка или не:) А по време на шиенето сестрата в палатката бе така любезна да ме хване за ръката :) Както каза Борие (един от треньорите на Калеван Расти) добре че си удари главата  ами не крака :)

Последния ден от програмата на световното бе щафетата. След дълги разправии с треньорското ръководство, ме сложиха на 1ви пост. Явно на дългата дистанция съм се поуморил, защото при загравката на щафетите усещах доста тежест в краката. Заставайки на старт бях абсолютно спокоен. Многото щафети които съм избягал през годините за скандинавските ми отбори и по специално 1ви пост си казаха думата. Усещах тази щафета, като някакво локално състезание а не, като световно първенство. Допуснах няколко грешки общо около 1мин и 15сек, но въпреки това успях да остана на върха до края. Финиширах 2ри след Хертнер. На 2ри пост Ивайло Каменаров бяга прилично и предаде на Иван 12ти, но на доста голяма разлика от 1вия почти 6мин. На 3ти пост Иван Сираков бяга слабо в следствие на едноседмичното боедуване което изкара по време на световното. Така финиширахме на 15мин от победителя на 21ва позиция.

 Искам да благодаря на всички хора които ме подкрепяха на място и пред компютрите в България. Това ме кара да се чувствам горд, че съм българин.

 В момента съм в София и тази седмица си дадох почивка, но взех решение да отида до Словения и да участвам на ОО къп.

Jukola

 Ако нещо се случи веднъж, то може никога повече да не се повтори, но ако се случи втори път, то е почти сигурно, че ще се случи и 3ти път :)

 След страхотния уикенд моят Финландки отбор Калеван Расти и аз можем да се поздравим с победата на най голямата щафета в света Юкола!

 2010 спечелих Юкола за първи път с тогавашния си отбор "Халден" СК, сега за втори път съм на върха с "Калеван Расти". Чувството да спечелиш такова състезание е невероятно, най-вече заради вътрешното удовлетворение и радост която изпитваш. След такива моменти, разбираш, че всички усилия и труд са си стрували.

 Миналия вторник, заминах за Финландия с Българския си отбор "Бегун". Първите два дни останах при тях и в четвъртък се присъединих към "Калеван Расти". Бях селектиран да бягам 1ви пост на първия отбор, което за мен отново бе огромна чест и отговорност! С наближаването на старта, емоциите и настроението се повишяваха. Преди самия старт бях малко нервен, но след топовния изстрел, за старт нещата се подредиха. Малки проблеми в началото на бягането нарушиха ритъма ми (някой ме настъпи по обувката и ми я събу, бях принуден да спра за да си я оправя и за 10 секунди ме минаха поне 20 души :)) но след 1ва точка всичко се нормализира :). Дупчейки 4та точка бях в началото на моята група, но в далечината видях светлини и така разбрах, че не съм съвсем в началото на групата. Но бързо ги настигнах и така се откъснахме може би с около 100тина метра от основната група. Две грешки на 5та и 7ма ни събраха отново с останалата част от отборите. Бягането ми до края протече нормално с една грешка от 30 секунди на 17та точка, но нямах късмет със вилиците и обрах почти всички най-дълги в края на маршрута. Така разликата на финала от 1вия отбор бе 2:30, което в началото малко ме шокира, но нищо необратимо не се беше случило. Съотборниците ми бягаха много добре пост след пост и направиха предаването доста скучно, но много сладко за нас:) Трябва да отбележа че 2рия ни отбор се нареди 10ти, което е изключително добре и повтори успеха си от миналата година.

 Седмица преди щафетата си чатих със Анти Хариу (Пипо) треньора на КР и го разпитвах за подредбата на отбора. Единственото нещо, което той ми каза бе : "Повярвай ми, това е печелившия отбор :)
 Без Тиери Жоржу в отбора, показахме, че също можем да бъдем много силни!

Ярко, Симо-Пека, Хану, Иере, Филю, Фабу, Пипо и всички треньори и състезатели, Благодаря Ви за незабравимата нощ!

 В момента съм в Хелзинки при Мико Хейнонен. Утре ще вземем участие в спринт по улиците на стария град на Талин (Естония), а в други ден летя за Швейцария, където ще се присъединя към националния отбор на България. Ще вземем участие в 4ти и 5ти кръг от световната купа в Сент Гален а след това ще останем на едноседмичен лагер за предстоящото световно първенство през месец Юли в Лозана.

 Тук може да гледате Юкола в 2 часа.

Купа България

Измина Купа България 2012. Най-голямото Българско състезание с около 750 участника тази година. Трите дни на Купа България ни предложиха предизвикателни райони и много тежки маршрути и 3те дни. За мен лично това е най-престижното състезание в България.
 Започвайки Купа България се чувствах доста уморен, но може би това състезание ми помогна да се събудя от почивката, която си бях дал след Европейското Първенство.

