На напоследък не съм много активен в писането на новини в блога си. Получавам доста съобщения от рода на, защо не пиша, кога ще напиша нещо ново и т.н. Истината е, че от както поддържам фейсбук страницата си https://www.facebook.com/Dislfanclub и през ден има някаква новина, не виждам голям смисъл в това да преразказвам същите новини и в блога си. Обикновено когато пиша новина се опитвам да се поставя на мястото на хората, които ще я прочетат и се старая да има нещо полезно в написаното. Нещо ново което да научат четящите, нещо което да им е от полза, нещо което да ги вдъхнови или запали по спорта. Не обичам да преразказвам случки или преживявания, освен ако не са нещо наистина заслужаващо внимание.
Случиха се доста неща през последните няколко месеца. Имаше няколко световни купи и Европейско първенство по ориентиране. Участвах на няколко състезания по ориентиране и бягане в България и чужбина. Започнахме работа по новия ми проект Ком-Емине, като заснехме и много добър teaser към него.
Някъде бях прочел, че човешката психика е устроена така, че да помни лошите неща повече от хубавите, които се случват на човек. Последните няколко години работя доста по този свой "проблем" но така и още не съм се научил да не обръщам внимание на незначителните неща и да да се фокусирам върху това което ме прави наистина щастлив. Какво имам в предвид. Състезанията от началото на годината до момента минаха що годе добре със сравнително добри резултати, НО Европейското първенство бе пълно фиаско. И когато стане въпрос за резултати, не се сещам за някое добро класиране а за провала на Европейското.
Сигурен съм че в близките няколко месеца няма да има и ден в който да не се сетя за това състезание и да го преживея отново и отново. Да се връщам назад във времето и да търся къде точно бе грешката. Знам че миналото си е минало и нищо не може да се поправи, но това го правя единствено и само с цел да не повтарям тази грешка отново. Ориентирането е уникален спорт, защото всяка една отсечка от всяко едно състезание или тренировка са различни и не се повтарят. И тъкмо когато си мислиш, че си достатъчно опитен и знаеш много, то - ориентирането, те изненадва с нещо ново, ситуация в която не си бил никога преди, и когато те хване неподготвен обикновено не прощава и резултата е долу горе ясен :)
Предстоят още много стартове тази година. Реших обаче да ги редуцирам и да се концентрирам върху подготовката си за Световното първенство през Юли в Италия. Смятам да пропусна следващите няколко кръга от световните купи за да мога да тренирам качествено в продължение на поне месец без да прекъсвам този процес със състезания. Следващата седмица заминавам за Швеция за една от най-големите щафети 10Мила, където заедно с моя отбор Калеван Расти защитаваме титлата си от миналата година. Още не е ясно кой пост ще бягам, но който и да е, го чакам с нетърпение.
Това е и последната новина за този блог. Но много скоро пускам новия си сайт disl.bg. Сайта ще е разделен на категории и информацията в него около мен ще бъде доста по голяма. Ще бъде писан едновременно на български и английски. Ще има отделна секция и за новия ми проект Ком-Емине където ще се качва редовно информация.
Ще завърша последната си новина в този блог с любим цитат от любим филм: Човек
не научава нищо от победите си, загубите, обаче ни учат на една голяма мъдрост,
а именно колко по-удовлетворително е да си победител. Всеки се проваля от време
на време, номера е в това да не ти става навик.