Измина една невероятна седмица изпълнена със седем за мен много силни старта. Първия етап от NORT се състоя на изпълнения със спортна история хълм Холменколен край Осло. Лично за мен това бе най-слабия кръг със 33то място на квалификацията (и не класиране за финала) и 34ти на средната дистанция на следващия ден. (карта) Но нещо много важно се случи на тази средна, а именно да се почувствам отново добре физически след почивката която си бях дал след световното първенство. Специални благодарности към Андерш Нордберг и Анне Маргаритга, които бяха мои домакини.
Класиране 1ви старт.
Класиране 2ри старт.
След няколко часа пътуване със Швейцарския отбор се добрах до Гьотеборг, където след два дена щеше да се състои 2рия кръг от първенството. Дисциплината бе и може би най-динамичната. Спринт с директни елиминации. Събуждайки се обаче в деня на състезанието нещата не се развиха по най-добрия начин. Температура и доста силна болка в гърлото постави под въпрос участието ми този ден. В крайна сметка реших да бягам, като се надявах, че това няма да голям проблем. Квалификацията избягах добре. Допуснах няколко грешки, но в крайна сметка крайния резултат ме удовлетворяваше напълно заемайки 7ма позиция, като първите 24 се класираха за финала.
Класиране.
Следобеда обаче нещата стояха по малко по-различен начин. Свежестта я нямаше и не се чувствах никак добре. Но въпреки това успях да се мотивирам за битка. На старт застанахме 8 души като само 2ма от нас щяха да се класират и двама от трите потока по време за да образуват 8цата за финала. Стартирах много добре и няколко точки преди финала бях на чело, но малка грешка развали всичко. Накрая нямах сили и мотивация да догоня групата. Но тъпото за мен бе, че именно от моя поток се класираха 4 души. Та и от този старт научих много ценен урок а именно да се боря до последно :) Финиширах 6ти в потока си а времето ми отреди 12та позиция за световната купа за деня.
Карта.
Класиране.
Последния кръг от шампионата се проведе край Воукати (Финландия) където догодина ще се състоя световното първенство по ориентиране.
Първия старт бе спринт със квалификация сутринта и финал следобеда. Квалификацията мина нормално. Бягах добре, една идея под максимума си и класирах 24ти като първите 30 се класираха за финала.
Класиране.
Финала бе следобеда, където може би беше и най-голямото ми разочарование. На техническата конференция предната вечер, при въпрос към организаторите какви обувки препоръчват да се използват от състезателите, отговора беше: 90% асфалт - така че сами преценявайте :) (в действителност не повече от 50% асфалт а там където беше трева беше като ледена пързалка с неподходящите обувки). Бягах сравнително добре, но няколко грешни варианта и избор на грешните обувки се класирах на 22ра позиция. Така, че имайте го в предвид за догодина, когато за спринта на световното ви кажат 90% асфалт :) Но тогава няма и да имам проблем с избора на обувки защото определено ще е едно от ето това:
Класиране.
Карта.
Оставаше последния етап от шампионата който се очертаваше да е доста интересен. Преследване базирано на резултатите от предишните стартове. Преди последния старт заемах 13та позиция за световната купа. За мен бе важно да задържа тази позиция. Понеже в последния кръг от световната купа точките се удвояват, със сигурност Тиери Жоржу щеше да ме задмине, моята задача бе да не позволя на Фабиен Хертнер да направи същото.
Стартирах от 23та позиция с много добри състезатели около мен. Понеже разликите бяха много малки още на 4-5 точка се събрахме може би 7-8 души. Но влизайки в пеперудата останах абсолютно сам. Преглеждайки gps-a след старта видях, че малко пред мен е бил Ерик Рост а малко след мен са били Лаканен, Хубер и Екеберг. Но така и не видях никой по време на разделянето. След това обаче отново се събрахме заедно, хората които бяхме заедно преди разделянето и започнахме малко по-малко да настигаме доста състезатели. В края на състезанието се чувствах много добре физически, което ми позволи да увелича скоростта и от 23та позиция на старта да финиширам 13ти само на 12 секунди след 10тия.
За деня имах 7мо време и бях много доволен, че приключвам сезона си с добро бягане.
Резултати от деня.
Карта.
Крайни резултати.
Крайни резултати за световната купа.
За мен сезон 2012 приключи. Мога да кажа най-успешния ми сезон.
Сребърен медал от европейското първенство на спринта, 6ти на дългата на световното първенство, 13ти в крайното класиране за световната купа а и нека не забравям победа на най-голяма клубна щафета в света Юкола :)
Още една седмица ще остана във Финландия на лагер за Световното първенство 2013 а в края на другата седмица ще взема участие във Финландския шампионат средна и щафета.
Искам специално да благодаря на Костадин Новаков благодарение на, когото стана възможно участието ми на този шампионат и лагер. Коце благодаря ти още веднъж!!!
неделя, 9 септември 2012 г.
понеделник, 27 август 2012 г.
Държавно Първенство 2012
Изминалия уикенд край гр. Сърница се проведе тазгодишното издание на Държавно Първенство спринт, дълга и щафета. Формата бе същия, като миналата година а аз трябваше да защитавам титлите си от 2011 тъкмо в тези 3 формата.
В петък бе 1вия старт спринт. Този път се очертаваше малко по-различен спринт от обикновено и абсолютно никой от състезателите не подозираше какво точно ни очаква. Това не беше типичен спринт а по-скоро къса средна дистанция. Трудния за ориентиране терен го направиха доста техничен и най-важното в този старт бе баланса между скорост на бягане и ориентиране. Така и направих на местата където трябваше да се бяга, бягах максимално а където бе сложно, намалях скоростта и взимах точката със голяма сигурност. Направих добро бягане, което бе достатъчно да спечеля 1вото място.
