Месец ноември измина много добре за мен от към тренировки! Надявам се да е все така през настоящите месеци с тренировките. Искам само да кажа, че доста отдавна не съм имам толкова силен старт на подготвителния сезон.
От известно време помагам на Софийския клуб DreamTeam Sofia с организирането на тренировки и поставянето на точки. Днес тренировката бе на район от ветеранското първенство от тази година.
Ето и тренировката от днес с моя вариант. Като това за 3та не е грешка :)
неделя, 4 декември 2011 г.
петък, 25 ноември 2011 г.
Купа Бегун 2012
Вече са ясни датите за купа Бегун 2012. На 31.03-01.04 ще се проведат за сега планираните средна дистанция и спринт + ориент шоу!
На тази ВРЪЗКА можете да видите филма от купа Бегун 2011!
Карти купа Бегун 2011.
Очакваме ви :)
На тази ВРЪЗКА можете да видите филма от купа Бегун 2011!
Карти купа Бегун 2011.
Очакваме ви :)
сряда, 23 ноември 2011 г.
Course of the Year :)
Филип заслужава адмирации за това, че е прекарал 6 часа зад компютъра си за да подготви тази тренировка!
Лагер Франция
Приключи лагерът ми във Франция. Този лагер определено се нарежда в топ 3 на лагерите ми проведени някога. Сравнително къс като дни но изпълнен с много и разнообразни тренировки. за 5 дни лагер направихме19 тренировки от които 14 на карта. Тиери и Филип се бяха постарали много за да ни осигурят много разнообразни тренировки. Всеки път имаше ново предизвикателство когато заставахме на старт. Ной емоционално както на всяко едно състезания се оказа щафетата по двойки които направихме. Бягах със Аника в щафета. Всеки от нас бяга по 5 маршрута средно между 7 и 10мин. Естествено лагер с Тиери задължително съдържа коридор и то при това нощен. На първия такъм не можах да се справя въобще! Колкото и пъти да се връщах до мястото, на което със сигурност знаех къде се намирам, не можех да продължа! Стартирах 2-3 пъти и най накрая се отказах и се прибрах. На следващата нощ предстоеше отново коридор, който на всяка цена трябваше да избягам добре. С малко грешки успях да избягам коридора от което бях много доволен. Искам да използвам възможността и да благодаря отново на хората, които направиха направиха лагера възможен :)
За сега тренировките ми вървят много добре. Декември месец ще бъда изцяло в София. Изчаквам Калеван Расти да направят програма за лагери за да мога да я стиковам със моята.
събота, 19 ноември 2011 г.
Лагер Франция
Лагера ми във Франция тече с пълна сила. Само от 3 дена съм тук а имам чувството, че съм повече от седмица. Добри карти, добри тренировки, добра организация правят един лагер наистина добър :) Осем души сме на лагера от общо пет държави, което прави обстановката наистина разнородна. Тиери, Филип, Амели, Матю, Аника, Ева, Олександър и аз. Единствения малък проблем е лошото време. Но това е нещо върху, което не можем да въздействаме :)
Невероятно е чувството бягайки на такъв тип район. Колкото и дълъг да е маршрута никога не ти омръзва да бягаш. Защото през цялото време мислиш и вземаш решения :)
Това беше маршрут, който завършихме със суперспринт, на карта на която е отбелязан всеки един храст, дърво и камък :)
Публикувам част от картите си. След самия лагер като имам повече време ще напиша малко по-подробно за лагера :)
Невероятно е чувството бягайки на такъв тип район. Колкото и дълъг да е маршрута никога не ти омръзва да бягаш. Защото през цялото време мислиш и вземаш решения :)
Това беше маршрут, който завършихме със суперспринт, на карта на която е отбелязан всеки един храст, дърво и камък :)
Публикувам част от картите си. След самия лагер като имам повече време ще напиша малко по-подробно за лагера :)
понеделник, 14 ноември 2011 г.
Нов спонсор. Лагер на НО
Преди около два месец на купа "Диана". След старта Костадин Новаков от отбора на СКО "Сини Камъни" Сливен ме извика, като ми каза, че иска да си поговори с мен. Разговора премина бързо, като казаното гласеше следното в общи линии: "Ще бъда щастлив ако мога да ти помогна по някакъв начин аз да се развиваш в ориентирането". Това не го очаквах честно казано. Много неща мога да напиша и да кажа, но не смятам, че ще е достатъчно за да изкажа благодарностите си към Коцето! Благодаря ти Коце! За мен е чест и отговорност да имам за спонсор, човек, като теб!
Изминалия уикенд част от националния отбор се събрахме на кратък лагер в Търговище. Проведохме няколко тренировки. Говорихме за предстоящия сезон. Обсъдихме важните състезания за в бъдеще. Участвахме в традиционното вече състезание купа "Ветеран". Беше интересен старт, макар и ниския клас на състезанието.Масовия старт на състезанието го направи доста интересно предвид района и скоростта с която се бягаше :)
Би било много хубаво ако за в бъдеще се организират повече такива лагери на националния отбор.
