На средната като че ли ми липсваше добра мотивация и едва по средата на маршрута започнах да бягам, както трябва. Направих няколко грешки от по 30сек а за 5та 13та и 17та избрах грешни варианти. В последствие останах разочарован от себе си и по скоро от грешките, които допуснах. Конкуренцията просто бе много силна и всяка една грешка дори и елементарна се наказваше.
На другия ден бе спринта. Бях доста по мотивиран и нахъсан за това състезание. Чувствах се добре физически и вярвах че ще направя добро бягане. Състезанието бе в центъра на града и имаше страшно много публика. Също така целия център бе затворен за автомобили. Стартирах добре и темпото ми беше също добро. За 3та точка варианта, който избрах се оказа фатален за крайното ми класиране понеже ме декласираха, но аз просто осъзнах че съм допуснал грешка чак като бях стигнал реката. Като се спусках надолу при голямата скорост не можах да отчета точно къде трябва да завия. А и организаторите можеха да го направят много по-лесно просто опъвайки една лента на местността, защото и без това с този вариант губиш поне 15 сек. Никой в последствие не ни обясни защо точно е било забранено... За 10та точка също беше доста объркващо, като точката бе изчертана върху мост а в описанието бе дадено като проход и много от състезателите първо минаваха по моста и след това отдолу. И пак много по елементарно за самите състезатели щеше да е да се даде описание мост-отдолу. Остатъка от състезанието ми мина добре като за абсолютно всички точки съм избирал печелившите варианти. В заключение мога да кажа че района който организаторите бяха избрали бе наистина много добър за спринт. След състезанието говорих с бившия треньор на Шведите - Йоран Андерсен, който в случая бе жури на самото състезание. Обсъдихме проблеми, които споменах по-горе и той бе абсолютно съгласен че такива състезания е добре да се правят максимално разбираемо за участниците.
В края но не на последно място искам да благодаря на БФО че намери средства да ме изпрати на това състезание, защото въпреки лошите резултати опита който натрупах е безценен и също така смятам че тези лоши класирания ще ми бъдат добър стимул да тренирам през предстоящите зимни месеци.
Искам изключително да благодаря на семейство Дюр (Френи, Кристов, Елиан и Силиа), в които бях през тези 5 дни. Френи Дюр, когато ме посрещна на летището беше с българското знаме, което наистина беше нещо много специално.
И не на последно място искам да благодаря на Петер Торесен, който бе в ролята на треньорза мен, понеже нямах възможност да присъствам на пресконференциите.
Вече съм в Норвегия където ще прекарам следващите 2 седмици, като ще отскочим до Трондхейм (WOC 2010) за кратък лагер.