 Първия ден смея да определя като най-интересен. Но като цяло и 3те дни имаше с какво да се изкефиш по маршрута. Може би маршрутите бяха малко по-тежки от необходимото.
 Втория ден допуснах много грешки и въобще не бях доволен от бягането си, но явно и другите състезатели са грешили. 3тия ден стартирах с близо 10мин преднина, което направи бягането доста монотонно. Това върху, което се бях съсредоточил бе да не пропусна точка и да не дупча грешна такава :) Финиширах 15мин пред 2рия Ивайло Каменаров а трети остана стартиращия 2ри Иван Сираков. Тази ми е 5тата победа за купа България и по този начин изравних по победи Пламен Джамбазов и двамата заемаме 2ро място в вечната ранглиста след Теодор Тодоров със 7 победи.

Резултати.

10 години на чакане :)

Дълго време се чудех какво точно да напиша за изминалото Европейско първенство.  Последните няколко дена доста мислих за случилото се и определено усмивката не може да слезе от лицето ми:) Това е шестото ми европейско първенство и шести финал на спринт. 2002 в Унгария се класирах изненадващо 7-ми в потока си. На финала допуснах огромна грешка и останах 41-ви. 2003 бе първото ми световно първенство в Швейцария се класирах 12-ти на спринта и това постави началото на пътя ми към медал от голям форум. Дълги години нещо малко не ми достигаше. Винаги нещо се объркваше в последния момент и не бях достатъчно добре подготвен за да предвидя грешката. На спринта на Европейското първенство всичко се случи от самосебе си, като закономерност. Много добрата физическа подготовка през зимата направиха бягането ми лесно дори и да не се намирах във супер форма точно в този ден.

 Престоя ми в Швеция започна още в седмицата преди 10Мила. Контузия в глезена ме накара да бъда доста притеснен за Европейското първенство. Но за мое щастие всичко много бързо се оправи и бях възстановен няколко дни преди първия старт. Плановете за Европейското първенство бяха да бягам дълга и спринт, но понеже федерацията беше платила стартовата такса и за средната дистанция реших да я използвам, като тренировка за квалификация дълга. Допуснах голяма грешка на 2-ра точка и бях почти сигурен, че няма да се класирам за финал, но това не ме разочарова, защото знаех, че ако се класирам за финал и не стартирам ще заема мястото на някой друг, което не е никак хубаво. Останах 17ти в потока си и по този начин се класирах за финал. В този случай си казах, че имам план "Б" за действие ако нещо се обърка със дългата и спринта.

Резултати.

 На следващия ден всичко тръгна по план. Започнах състезанието добре. Но наближавайки 8 точка сякаш нещо стана и изведнъж спрях да мисля. По-принцип от такива точки най се притеснявам, които се намират по средата на нищото на склон в Даларна, където видимостта е ограничена а картата обобщена. Допуснах грешка, която предизвика лавина от грешки. Все едно не бях аз. Финиширайки 16-ти във временното класиране разбрах, че финал дълга за мен няма  да има. Бях много разочарован от себе си и от грешките които допуснах. Исках веднага да стане утре за да се реванширам на квалификация спринт.
Резултати.

 Провала на квалификация дълга ме мотивира страшно много. Стартирах квалификация спринт със идеята за не просто класиране на финал, а класиране със възможно най предно класиране, търсих победа в потока си. Може би натрупалата се умора от предните два старта ми попречи да се раздам максимално, но в крайна сметка се класирах 2ри в серията си, което беше много добре и най-накрая успях да се успокоя.
Резултати.

 Стартовете нямаха край и веднага на следващия ден застанах с 1-ви стартов номер на финал средна. Целта ми бе да направя стабилно бягане без грешки. Така и стана. От към техническата част бях доволен, допуснах една грешка от около 30 секунди по време на изпълнение на един вариант за 9-та точка. Но физически в този ден не се чувствах добре. Бягах доста предпазливо защото района имаше много камъни под мъха а все още имах слаба болка в глезена си. До този момент европейското първенство протичаше, като някакво регионално състезание без никаква публика, но приближавайки се към финала на средната дистанция успях най-накрая да усетя атмосферата на състезанието. Много хора, много аплодисменти и емоция, невероятно. В крайна сметка останах 32-ри, което в случая беше без значение за мен.
 Резултати.