Изминалия уикенд част от националния отбор се събрахме на кратък лагер в Търговище. Проведохме няколко тренировки. Говорихме за предстоящия сезон. Обсъдихме важните състезания за в бъдеще. Участвахме в традиционното вече състезание купа "Ветеран". Беше интересен старт, макар и ниския клас на състезанието.Масовия старт на състезанието го направи доста интересно предвид района и скоростта с която се бягаше :)
Би било много хубаво ако за в бъдеще се организират повече такива лагери на националния отбор.
понеделник, 31 октомври 2011 г.
Smaland - Relay
Изминалата една седмица бях в Швеция на лагер за 10Мила с Финландския си отбор Калеван Расти. Направихме няколко нощни тренировки, като едната от тях беше малко местно състезание. Масов старт, прав маршрут без вилици :) което обаче само едно от момчетата знаеше ( Хану, но това не му попречи да сгреши 4мин за 1ва точка). Беше интересно, бягах добре, през цялото време бях в началото на групата, но между 9та и 10та точка, усетих че нещо падна от ръката ми. Като спрях разбрах, че съм загубил часовника си. Започнах да го търся и стана много добре, че го намерих :). Бяха ми необходими няколко минути. За мое съжаление състезанието за мен приключи малко преди финала. След това скоростта ми значително намаля и се прибрах 5ти на 3мин от 1вите.
Следваха няколко дни на тренировки за да дойде и последното важно състезание за мен за годината а именно - Смаланд - Щафета. Щафетата се състоя от 5 поста. Два нощни и три дневни. По първоначални сметки аз трябваше да бягам последен пост на 1вата щафета. Ян Прохаска да бяга 4ти пост на 1вата щафета а Филип Адамски, да бяга последен пост на 2рата щафета. Петък следобеда решихме само да се разтичаме. По време на бягането коментирахме най различни неща за щафетата, за да се стигне до моя въпрос към Пипо - на колко километра се намираме от Арланда (летището на Стокхолм). Отговорът беше - 350! А моят отговор беше - няма да си хвана самолета! :) От там започна голямото разместване. Така аз бях преместен на 4ти пост , Филип на последен на 1вата щафета а Ян последен на 2рата щафета :)
1вите ни два поста бягаха много добре и ни осигуриха първо място след двата нощни поста. Имахме преднина от минута, която 3ти ни пост удвои и аз стартирах на 2ми пред 2рите Содиталия - Скот Фрейзар на моя пост. Две грешки в началото на 2ра и 3та позволиха на Скот да ме настигне. Настигна ме 6та но явно от по-рано ме е виждал. На 6та имах по дълга вилица и това му даде една малка преднина от 50м която много трудно наваксах. Средната част от маршрута или беше абсолютно без вилици или просто имахме един и същи маршрут. Темпото ни беше добро и знаех че ако до края не правя глупави грешки и се прибера около Скот, Филип на последен пост е доста по-силен от поста на Содиталия. 3 точки преди финала бе вилица. Вилицата бе голяма от гледна точка на това че трябваше да заобиколи едно голямо езеро след това. В случая аз заобиколих езерото от ляво а Скот понеже имаше друга вилица заобиколи езерото от дясно. От този вариант се натрупа и разликата, която той ми направи до финала от 25 сек. Така финиширах 2ри надявайки се че Филип ще е в добра кондиция за да победи. Аз се оправих и веднага тръгнах за летището. Не бях много доволен от бягането си но знаех че нищо фатално не е станало. Щафетата все пак е отборна игра и единственото което, има наистина значение е кой си на финала :) На път за летището разбрах че сме победили и се зарадвах много. Хубаво е да завършиш сезона добре. Анти, Симо Пека, Йере и Филип - благодаря ви момчета :)
Все още нямам карта но се надявам скоро да ми изпратят една :)
Следваха няколко дни на тренировки за да дойде и последното важно състезание за мен за годината а именно - Смаланд - Щафета. Щафетата се състоя от 5 поста. Два нощни и три дневни. По първоначални сметки аз трябваше да бягам последен пост на 1вата щафета. Ян Прохаска да бяга 4ти пост на 1вата щафета а Филип Адамски, да бяга последен пост на 2рата щафета. Петък следобеда решихме само да се разтичаме. По време на бягането коментирахме най различни неща за щафетата, за да се стигне до моя въпрос към Пипо - на колко километра се намираме от Арланда (летището на Стокхолм). Отговорът беше - 350! А моят отговор беше - няма да си хвана самолета! :) От там започна голямото разместване. Така аз бях преместен на 4ти пост , Филип на последен на 1вата щафета а Ян последен на 2рата щафета :)
1вите ни два поста бягаха много добре и ни осигуриха първо място след двата нощни поста. Имахме преднина от минута, която 3ти ни пост удвои и аз стартирах на 2ми пред 2рите Содиталия - Скот Фрейзар на моя пост. Две грешки в началото на 2ра и 3та позволиха на Скот да ме настигне. Настигна ме 6та но явно от по-рано ме е виждал. На 6та имах по дълга вилица и това му даде една малка преднина от 50м която много трудно наваксах. Средната част от маршрута или беше абсолютно без вилици или просто имахме един и същи маршрут. Темпото ни беше добро и знаех че ако до края не правя глупави грешки и се прибера около Скот, Филип на последен пост е доста по-силен от поста на Содиталия. 3 точки преди финала бе вилица. Вилицата бе голяма от гледна точка на това че трябваше да заобиколи едно голямо езеро след това. В случая аз заобиколих езерото от ляво а Скот понеже имаше друга вилица заобиколи езерото от дясно. От този вариант се натрупа и разликата, която той ми направи до финала от 25 сек. Така финиширах 2ри надявайки се че Филип ще е в добра кондиция за да победи. Аз се оправих и веднага тръгнах за летището. Не бях много доволен от бягането си но знаех че нищо фатално не е станало. Щафетата все пак е отборна игра и единственото което, има наистина значение е кой си на финала :) На път за летището разбрах че сме победили и се зарадвах много. Хубаво е да завършиш сезона добре. Анти, Симо Пека, Йере и Филип - благодаря ви момчета :)
Все още нямам карта но се надявам скоро да ми изпратят една :)
понеделник, 24 октомври 2011 г.
