вторник, 10 август 2010 г.
WOC Long Qualification
понеделник, 9 август 2010 г.
WOC - middle qualification
неделя, 8 август 2010 г.
WOC
Световното започна и първите световни шампиони са вече ясни. За мен старта на Световното - Спринта не мина по-най добрия начин. На квалификацията допуснах доста елемнтарни грешки които ми отредиха по-преден стартов номер на финала, но това не ме притесняваше въобще.
Резултати.
Това е може би финала на Световно първенство преди, който съм се чувствал най-спокоен и уверен във възможностите си.
Още със стартирането допуснах малка грешка за 1ва точка по вариант, но това по никакъв начин не се отрази на по-нататъшното ми бягане. Бягайки по моста за 2ра точка успях да разгледам следващите 5-6 точки и да си избера вариант. Може би заради това и допуснах малка грешка за 5та, като влязох малко по-рано в един частен имот, но бързо се оправих. Следващите точки избягах много добре като може би единствено за 7ма трябваше да я избягам от дясно.
Най-голямата грешка допуснах за 16та където грешно си набелязах визуално къде трябваше да завия. Тази грешка ми костваше място в 10ката но не това бе моята цел специално за този спринт. Но спринта е вече минало и няма сила на този свят която може да ме върне на старта на това състезание...
Резултати.
Тук може да видите някои от вариантните отсечки, като червения вариант на всички са по-къси от сините.
Не знам какво ново още ще измислят за по-нататък в ориентирането, но това днешното бе малко прекалено според мен. И макар световното да е в Норвегия организаторите имат някои важни пропуски...
Това е може би финала на Световно първенство преди, който съм се чувствал най-спокоен и уверен във възможностите си.
Още със стартирането допуснах малка грешка за 1ва точка по вариант, но това по никакъв начин не се отрази на по-нататъшното ми бягане. Бягайки по моста за 2ра точка успях да разгледам следващите 5-6 точки и да си избера вариант. Може би заради това и допуснах малка грешка за 5та, като влязох малко по-рано в един частен имот, но бързо се оправих. Следващите точки избягах много добре като може би единствено за 7ма трябваше да я избягам от дясно.
Най-голямата грешка допуснах за 16та където грешно си набелязах визуално къде трябваше да завия. Тази грешка ми костваше място в 10ката но не това бе моята цел специално за този спринт. Но спринта е вече минало и няма сила на този свят която може да ме върне на старта на това състезание...
Резултати.
Тук може да видите някои от вариантните отсечки, като червения вариант на всички са по-къси от сините.
Не знам какво ново още ще измислят за по-нататък в ориентирането, но това днешното бе малко прекалено според мен. И макар световното да е в Норвегия организаторите имат някои важни пропуски...
вторник, 22 юни 2010 г.
JUKOLA - WINNER
Още една от целите ми в ориентирането е постигната а именно победа в най-престижната щафета във света Юкола. Изключително съм щастлив макар, че самото ми бягане на щафетата не беше никак добро! Допуснах няколко грешки, които за мое щастие не се отразиха на представянето на отбора. Останалите момчета свършиха чудесна работа и така след 7 годишна пауза Халден СК спечели за 4ти път престижната щафета.
Малко за самото бягане. Може би многото приказки за това, колко е сложен и труден района, не ми позволиха да се отпусна да бягам така, както знам а през цялото време бягах със страх. Първата грешка, която допуснах бе паралелна и отидох на съвсем друг връх за 8ма точка. На дългата отсечка успях да настигна водещата група и отново да застана на чело на групата. Точката бе вилица и излязох на чужда такава, но знаех къде съм 100 %. Но понеже всички дупчиха тази точка и аз останах сам, действах прибързано да намеря колкото се може по-бързо моята точка без да знам на къде точно бягам. Ако 5 секунди се бях забавил и действал спокойно никога нямаше да допусна толкова елементарна грешка!
Втората грешка, която допуснах бе от това че се подлъгах по една пътека, която я нямаше на картата и всъщтност не разбрах дали това е пътека направена от жените или просто не бе дадена на картата...
Прибрах се на близо 4мин изоставане. Бях много бесен на себе си!!!
Бях решил цяла нощ да следа щафетата от арената и да подкрепям съотборниците си отблизо точно, както миналта година. Още на 2ри пост Ерик Акселсон свърши много добра работа, като се прибра 1ви стопявайки целия ни пасив. Андерш Нордберг направи поредното невероятно нощно бягане. Грешка в края на маршрута му попречи да си дойде на 8 мин преднина и си дойде само на 5мин. От там нататък разликата с гонещите ни отбори само се увеличаваше, докато стигна 13,5мин на последен пост. Олав Лунданес просто трябваше да направи едно стабилно бягане без големи грешки. Тиери Жоржу отново показа класа на един от най добрите ориентировачи в света, но тя не бе достатъчна за стопяването на огромния аванс, който имахме :)
Чувството да спечелиш такова състезание е невероятно и пожелавам на всеки да го изпита!!!