 Следващия ден финал дълга почивах цял ден като следобеда се разтичахме с Иво и Иван по трасето на "Васалопет", което минаваше през двора на къщата където бяхме отседнали :) Единственото нещо, което ме успокояваше, че не бягам финал дълга бе това, че ще съм свеж за предстоящия финал спринт.
 В деня на спринта всичко беше нормално. Разтичах сутринта преди закуска, за да видя как са краката. Всичко беше нормално, но в никакъв случай не можех да преценя в каква физическа форма се намирам точно този ден. Часове преди старта пеперудите в стомаха се появиха, за което бях много доволен. Това бе и първия старт на това първенство, където се чувствах по този начин. Нямах никакво предчувствие за каквото и да е било. Единственото, което се сетих преди старта бе, финала на Световното първенство 2011 във Франция. Казах си, че от мен зависи всичко и, че в никакъв случай не искам да се чувствам по начина по, който се чувствах миналата година. Стартирах не достатъчно агресивно и имах чувството, че нещата не се развиват по-начина по който желаех. Бях доста бавен с избора си на вариант в началото, отделях твърде много време и се подсигурявах по-няколко пъти. Може лесно да се види на gps-a, че разликата която първия ми прави е точно там. Бягах на спринт всяка една отсечка, като се молих силите да ми стигнат до края. Минавайки покрай арената чух Пер Форшберг да казва, че минавам със второ най-добро време и това ме зарадва наистина много и ми даде допълнителен импулс. Но тук дойде и единсвената реална грешка при избора ми на вариант за 13-та точка. Първоначалната ми идея бе да мина от дясно на сградата, но като видях по-добре къде е пласирана точката смених варианта си с този от ляво. Така може би направих 50тина метра допълнителни.

Бягайки към края видях стартиращия пред мен една минута Матиас Карлсон. Дова ми даде допълнителен стимул и може би ми помогна малко в избора на няколко варианта. Бягайки по финалната отсечка разбрах че се боря за 1-вото място във временното класиране. Финиширайки състезанието бях наистина щастлив защото знаех съм избягал маршрута много добре и, че със сигурност ще съм на подиума защото имаше само 4 души да стартират след мен! Заради виковете на тълпата не можах да разбера какво се случва, знаех само че Швед е 1ви но дали беше Йеркел или Йонас нямах представа. Останах с впечатлението, че съм 3ти от което бях изключително щастлив. Но най-комичното бе, че дори и като ми взимаха интервю след това не разбрах, че съм 2ри. Бях говорил вече с Наталия но не коментирахме мястото и тъкмо щях да й звъня да я питам кой, съм в крайна сметка, Атанас Георгиев ми се обади да ме поздрави а първия въпрос, който аз му зададох бе "3-ти ли съм или съм 2ри??" :)

 Чувството бе невероятно. След един такъв резултат осъзнаваш как всичките усилия през годините са си стрували и че има реализация на труда. Спомням си само преди 10 години, как ако Българин се класираше за А финал беше геройство, а когато започнахме да говорим за медали с Наталия ни смятаха за луди :)Но така е всяко начало е трудно...

 Резултати.

Първенство завърши с "голямата игра", но за Българския отбор "играта" приключи много рано :). Аз лично направих добро бягане въпреки умората. Надявам се на Световното щафетата да протече по-добре за нас.

Резултати.

ТУК може да гледате TV запис на спринта.

10MILA

10Мила 2012 е вече в историята. Добро бягане от моя страна на 1ви пост за Финландския ми отбор Калеван Расти. Финиширахме 3ти, което остави доста смесени чувства в нас състезатели и треньори.

 В Швеция пристигнах миналия четвъртък и до събота направих две технически тренировки. Бях доста уморен от изминалата купа "Вариант 5" в България, но знаех, че имам достатъчно време до старта си в събота вечер и не бях притеснен за физическото си състояние. Като победители на 10Мила 2011 се намирахме в не леката позиция на защитаващи титлата си. Отбора беше добре подготвен и всички от състезателите бяха в добро настроение в деня преди самата щафета.
 Аз имах честта отново да стартирам щафетата. Да бягаш 1ви пост е колкото лесно толкова и трудно. Лесно е защото имаш достатъчно много хора около теб и не ти се налага да се ориентираш през цялото време. Но е доста отговорен пост, защото глупава грешка може да изпрати отбора в много лоша позиция още от самото начало. Преди старта бях спокоен, знаех много добре какво и как трябва да направя и така и стана. От техническа гледна точка беше едно много добро състезание за мен с около 30-40 секунди грешки. За мое съжаление  още в самото начало на маршрута бягайки от 3та към 4та стъпих много лошо на криво и си разтеглих връзки на глезена. Завърших маршрута с доста болка, защото последната чат от маршрута  минаваше през местност с доста камъни.