ДП Маратон
Изминалата събота се проведе Държавното първенство по ориентиране - супердълга (маратон). Знаех че дължината на маршрута бе намалена, заради прогнозата за лошо време и дъжд. Но за наша радост времето се оказа идеално за бягане. Добър маршрут на добър район се получава добро състезание. Чувствах се добре до самия край на състезанието. Допуснах няколко грешки и гледайки gps - сигнала още не мога да да разбера как се е получило :) Поздравление за организаторите от Браунтим, справиха се отлично с провеждането на Държавно Първенство!
Класиране.
Класиране.
четвъртък, 13 октомври 2011 г.
Ново начало...
Може да се каже, че този сезон почти приключи. На мен лично, като състезания ми остават ДП маратон край Търново следващата седмица и пет постовата щафета "Смоланд" в Швеция след две седмици, която очаквам с голям интерес, понеже никога не съм участвал в тази надпревара. За тези, които не знаят това е щафетата, с която се слага края на сезона в Скандинавието и всички добри отбори са там - голяма конкуренция.
Отново е есен и отново започвам подготовка за следващия сезон. Септември месец беше за мен "разпускащ". Мисля че успях да си почина не само физически, но и умствено, като на моменти се усещах, че въобще не мисля за ориентиране, което много ми хареса.
През този един месец се случиха доста интересни неща. Естествено ориентирането няма как напълно да отсъства от ежедневието ми и участвах на няколко състезания.
Димо Чолаков бе главния организатор на купа "Диана", от когото и получх специална покана да участвам. С радост приех поканата и макар лошото ми здравословно състояние успях да бягам достатъчно добре. Искам да благодаря на Димо Чолаков и да изразя възхищението си за това, какъв "див ентусиаст" е!
Екстремното състезание на България '"XCo Adventure Cup" бе поредното предизвикателство. След миналогодишната ни победа с Иван Сираков, като отбор "IlinaBG" тази година успяхме отново да спечелим, но не това бе най-важното в случая. Емоцията, която едно такова състезание ми дава е уникална. Най-хубавото нещо на това състезание, е че правим неща и посещаваме места, които едва ли бихме направили и посетили. А опита който трупаш е безценен. Искам да благодаря на фирма "IlinaBG" и Бойко Рачев, който за втора поредна година застава зад нас, като спонсор. Също така искам да благодаря и на фирма за облекла "CRAFT".
След това екстремно състезание се включих в организацията на клубната ни купа "Бегун" за, която вече писах, но ще повторя, не пропускате да ни посетите догодина. Ще бъде още по-вълнуваща и интересна.
От дълги години не бях посещавал детското ни ДП. Тази година имах тази възможност и съм много доволен да видя, колко много деца участваха. Димо Чолаков бе в основата на всичко. След разговори с мен и с Наталия, решихме да замина за Габрово. Моето присъствие там бе специално за СКО "Диана Ямбол", а в последствие реших да направя и две мултимедийни презентации с видеоанализ на спринта и дългата дистанция. Макар доста малкото време, с което разполагах за видеообработката, смятам, че се получи доста добре. Имаше и доста голям интерес, което мен лично много ме зарадва.
Понеже се бях записал за участие в Държавното Първенство Маратон по XCMTB, което бе в неделя, ми се наложи веднага след презентацията на дългата дистанция да се прибера в София. На другия ден 10 часа бе старта на състезанието в Бухово. За мен това беше първо състезаине от такъв тип. Трасето беше много тежко 53км с над 2000м денивилация и само 1км каране по асфалт. Трасето минаваше през връх Мургаш, където ни очакваше сняг и мъгла.
