EOC 2010 Bulgaria 12-9-6!!!

Измина така очакваното Европейско първенство 2010 Приморско, България.
Това определено бе най-успешния шампионат от такъв ранг за мен.
Една седмица по-рано от шампионата, се събрахме част от националния отбор на лагер. Бяхме настанени в ММЦ а програмата на лагера бе много приятна и лека с по една ТТ на ден. Следобедите всеки тренираше или почиваше по самочувствие. Аз следвах моят план като почти всеки ден следобед имах къси интервали за да поддържам скоростта си на бягане.
Дните минаваха и Европейското първенство наближаваше. Отборите започнаха да пристигат един по един и започна да се усеща атмосферата на големия форум. Два дена преди самото Европейско първенство се преместихме в състезателния център, който се намираше в Хотел Магнолии, където бе просто прекрасно.

В деня на моделното бягане за спринта, не се чувствах много комфортно физически и само се надявах на следващия ден да бъде малко по различно. Вечерта на сбирката на отбора усетих за първи път тръпки и напрежение. Нощта мина съвсем нормално, но следващата сутрин вълненията започнаха. Когато отидох на пред старта и видях всичките състезатели събрани на едно м побиха тръпки. Започнах да загрявам и се чувствах тежък като камък. Краката просто не ме слушаха. Застанах на старта и няколкото неща, които си казах бяха : Това състезание е единствено Кирил срещу Кирил. Не мисли за целия маршрут а точка за точка, отдели специално внимание на всяка отсечка. Така и стана. Бягането бе мъка, но с почти перфектно ориентиране. Финиширайки не можах да повярвам, че повеждам временното класиране в моя поток. В крайна сметка останах 2ри, което много ме радваше и даде едно добро начало на европейското първенство.

Финала следобед не се разви по най-добрия начин за мен. Бягах несигурно в началото. Твърде много се колебаех за вариантите и от там дойде изоставането. На дюните бягах добре но това бе достатъчно само за 12тото място което в крайна сметка заех. Чувствата бяха смесени. 12то място не е никак зле но в предвид обстоятелствата и очакванията не бях много доволен. Но като, че ли ми падна голям товар от раменете.

Предстояха 2 квалификации на, които целта ми бе да бягам стабилно, без грешки и да заема максимално по-добри стартови позиции за финалите. Квалификацията за дългата бе една голяма борба с мен самия. Бях много уморен и на края на маршрута краката ме боляха страшно много. Средната - квалификация избягах с много малки грешки от което останах доволен. Класирах се съответно 7ми и 8ми, което беше абсолютно достатъчно.

Имах 2 почивни дни които ми дойдоха много добре. Но първия от тези 2 почивни дни бях поставен и пред една огромна дилема. Средната Дистанция - да я бягам или да не я бягам. Но в крайна сметка след дълъг разговор с Натали взехме решението, че ще я бягам.

И то каква средна дистанция се оказа за мен. Най-добрата в моята кариера на такъв форум. Ако след това бягане някой ми бе казал че ще съм 9ти нямаше да повярвам. Накрая допуснах много елементарна грешка, която ми костваше мястото на подиума, но и 9тото място бе много добре.

Остана само един ден от това Европейско първенство а именно дългата дистанция. Вече имах самочувствието и спокойствието. Оставаше единствено да не правя глупости по време на бягането и всичко щеше да се подреди. Стартирах добре а и се чувствах добре. Не исках да натискам много от самото начало за да мога добре да се вработя. Допуснах няколко малки грешки и грешен вариант за дългата отсечка. След като излязох от пеперудата успях да си поразгледам маршрута до края и видях че излизам от стръмната част и влизам в типично български район. От там започна и "голямото бягане". Дупчейки видимата видях в далечината Финландски екип и ми се стори че е Матс Халдин. Тази отсечка избягах колкото мога по-бързо и успях да го стигна. Не си спомням как избягах последните 10 точки и от къде намерих силите но на последните 2 -3 отсечки Матс ми помогна много като наложи доста силно темпо. Ето това се нарича "голям" състезател. Финиширах с 2ро време и започна голямото чакане. Станах 6ти, като оставаше само един състезател, който можеше да застраши мястото ми на подиума а именно Валентин Новиков. На видимата контрола ми водеше с цели 2мин и половина и не вярвах че ще е възможно да го бия. Но се случи! Бях щастлив! Но мисля, че по щастливи от мен бяха абсолютно всички хора, които бяха дошли на състезанието и да ме подкрепят!!!

Поговорката "всичко е добре, когато свършва добре" в случая важеше с пълна сила. Естествено че можеше да е още по-добре. Но аз съм доволен. Доволен съм и от това че успях да удържа на напрежението от това че сме домакини и че почти всички погледи бяха вперени в мен!

За 1ви път съм на 1вата страница на световната ранг-листа. А в временното класиране за световната купа съм 7ми!

Събота заминавам за Юкола, където ще представлявам норвежкия си отбор и с който се надявам да спечелим най-голямата щафета в света.