Предстои ми седмица в България, като през уикенда ще бягам Държавния Шампионат - нощно + щафети. А в понеделник заминавам на дву седмичен лагер в Швеция -Селан заедно с Тиери Жоржу, Филип Адамски и още няколко французи.
вторник, 8 юни 2010 г.
EOC 2010 Bulgaria 12-9-6!!!
Измина така очакваното Европейско първенство 2010 Приморско, България.
Това определено бе най-успешния шампионат от такъв ранг за мен.
Една седмица по-рано от шампионата, се събрахме част от националния отбор на лагер. Бяхме настанени в ММЦ а програмата на лагера бе много приятна и лека с по една ТТ на ден. Следобедите всеки тренираше или почиваше по самочувствие. Аз следвах моят план като почти всеки ден следобед имах къси интервали за да поддържам скоростта си на бягане.
Дните минаваха и Европейското първенство наближаваше. Отборите започнаха да пристигат един по един и започна да се усеща атмосферата на големия форум. Два дена преди самото Европейско първенство се преместихме в състезателния център, който се намираше в Хотел Магнолии, където бе просто прекрасно.
В деня на моделното бягане за спринта, не се чувствах много комфортно физически и само се надявах на следващия ден да бъде малко по различно. Вечерта на сбирката на отбора усетих за първи път тръпки и напрежение. Нощта мина съвсем нормално, но следващата сутрин вълненията започнаха. Когато отидох на пред старта и видях всичките състезатели събрани на едно м побиха тръпки. Започнах да загрявам и се чувствах тежък като камък. Краката просто не ме слушаха. Застанах на старта и няколкото неща, които си казах бяха : Това състезание е единствено Кирил срещу Кирил. Не мисли за целия маршрут а точка за точка, отдели специално внимание на всяка отсечка. Така и стана. Бягането бе мъка, но с почти перфектно ориентиране. Финиширайки не можах да повярвам, че повеждам временното класиране в моя поток. В крайна сметка останах 2ри, което много ме радваше и даде едно добро начало на европейското първенство.
Финала следобед не се разви по най-добрия начин за мен. Бягах несигурно в началото. Твърде много се колебаех за вариантите и от там дойде изоставането. На дюните бягах добре но това бе достатъчно само за 12тото място което в крайна сметка заех. Чувствата бяха смесени. 12то място не е никак зле но в предвид обстоятелствата и очакванията не бях много доволен. Но като, че ли ми падна голям товар от раменете.
Предстояха 2 квалификации на, които целта ми бе да бягам стабилно, без грешки и да заема максимално по-добри стартови позиции за финалите. Квалификацията за дългата бе една голяма борба с мен самия. Бях много уморен и на края на маршрута краката ме боляха страшно много. Средната - квалификация избягах с много малки грешки от което останах доволен. Класирах се съответно 7ми и 8ми, което беше абсолютно достатъчно.
Имах 2 почивни дни които ми дойдоха много добре. Но първия от тези 2 почивни дни бях поставен и пред една огромна дилема. Средната Дистанция - да я бягам или да не я бягам. Но в крайна сметка след дълъг разговор с Натали взехме решението, че ще я бягам.
И то каква средна дистанция се оказа за мен. Най-добрата в моята кариера на такъв форум. Ако след това бягане някой ми бе казал че ще съм 9ти нямаше да повярвам. Накрая допуснах много елементарна грешка, която ми костваше мястото на подиума, но и 9тото място бе много добре.
Остана само един ден от това Европейско първенство а именно дългата дистанция. Вече имах самочувствието и спокойствието. Оставаше единствено да не правя глупости по време на бягането и всичко щеше да се подреди. Стартирах добре а и се чувствах добре. Не исках да натискам много от самото начало за да мога добре да се вработя. Допуснах няколко малки грешки и грешен вариант за дългата отсечка. След като излязох от пеперудата успях да си поразгледам маршрута до края и видях че излизам от стръмната част и влизам в типично български район. От там започна и "голямото бягане". Дупчейки видимата видях в далечината Финландски екип и ми се стори че е Матс Халдин. Тази отсечка избягах колкото мога по-бързо и успях да го стигна. Не си спомням как избягах последните 10 точки и от къде намерих силите но на последните 2 -3 отсечки Матс ми помогна много като наложи доста силно темпо. Ето това се нарича "голям" състезател. Финиширах с 2ро време и започна голямото чакане. Станах 6ти, като оставаше само един състезател, който можеше да застраши мястото ми на подиума а именно Валентин Новиков. На видимата контрола ми водеше с цели 2мин и половина и не вярвах че ще е възможно да го бия. Но се случи! Бях щастлив! Но мисля, че по щастливи от мен бяха абсолютно всички хора, които бяха дошли на състезанието и да ме подкрепят!!!