За мен лично най-интересното нещо от това състезание бе да видя, какво ще ми бъде изоставането на върха от най-добрите. Белгиеца Уолтър Клепе бе най бърз до върха с време 68мин. Първъя Българин бе с време 75мин а аз бях с време 78мин от което останах много доволен. Липса на опит и техника на каране е нещото, което не ми достига :) Сила имам в излишък. За самото състезание тръгнах неподготвен, само с един енергиен гел, и силите ми стигнаха до 2рия час. след това бях принуден да спра на подкрепителния пункт и да прекарам доста време там. Реших да го завърша все пак защото така или иначе бях изминал 40км вече и ми оставаха някакви си 13 :) Финиширах 7ми на близо час след победителя, но 3ти в моята група "Мъже". Смятам за в бъдеще да участвам на такива състезание. Имам доста още какво да уча и особенно в спусканията, където ми правят най-много.
Така за мен "разтоварващия период" приключи и започвам отново с тренировките, подготвяйки се за следващия сезон!
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Купа Бегун
Доста време измина от последната ми публикация, но просто имах нужда да пренаредя кубчетата в главата си. Почти два месеца след световното първенство, се чувствам отново изпълнен с енергия и хъс за нови тренировки и състезания. Очаква ме една вълнуваща зима с много разнообразие. До края на годината ще взема участие в два лагера. Един с Финландския си отбор Калеван Расти и един във Франция през ноември.
През изминалия уикенд се състоя клубната ни купа "Бегун". И макар че съм пристрастен, смело мога да твърдя, че това беше едно от най-добрите състезания за годината в България. Интересни райони, интересни формати на състезанията и много вълнуващи маршрути! Малкия състав от хора доста се потруди за да направи един празник на ориентирането!
Догодина смятаме купата да я насочим към пролетта. Очаквайте още много изненади и още интересни райони. Смело мога да твърдя, че ще бъде още по-интересна купа Бегун.
вторник, 23 август 2011 г.
Най-лошото световно в най-добрата форма!
Най-лошото нещо на световните първенства е, че са само веднъж годишно. Просто в седмицата на световното нямаш право на грешка, защото втори шанс няма и трябва да чакаш цяла година до следващото такова. Аз допуснах много грешки и провалих много дни и часове на тренировки. През тази седмица, която измина от спринта, връщах лентата хиляди пъти и се опитвах да разбера къде е грешката която допуснах да се стигне до тук. До някъде успях но още дълго време ще ми трябва да забравя какво точно се случи :) От 2004 година насам това е най-лошото ми световно като представяне и класиране. И понеже тренирах много единственото, с което мога да се успокоя е, че всеки има такива моменти в живота.
Затварям тази страница в живота си и гледам напред. Да съм жив и здрав, предстоят ми още световни така че войната не е загубена :) Благодаря на всички, които ми подадоха ръка за да мога да се "изправя по лесно", защото е най-лесно да тупаш някого по рамото, когато печели...
Хубавото на WOC 2012 е, че е само след 11 месеца :)
Затварям тази страница в живота си и гледам напред. Да съм жив и здрав, предстоят ми още световни така че войната не е загубена :) Благодаря на всички, които ми подадоха ръка за да мога да се "изправя по лесно", защото е най-лесно да тупаш някого по рамото, когато печели...
Хубавото на WOC 2012 е, че е само след 11 месеца :)
събота, 13 август 2011 г.
Дълга Квалификация
Първия ден от Световното първенство по-ориентиране не мина по най-добрия начин за мен. Класирах се за финала но грешките, които допуснах не ме радват особено. Множество спирания за по добре четене на картата накъса много бягането ми особено в последната част на маршрута с, което се забавих допълнително.
10 място и сравнително добра позиция на стартиране на 17.08. Определено финала ще е наистина едно голямо предизвикателство с оглед на това, че организаторите не познаха времето на победителя с 5мин. Предполагам, че на финала може да се стигне и до 10, което ще го направи доста дълъг. Следват два почивни дни в, които трябва да се приготвя максимално добре за спринта.
Резултати
10 място и сравнително добра позиция на стартиране на 17.08. Определено финала ще е наистина едно голямо предизвикателство с оглед на това, че организаторите не познаха времето на победителя с 5мин. Предполагам, че на финала може да се стигне и до 10, което ще го направи доста дълъг. Следват два почивни дни в, които трябва да се приготвя максимално добре за спринта.
Резултати
сряда, 27 юли 2011 г.
Копаоник...
Гледайки днешната тренировка, първото нещо което ми идва на ум е, че човек никога не трябва да се отпуска преди работата да е на 100% свършена :)
понеделник, 25 юли 2011 г.
WOC
Доста време измина от, както за последно писах в блога си, но по-добре късно отколкото никога:) Доста неща се случиха от последния ми пост но може би повечето от тях не са били достатъчно важни за да намеря време да пиша за тях. Може би единствено пропуснах да напиша няколко реда за Юкола, но тя и без друго беше доста добре отразена в нета, така че нямаше да напиша нещо кой знае колко интересно :)
В момента с националния отбор сме на високопланински лагер на Копаоник - Сърбия. Предни години този лагер сме го правили на Белмекен - България, но този път решихме да разнообразим малко програмата като сменихме мястото. И смятам че не направихме грешка. Мястото е супер. Лагера протича много добре. Но най-големия плюс на това място е картите с които разполага. Много тежки райони, на моменти доближаващи се до районите във Франция. Атмосферата в отбора е много добра, което допринася за по бързото протичане на лагера. Тренировките са доста разнообразни, като се опитваме да редуваме тренировка на карта с чисто физическа тренировка. Надморската височина тук е идеална за такъв тип лагер 1800м надморско равнище.