 Щафетата до 4ти пост се разви нормално без големи изненади. Но след това започнахме леко да отстъпваме и да губим позиции. На последен пост Тиери стартира на 5:30 от първите Халден и Кристиансанд, което на този район бе твърде много. В крайна сметка останахме 3ти. Не това бе нашата цел, но и нищо фатално не е станало. Юкола е само след месец и половина а Калеван Расти не са я печелили от 4 години, което е достатъчна мотивация за реванш :)
Пипо, Симо Пека, Хану, Иере, Анти, Ярко, Ян, Филип, Фабиен, Тиери, мерси за вълнуващата вечер. За мен бе чест да съм част от този отбор.

Резултати.

 В момента съм на гости на Аника и Тиери в Упсала в очакване на Европейското Първенство, което ще се проведе другата седмица тук в Швеция, край Мура и Фалун. Проблема с глезена ми се оказа доста сериозен и в момента е доста подут. Не помня последните 5-6 години да съм имал толкова сериозен проблем с глезена, което малко ме притеснява, но се надявам до понеделник, когато е 1вия старт всичко да е наред.

"Вариант 5" и Държавен Шампионат по Планинско Бягане

Миналата седмица в сряда заминах за Горна Оряховица от, където на следващия ден заедно с отбора си по лека атлетика "Браун Тим" пътувахме до язовир Жребчево, където се проведе държавен шампионат по планинско бягане. Трасето по, което бягахме бе обиколка от 4,1км със 250м сборно изкачване и спускане. Мъжете трябваше да бягаме 3 обиколки или 12,3км с 750м сборно изкачване. Топлото време направи бягането още по-трудно. На старт застанахме близо 50 души. Аз защитавах титлата си от предишната година. Нямах представа в какво състояние се намирам точно в този ден. Нямах представа и какво да очаквам от конкурентите си. В крайна сметка по време на бягането се чувствах доста добре и с доста усилия успях да стана 1ви с малка преднина пред Йоло Николов. Трети остана Иван Сираков на малко по-голяма разлика от време. С това класиране заслужих правото да се състезавам на Балканския Шампионат по планинско бягане, който ще се проведе на 7ми Юни на същото място. Ще ми е интересно да се сравня с лекоатлетите от Балканите.

 На следващия ден болката в краката ми бе голяма а ми предстояха 4 старта по ориентиране за купа "Вариант5".
Първия старт в Събота, който бе формат "one man relay" използвах, като тренировка а и да си дам още един почивен ден след тежкото натоварване. Избягах две от кръгчетата и финиширах.
Неделя бе спринта и първото за мен важно състезание. За мое съжаление по време на загрявката усещах доста болка и постоянно схващане в десния си крак и разбрах, че няма да е  леко състезание от физическата му част за мен. Иван Сираков стана 1ви като ме победи с 18 сек. Трети остана Ивайло Каменаров. Това ме амбицира наистина много за оставащите два старта, които се предполагаха да бъдат още по-вълнуващи защото щеше да присъства и Йонот Цинка.
Резултати.

Дойде и средната дистанция. За първи път от няколко дни насам се почувствах малко по-добре. Знаех, че района е бърз и всяка една грешка било и то малка ще се струва ценни секунди. Стартирах последен. Първите пет точки избягах много добре, но на 6та допуснах първата малка грешка. 9та точка бе радиоконтролата на, която чух, че водя с 20 секунди. Това малко ме успокои. До края допуснах няколко грешки по 10 секунди, но като цяло всичко беше в норми. В последствие станах 1ви с повече от две минути.
Резултати.

 Далеч обаче не се успокоих след победата си на средната дистанция а още повече се мобилизирах за следващия старт, който беше и WRE. Стартовия списък беше и подреден по световната ранглиста, като Цинка стартира последен след мен а Иван беше преди мен. В началото на състезанието имах малък проблем с мащаба на картата. На 5та и 9та точка загубих доста време и Цинка е бил само на 50 сек след мен. На 23та точка стигнах Иван а когато бягах за 27ма, минавайки покрай 23та видях Йонут да излиза разбрах, че му водя, но колко точно не ми беше много ясно. Няколко точки по-късно допуснах сериозна грешка, а там бяхме 5 души :). След това бях принуден да се позабързам за да запазя дори малко останалата ми преднина. Но гледайки сплитовете след състезанието съм бягал доста по-бързо от всички в края на маршрута. Финиширайки исках да разбера как съм минал на последната радиоконтрола в сравнение с Цинка, но организаторите са имали проблем с радиоконтролите. След изтичането на 3те мин стана ясно че съм 1ви. Най-доволен на това състезание останах от това, че след загубите не се отпуснах а се мобилизирах още повече. И като, че ли наградния фонд на това състезание го превърна достатъчно важно за по-добрите състезатели. а когато към едно състезание се подходи сериозно, конкуренцията моментално се вдига. Така в България за тази година преминаха и 3те WRE та, които са лимит на всяка една държава. Радостен съм, че успях да ги спечеля и 3те.
Резултати.