Поговорката "всичко е добре, когато свършва добре" в случая важеше с пълна сила. Естествено че можеше да е още по-добре. Но аз съм доволен. Доволен съм и от това че успях да удържа на напрежението от това че сме домакини и че почти всички погледи бяха вперени в мен!
За 1ви път съм на 1вата страница на световната ранг-листа. А в временното класиране за световната купа съм 7ми!
Събота заминавам за Юкола, където ще представлявам норвежкия си отбор и с който се надявам да спечелим най-голямата щафета в света.
петък, 14 май 2010 г.
Част от подготовката за ЕОС...
Изминалите няколко дни прекарах с класа си от Националната Спортна Академия в Тетевенския Балкан.
Сряда тръгнахме от София към село Голяма Брестница и по път спряхме на първото "препятствие" от нашия маршрут - Виа Ферата край пещерата "Съевата дупка". Екипирахме се със седалки и каски и тръгнахме по 3те маршрута по отвесните скали. В началото беше трудно да свикна с височината и с това, че няма шанс да падна, понеже съм тройно осигурен. След, като минах първия маршрут набрах смелост и се втурнах с голям кеф към другите два.
След това се прехвърлихме на въжената градина, където най забавното нещо бе тролея.
От там няколко човека вместо с автобуса се прибрахме на крос. Вечерта си направихме барбекю :).
На другия ден с ПешО Доганов станахме рано и направихме един много приятен крос преди закуска. След кратка почивка се отправихме към пещерата "Градежница" дълга 950м в половината, от която тече река. За жалост не бяхме екипирани добре понеже не бяхме готови за толкова много вода в пещерата. На едно място ни се наложи да използваме въже и прийоми от алпийската техника за да можем да преодолеем един праг. След няколко часа излязохме от същото място доста кални, но удовлетворени от това което видяхме.
Следобеда тренирахме отново и отново завършихме вечерта с барбекю.
Петък сутринта не можахме да тренираме, защото тръгнахме малко по-рано. Първата спирка от маршрута ни бе "Извора Златна Панега". Това е втория по големина извор в България, който на моменти стига до 3000 кубични метри дебит в секунда... и понеже района е карстов водата е небесно синя!
От там се преместихме край пещерата "Проходна". От името на пещерата може да се разбере че не е точно пещера а по скоро проход - тунел. Но за наша жалост се снимаше филм и не можахме да влезем. Но заобиколихме от другата страна и все пак успяхме да влезем в това така вълшебно място. Нещото спиращо дъха бе двете образования - дупки в тавана, които хората са нарекли "Очите на Господ".
На края, на подходящи скали до "Пещерния дом" упражнихме похвати за спускане в пещери и за изкачване в пещери със специална екипировка :)
Тези три дни наистина успяха да ме разсеят и да ме накарат да забравя за предстоящото Европейско първенство, от което останах много доволен... И със това си пътуване се убедих в това, колко малко познавам нашата страхотна Родина и че има още много уникални места да посетя!!!
понеделник, 10 май 2010 г.
Обратно в България
Преди около една седмица се завърнах в България след скандинавския си тур: Дания, Норвегия, Швеция.
10МИЛА бе състезание номер едно по важност за престоя ми там. Невероятно силен отбор, но може би не можахме да покажем това на, което бяхме способни. Всичко по организацията преди щафетата беше перфектно. Добро настаняване, добра храна, добра и спокойна атмосфера. Тази година нямахме палатка на самата арена а имахме къща на 200м от финала, което беше супер удобно.