След края на лагера сме планирали още два по-къси лагера. Един на Витоша също високопланински и един в Село Баня, като той ще е изцяло спринтов (единствено тренировки на карти за спринт, които са ни доста важни.
Във Франция пристигаме на 10ти. Отбора ще спи близо до състезателния център в Екс Ле Ба. Тази година ще пропусна възможността да бягам 3 индивидуални дисциплини на световното първенство, а съм се концентрирал върху спринта на първо място и дългата дистанция. Макар това е възможно най-трудната комбинация от към физиологично възстановяване считам, че съм достатъчно добре подготвен да се справя със ситуацията:)
Наистина остава много малко време до най-очакваното състезание тази година от мен. И това време смятам да го използвам максимално добре :)
Да бягаш световно първенство е най-невероятното нещо в ориентирането. Винаги е много вълнуващо. Още сега може да си представя обстановката и смятам че тя ще е, като за световно. Но тръпката преди старт и по време на състезанието е неописуема.
Публикувам една от тренировките ни тук. В този ден имах проблем с коляното, но реших все пак да се разходя из гората избягвайки съвсем бавно този коридор. Накрая беше доста трудно да се съсредоточа.
В момента с националния отбор сме на високопланински лагер на Копаоник - Сърбия. Предни години този лагер сме го правили на Белмекен - България, но този път решихме да разнообразим малко програмата като сменихме мястото. И смятам че не направихме грешка. Мястото е супер. Лагера протича много добре. Но най-големия плюс на това място е картите с които разполага. Много тежки райони, на моменти доближаващи се до районите във Франция. Атмосферата в отбора е много добра, което допринася за по бързото протичане на лагера. Тренировките са доста разнообразни, като се опитваме да редуваме тренировка на карта с чисто физическа тренировка. Надморската височина тук е идеална за такъв тип лагер 1800м надморско равнище.
След края на лагера сме планирали още два по-къси лагера. Един на Витоша също високопланински и един в Село Баня, като той ще е изцяло спринтов (единствено тренировки на карти за спринт, които са ни доста важни.
Във Франция пристигаме на 10ти. Отбора ще спи близо до състезателния център в Екс Ле Ба. Тази година ще пропусна възможността да бягам 3 индивидуални дисциплини на световното първенство, а съм се концентрирал върху спринта на първо място и дългата дистанция. Макар това е възможно най-трудната комбинация от към физиологично възстановяване считам, че съм достатъчно добре подготвен да се справя със ситуацията:)
Наистина остава много малко време до най-очакваното състезание тази година от мен. И това време смятам да го използвам максимално добре :)
Да бягаш световно първенство е най-невероятното нещо в ориентирането. Винаги е много вълнуващо. Още сега може да си представя обстановката и смятам че тя ще е, като за световно. Но тръпката преди старт и по време на състезанието е неописуема.
Публикувам една от тренировките ни тук. В този ден имах проблем с коляното, но реших все пак да се разходя из гората избягвайки съвсем бавно този коридор. Накрая беше доста трудно да се съсредоточа.
сряда, 1 юни 2011 г.
Купа България 2011 - Приморско
Предстои 35тата Купа България. Най-престижното Българско състезание по Ориентиране. Тазгодишното издание ще се състои край Приморско на районите от Европейското Първенство от миналата година. За съжаление Николай Димитров и Станимир Беломъжев няма да вземат участие тази година, което определно ще понижи нивото на купата. Но все пак имаме достатъчно други състезатели, които да спорим за спечелването на Купа България. Това е 3 дневно състезание и последния ден се стартира на изравняване на времената. Връщайки се назад в годините, нямам загубена купа България край Приморско (ще се постарая да спазя традицията). Миналата година не можах да участвам поради провеждащото се по същото време „Европейското Първенство” – което за мен бе приоритет J. Позволих си да направя една статистика при мъжете и жените и наистина бе много интересно за мен да видя как е протичало това състезание през годините.
При мъже рекордьор в брой победи е Теодор Тодоров със 7 победи от, които 6 поредни, което е наистина впечатляващо, но за жалост Теди 2002г боледува от жълтеница и това прекъсна неговата серия.
При жените рекордьорка е Тодорка Каменарова с 6 титли.
Ето и победителите:
Мъже: 17 победители за 34 състезания - 3 чужденци.
1 Теодор Тодоров – 1996,1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2003
2 Пламен Джамбазов – 1983, 1984, 1985, 1988, 1989
3 Николай Димитров – 2004, 2007, 2008, 2010
4 Бойко Станков – 1978, 1980, 1982
4 Кирил Николов – 2005, 2006, 2009
5 Иван Ненов – 1977
5 Васил Шандурков – 1979
5 Бойко Обретенов – 1981
5 Янош Келемен – Унгария – 1986
5 Айгарлс Леймбос СССР – 1987
5 Ангел Василев – 1990
5 Румен Стоименов – 1991
5 Ивайло Иванов – 1992
5 Мартин дановски – 1993
5 Георги Карталов – 1994
5 Николай Бондар – Русия – 1995
5 Ивайло Петров - 2002
Жени: 15 победителки за 34 състезания, 4 чужденки.
1 Тодорка Каменарова – 1985, 1986, 1989, 1990, 1993, 1994
2 Петранка Николова – 1977, 1981, 1983, 1984
2 Елеонора Николова – 1997, 1998, 1999, 2002
2 Наталия Димитрова – 2003, 2005, 2007, 2009
2 Илиана Шандуркова – 2004, 2006, 2008, 2010
3 Гюлка Милушева – 1980, 1982
3 Павлина Генова – 1991, 1992
4 Маруся Христова – 1978
4 Красимира Маринова – 1979
4 Надежда Малигина – СССР – 1987
4 Алида Абола – СССР – 1988
4 Наталия Фрей – Русия – 1995
4 Янка Петрова – 1996
4 Людмила Гоцева – 2000
4 Росе Форслунд – Швеция – 2001
Пожелам Ви успешни стартове!
Насладете се на ориентирането, слънцето и морето!!!
понеделник, 30 май 2011 г.
Държавен Шампион по планинско бягане
Миналата събота се състоя Националния Шампионат по планинско бягане за 2011г. Състезанието се проведе в известния ски курорт "Боровец". Старта бе пред хотел "Рила" на 1300м надморска височина. Маршрута на мъжете бе дълъг 11км. Mинава през връх "Ястребец" - 2363м и финишира на горната станция на лифта "Ястребетц експрес" - 2049.
За първи път участвам на Държавно Първенство по планинско бягане и съм радостен, че успях да го спечеля. Още от самото начало реших да взема нещата в свои ръце и да наложа своето темпо. Не бях сигурен 100% в силите си защото не се бях възстановил напълно от Финландския шампионат ултралонг по ориентиране, но се справих доста добре. Нещото, което ме зарадва много бе, че успях да подобря неофициалния рекорд до връх "Ястребец" държан до момента от Шабан Мустафа 49мин. Моето време до върха бе 46.50 а на финала 54.03.
След финала ни вземаха лактат - моят бе 5,9 mmol/L
Състезанието бе и контролно за Европейското Първенство по планинско бягане, което ще се проведе на 10 Юли в Бурса Турция, в което придобих право да участвам.
понеделник, 23 май 2011 г.
ДП - Средна
„Цял живот няма да можеш да си простиш, че пропусна тоз невероятен евент” – Първото нещо, което Калин Пенчев ми каза след ДП средна J
Преди две седмици публикувах в блога си статия за това, че съжелявам, че изпускам държавното първенство средна дистанция в България... Е след като видях картите от квалификацията и финала на средната дистанция си взимам думите назад и си мисля „господи добре, че предпочетох да не бягам средната ами дойдох във Финландия”
Естествено повечет от вас ще кажат, че това е нормално да педпочета Финландия и кой не би го предпочел... Но не е съвсем така...
Реших да напиша тази статия, защото това бе поредния път, в който състезание от такъв клас бе опорочено отдавна преди то самото да е започнало. Ако аз някога правя ДП и то средна, просто няма да мога да допусна, пред самия себе си, то да се проведе на такъв район!
Има един сайт за ориентиране www.worldofo.com , където, като си публикуваш картата в сайта или в блога си и ако е достатъчно добра тя се показва най-отгоре, като интересно нещо, което си заслужава да се види. Мои и на други български ориентировачи карти са били на това място, но за съжаление много малко райони от България са се показвали. В момента в който си публикувах тренировките от изминалата седмица и от Шампионата на Финладия картите моментално се появиха там. Кога според вас картата от ДП средна (иначе така важното и отговорно състезание) ще предизвика интерес и ще бъде публикувана на такова място? Не искам да отговарям на този въпрос защото отговора никак не ме устройва.
Когато миналата година „Калеван Расти” бяха на лагер край Варна и Приморско, на края на лагера попитах Тиери Жоржу, как според него му се е сторил лагера. Неговия отговор беше: За целия лагер бягах единствено на един хубав район – „Златни Пясъци” но за мое съжаление там нямаше „карта” за ориентиране” и се усмихнаJ Nice a?
След Шампионата на Финландия, се срещнах с Бйоре Вартиайнен, който искаше да дискутираме моите тренировки и варианти. Бйоре е един от тренъорите в „Калеван Расти” човека който прави маршрутите за Световното Първенство по Ориентиране през 2013. Той е човека, който е помагал на Тиери и много други добри ориентировачи със съвети за това как да подобрят техниката си на ориентиране. Този човек само със гледане на вариантите ми от компютъра ми каза толкова много неща над които не се бях замислял сериозно! Та както и да е, защо пиша всичко това, едни от думите му бяха : „В днешни дни картите за ориентиране са много подробни и много добри и ти може да им се довериш на 100%” След тези думи в мозъка ми изплува картата от ДП Средна и думите му въобще не съвпадаха с образа в главата ми!