Самата щафета не тръгна по най-добрия начин и на 1ви пост изостанахме на 3мин и 30сек. На 2ри пост скъсихме разликата на 2:20, което не даваше добра стартова позиция на Норберг за да може да се откъсне от групата и да бяга сам. 4ти и 5ти пост бягаха много добре и предадоха малко повече от минута преднина на 6тия ни пост. 6ти пост бе еднакъв за всички без вилици. Винсент не бяга добре и позволи да бъде застигнат от почти всички фаворити. Така на 7ми пост щафетата започна от начало за нас. Бягах добре. Сигурно навсякъде без излишни рискове. Много малки грешки не повече от общо мин. На финала дадох всичко от себе си за да мога да дам някакъв аванс на стартиращия 8ми пост Олав Лунданес. 15тината секунди преднина се оказаха достатъчни за да може той да се откъсне на близо мин само в първите няколко мин от бягането, но много груба грешка от страна на Олав ни остави на 2мин след фаворита Калеван расти. На 9ти пост Матс Халдин направи силно бягане, но то не бе достатъчно да стопи преднината на Калеван а по-скоро я увеличи на 3мин. Емил стартира на последен 10ти пост с пасив от 3мин. На още 3мин след него стартира и Даниел Хубман за отбора на Кристиансанд. На електронното табло наблюдавахме как дистанцията между хубман и вингстед се стопява бързо и ни стана ясно че ще се съберат заедно, както и стана. В последните метри от маршрута им Хубман не остави съмнение кой ще е победителя от тази битка. Калеван бяха далеч напред с над 6мин преднина. Така класирането остана Калеван Расти 1ви Кристиансанд 2ри и ние - Халден 3ти.
След финала целя отбор изпитвахме доста смесени чувства и по-скоро повечето от нас бяхме разочаровани, понеже не това беше нашата цел. Но гледаме напред и ще се подготвим много добре за предстоящата Юкола, за която се надявам да попадна в 1вия отбор.
Изминалия уикенд участвах на състезанията около Ловеч и Троян. 4 дни състезания, които превърнах в малък тренировъчен лагер с доста тренировки. Спечелих всичките 4 старта но не останах доволен от ориентирането си.
Искам да похваля организаторите на 4ти състезания които се бяха постарали и се получиха много приятни стартове.
Картите ще публикувам малко по-късно. (карта от 10мила все още нямам).
Сряда, четвъртък и петък с класа (НСА) ще посетим няколко пещери и "виа ферата" край "Съевата Дупка". Другата седмица смятам да направя едноседмичен лагер в Горна заедно с Иван Сираков и от там на 22ри да се преместим в Приморско за лагера с НО.
10МИЛА бе състезание номер едно по важност за престоя ми там. Невероятно силен отбор, но може би не можахме да покажем това на, което бяхме способни. Всичко по организацията преди щафетата беше перфектно. Добро настаняване, добра храна, добра и спокойна атмосфера. Тази година нямахме палатка на самата арена а имахме къща на 200м от финала, което беше супер удобно.
Самата щафета не тръгна по най-добрия начин и на 1ви пост изостанахме на 3мин и 30сек. На 2ри пост скъсихме разликата на 2:20, което не даваше добра стартова позиция на Норберг за да може да се откъсне от групата и да бяга сам. 4ти и 5ти пост бягаха много добре и предадоха малко повече от минута преднина на 6тия ни пост. 6ти пост бе еднакъв за всички без вилици. Винсент не бяга добре и позволи да бъде застигнат от почти всички фаворити. Така на 7ми пост щафетата започна от начало за нас. Бягах добре. Сигурно навсякъде без излишни рискове. Много малки грешки не повече от общо мин. На финала дадох всичко от себе си за да мога да дам някакъв аванс на стартиращия 8ми пост Олав Лунданес. 15тината секунди преднина се оказаха достатъчни за да може той да се откъсне на близо мин само в първите няколко мин от бягането, но много груба грешка от страна на Олав ни остави на 2мин след фаворита Калеван расти. На 9ти пост Матс Халдин направи силно бягане, но то не бе достатъчно да стопи преднината на Калеван а по-скоро я увеличи на 3мин. Емил стартира на последен 10ти пост с пасив от 3мин. На още 3мин след него стартира и Даниел Хубман за отбора на Кристиансанд. На електронното табло наблюдавахме как дистанцията между хубман и вингстед се стопява бързо и ни стана ясно че ще се съберат заедно, както и стана. В последните метри от маршрута им Хубман не остави съмнение кой ще е победителя от тази битка. Калеван бяха далеч напред с над 6мин преднина. Така класирането остана Калеван Расти 1ви Кристиансанд 2ри и ние - Халден 3ти.
След финала целя отбор изпитвахме доста смесени чувства и по-скоро повечето от нас бяхме разочаровани, понеже не това беше нашата цел. Но гледаме напред и ще се подготвим много добре за предстоящата Юкола, за която се надявам да попадна в 1вия отбор.
Искам да похваля организаторите на 4ти състезания които се бяха постарали и се получиха много приятни стартове.
Картите ще публикувам малко по-късно. (карта от 10мила все още нямам).
Сряда, четвъртък и петък с класа (НСА) ще посетим няколко пещери и "виа ферата" край "Съевата Дупка". Другата седмица смятам да направя едноседмичен лагер в Горна заедно с Иван Сираков и от там на 22ри да се преместим в Приморско за лагера с НО.
Абонамент за:
Публикации (Atom)