Имах и интересен чат с Иван Сираков вчера след състезанието. Той ми сподели: „Цяла пролет, която тренирах на хубави райони извън България, опита и рутината която натрупах, лека полека след всяко едно състезание в България намалява! Не съм уверен в действията си. Не мога да се доверя на картата!” Напълно го разбирам, защото аз самия съм минал по този път и знам много, ама много добре за какво точно ми говори! Изпитвал съм това чувство многократно. Драги състезатели опитващи се да тренирате „ориентиране” в България, грешката не е във Вашия телевизор!
Опитвам се да намеря нещо позитивно в цялата ситуация, но не мога да излъжа себе, да махна с ръка и да кажа абе ставаше, защото докато продължаваме да се задоволяваме с това „абе ставаше” нещата няма да потръгнат. Сигурно има хора на, които им е харесало състезанието. Ако има такива моля нека ми пишат disl@abv.bg за да видя и тяхната глена точка.
Три са най важните неща за едно състезание по ориентиране, Добър район и карта, добър маршрут и точките да са поставени на правилното място. Ако тези трите неща са наред може организаторите въобще да не строят „красив финал” и да опъват финални ленти и хората пак ще излизат доволни и щастливи от гората! Ако изпратя картата от ДП на няколко души от световния елит и ги попитам да ми дадат мнение, съм сигурен какво ще отговорят, а по-специално един ще каже „Bulgarian style”. Защо питам аз това трябва да е нашия стил? Защо трябва да имаме такава репутация? Мен лично ме е срам от това!
Знам че на много от вас това, което съм написал няма да им хареса, но това е начина по, който виждам нещата. И няма да е чесно спрямо мен самия ако това беше поредния път в, който просто си замълча. Пиша ги тези неща защото хората са устроени да забравят нещата такива каквито точно са били. Ще мине време и пак ще се случи нещо подобно, от което много малко са тези, които ще остават доволни. Човека е единственото животно, което се препъва в един и същи камък многократно. Некане само да се научим да прескачаме този камък, ами просто да го премахнем!
А и за малко щях да забравя, то чак ми е смешно, че това състезание беше контролно за Франция :) Интересно ще ми е да видя как треньорския съвет ще излезе този път от тази така съсдала се ситуация?!?!
неделя, 22 май 2011 г.
Финландски Шампионат Ултралонг 2011
Престоя ми във финландия почти приключи. Беше наистина приятна седмица с изключение на времето в по-голямата си част. Престоя ми в Йоенсу продължи почти седмица, през котято успях да направя няколко технически тренировки на наистина уникалени райони.
Два дена преди състезанието се отдадох на почивка (активна разбира се) за да мога да събера достатъчно сили за предстоящото 25км по права линия състезание. Старта беше масов, като първоначално завъртяхме 3 кръга, които бяха под формата на "one man relay" и с обща дължина 12км. Последния 4ти крък беше "прав" без вилици с дължина 13км и една отсечка от 4,5км по правата :) nice:)
Стартирах добре, но още в самото начало допуснах малка грешка след, която си казах, че просто нямам право на повече такива. Много беше важно на коя позиция ще стартираш на последния кръг. С доста добро бягане и грешки от около минута и половина, стартирах последния кръг от 2ра позиция на около 20сек след Паси Иконен. Първата част от отсечката имаше около 400м бягане по път и бързо успях да го настигна. Странно започнах да усещам леки схващания на краката прекалено рано, това беше знак, че ще е едно тежко състезание за мен!
Няколко точки по късно бяхме застигнати от Петери Муконен (точно преди дългата отсечка). Като видях колко дълга е отсечката спрях за няколко секунди да видя на къде ще тръгнат двамата. Те се разделиха и на мен повече ми допадна варианта на Паси. След около 1,5км бягане през гората отново се събрахме 3мата. Стъпвайки на пътя Муконен вдигна драстично темпото и аз реших да го последвам. За жалост при това бързо темпо всяко едно спиране на подкрепителен пунк би ми коствало много, а Муконен имаше "камелбек" а аз не :) Реших да рискувам и да пробвам да издържа до където мога. Изгубихме Паси и така останахме само двамата. След още няколко точки разбрах, че ще ми е трудно да финиширам с Муконен. Намалих темпото, като се стараех да не граша. Няколко точки преди финала вече отчайващо се нуждаех от вода и О чудо... река! Това бе и моето спасение колко и странно да звучи :) Финиширах 2ри на 3мин след 1вия. Паси финишира на 2мин след мен. Бях доволен от резултата и от това, че не позволих да се откажа. Но проблемите не свършиха до тук :) Имаше допинг контрол и след 2часа и 40мин бягане е доста трудно човек да даде какъвто и да е тест. След около 3 часа и 4-5 литра изпити течности най накрая успях да "свърша работата" :)
Резултати.
Следобеда бе болезнен но поне времето най-накрая бе приятно.
Понеделник се прибирам в София а другата събота ме очаква друго тежко изпитание. Държавното Първенство по планинско бягане, което ще се състои на "Боровец". Около 8км с над 1000м денивилация.
Два дена преди състезанието се отдадох на почивка (активна разбира се) за да мога да събера достатъчно сили за предстоящото 25км по права линия състезание. Старта беше масов, като първоначално завъртяхме 3 кръга, които бяха под формата на "one man relay" и с обща дължина 12км. Последния 4ти крък беше "прав" без вилици с дължина 13км и една отсечка от 4,5км по правата :) nice:)
Стартирах добре, но още в самото начало допуснах малка грешка след, която си казах, че просто нямам право на повече такива. Много беше важно на коя позиция ще стартираш на последния кръг. С доста добро бягане и грешки от около минута и половина, стартирах последния кръг от 2ра позиция на около 20сек след Паси Иконен. Първата част от отсечката имаше около 400м бягане по път и бързо успях да го настигна. Странно започнах да усещам леки схващания на краката прекалено рано, това беше знак, че ще е едно тежко състезание за мен!
Няколко точки по късно бяхме застигнати от Петери Муконен (точно преди дългата отсечка). Като видях колко дълга е отсечката спрях за няколко секунди да видя на къде ще тръгнат двамата. Те се разделиха и на мен повече ми допадна варианта на Паси. След около 1,5км бягане през гората отново се събрахме 3мата. Стъпвайки на пътя Муконен вдигна драстично темпото и аз реших да го последвам. За жалост при това бързо темпо всяко едно спиране на подкрепителен пунк би ми коствало много, а Муконен имаше "камелбек" а аз не :) Реших да рискувам и да пробвам да издържа до където мога. Изгубихме Паси и така останахме само двамата. След още няколко точки разбрах, че ще ми е трудно да финиширам с Муконен. Намалих темпото, като се стараех да не граша. Няколко точки преди финала вече отчайващо се нуждаех от вода и О чудо... река! Това бе и моето спасение колко и странно да звучи :) Финиширах 2ри на 3мин след 1вия. Паси финишира на 2мин след мен. Бях доволен от резултата и от това, че не позволих да се откажа. Но проблемите не свършиха до тук :) Имаше допинг контрол и след 2часа и 40мин бягане е доста трудно човек да даде какъвто и да е тест. След около 3 часа и 4-5 литра изпити течности най накрая успях да "свърша работата" :)
Резултати.
Следобеда бе болезнен но поне времето най-накрая бе приятно.
Понеделник се прибирам в София а другата събота ме очаква друго тежко изпитание. Държавното Първенство по планинско бягане, което ще се състои на "Боровец". Около 8км с над 1000м денивилация.
сряда, 18 май 2011 г.
Нов спонсор - XCoSports
За мен е чест и отговорност да ви представя последния си спонсор XCoSports България - безкомпромисна екипировка. Магазина е представител на много марки продукти за екстремни спортове и планина, но тези за, които мога 100% да гарантирам от собствен опит са DirectAlpine, GoPro, Silva, Ryders, Blue Ice. Благодаря им за подкрепата от, която всеки един спортист се нуждае.
петък, 13 май 2011 г.
Далечната 2005
2005 година преди световното пъревнство Натали направи един дневник, в който много хора написаха своите пожелания и послания към мен за предстоящото световно (тогава нямаше фейсбук:)). Даде ми го да го прочета в самолета на път към Япония. Ето какво написа една наша позната:
(Попаднах на това днес във интернет и се сетих и реших да го споделя в блога си)
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
След това професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
(Попаднах на това днес във интернет и се сетих и реших да го споделя в блога си)
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
След това професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
вторник, 10 май 2011 г.
ДП - Нощно
За мое голямо разочарование тази година ще пропусна две държавни първенства. Средна и нощно. Малко съжелявам, че няма да мога да участвам на тези състезания защото са важни за клуба ми, но за мое успокоение ще взема участие в други две дълеч по-силни, като конкуренция състезания във Финландия. Елитсерия - спринт и националния им шампионат супер дълга.
Защо точно пиша тази статия?! Имах питания от различни хора за това, от къде могат да си вземат сравнително добър челник, ставащ за нощно ориентиране, на поносима цена.
Е най-накрая смятам че открих този челник. Silva X-Trail. Може да си го закупите от магазин X-CoSports.
Челника е подходящ за ориентиране, защото може да свалите батерията на гърба. Светлината е достатъчно добра и в никакъв случай тези 145 лумина не са сравними с лумините на други челници. Заслужава си!!!
Успешни стартове.
Защо точно пиша тази статия?! Имах питания от различни хора за това, от къде могат да си вземат сравнително добър челник, ставащ за нощно ориентиране, на поносима цена.
Е най-накрая смятам че открих този челник. Silva X-Trail. Може да си го закупите от магазин X-CoSports.
Челника е подходящ за ориентиране, защото може да свалите батерията на гърба. Светлината е достатъчно добра и в никакъв случай тези 145 лумина не са сравними с лумините на други челници. Заслужава си!!!
Успешни стартове.
четвъртък, 5 май 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)