Резултати.
Събота бе дългата дистанция, която се очакваше да е много тежка имайки в предвид 650м сборно изкачване на 10км маршрут. Не стартирах по най-добрия начин. Грешен вариант за 2ра точка, ме наведе на мисълта, че ако искам да направя добро бягане трябваше да бъда безпогрешен до края. Района бе много интересен и на места доста труден за ориентиране на висока скорост. Бягах добре и една точка след пеперудата настигнах стартиращия 6мин пред мен Иван Сираков. До края бягането се разви добре с две много малки грешки. Станах 1ви и в днешния старт. Следван отново от Иван Сираков и Николай Димитров също, като и в спринта.
Резултати.
Последния старт от първенството беше щафетата в Неделя. Тази година имахме малка промяна в състава ни спрямо миналата и на мястото на Ивайло Иванов бе Калин Карачоров. Калин направи стабилно бягане на 1ви пост а Владо Атанасов направи отлично бягане с, което прати вторите далече от нас. За втора поредна година ставаме държавни шампиони с отбора на "Бегун" и ако трябва да степенувам по престиж състезанията в България, щафетата държи едно от първите места.
Резултати.
Смятам, че все повече състезания от държавния календар трябва да се правят на такива трудни за бягане и ориентиране райони, ако искаме Българското Ориентиране да се развива и да върви напред. Аз лично съм много доволен от изминалото ДП. Поздравления за Георги Карталов и БФО за добрия избор.
Четвъртък заминавам за Скандинавието и последния кръг от световната купа NORT. 5 старта в 3 държави за 8 дни. На първия старт в Норвегия тази събота и неделя, водач на Българския отбор (тоест аз) ще бъде Андерш Норбег. Ще чакам ценни съвети от него с което да направя едни добри бягания :) Последния старт във Воукати е другата неделя и след това ще остана на няколко дневен лагер с Финландския си отбор "Калеван Расти" а на 15ти и 16 ще участвам на Финландския шампионат средна и щафети. На 17ти се прибирам обратно в България където ще ме очаква 3тото издание на XCO Adventure Cup. И тази година сме екип с Иван Сираков а формата на състезанието се очертава да е още по интересен и труден :)
В петък бе 1вия старт спринт. Този път се очертаваше малко по-различен спринт от обикновено и абсолютно никой от състезателите не подозираше какво точно ни очаква. Това не беше типичен спринт а по-скоро къса средна дистанция. Трудния за ориентиране терен го направиха доста техничен и най-важното в този старт бе баланса между скорост на бягане и ориентиране. Така и направих на местата където трябваше да се бяга, бягах максимално а където бе сложно, намалях скоростта и взимах точката със голяма сигурност. Направих добро бягане, което бе достатъчно да спечеля 1вото място.
Резултати.
Събота бе дългата дистанция, която се очакваше да е много тежка имайки в предвид 650м сборно изкачване на 10км маршрут. Не стартирах по най-добрия начин. Грешен вариант за 2ра точка, ме наведе на мисълта, че ако искам да направя добро бягане трябваше да бъда безпогрешен до края. Района бе много интересен и на места доста труден за ориентиране на висока скорост. Бягах добре и една точка след пеперудата настигнах стартиращия 6мин пред мен Иван Сираков. До края бягането се разви добре с две много малки грешки. Станах 1ви и в днешния старт. Следван отново от Иван Сираков и Николай Димитров също, като и в спринта.
Резултати.
Последния старт от първенството беше щафетата в Неделя. Тази година имахме малка промяна в състава ни спрямо миналата и на мястото на Ивайло Иванов бе Калин Карачоров. Калин направи стабилно бягане на 1ви пост а Владо Атанасов направи отлично бягане с, което прати вторите далече от нас. За втора поредна година ставаме държавни шампиони с отбора на "Бегун" и ако трябва да степенувам по престиж състезанията в България, щафетата държи едно от първите места.
Резултати.
Смятам, че все повече състезания от държавния календар трябва да се правят на такива трудни за бягане и ориентиране райони, ако искаме Българското Ориентиране да се развива и да върви напред. Аз лично съм много доволен от изминалото ДП. Поздравления за Георги Карталов и БФО за добрия избор.
Четвъртък заминавам за Скандинавието и последния кръг от световната купа NORT. 5 старта в 3 държави за 8 дни. На първия старт в Норвегия тази събота и неделя, водач на Българския отбор (тоест аз) ще бъде Андерш Норбег. Ще чакам ценни съвети от него с което да направя едни добри бягания :) Последния старт във Воукати е другата неделя и след това ще остана на няколко дневен лагер с Финландския си отбор "Калеван Расти" а на 15ти и 16 ще участвам на Финландския шампионат средна и щафети. На 17ти се прибирам обратно в България където ще ме очаква 3тото издание на XCO Adventure Cup. И тази година сме екип с Иван Сираков а формата на състезанието се очертава да е още по интересен и труден :)
понеделник, 20 август 2012 г.
Нов спонсор и купа "3oDays"
Както бях споменал миналата седмица във фейсбук, "Salomon" са вече официално мой спонсор. Миналата седмица подписах договор до 2014г. Това е първият ми истински спонсор за дрехи и обувки за бягане, а истински го прави именно договора. Искам да благодаря на фирма "MTK Sport" и магазини "Sport Box"за подкрепата. Очаквайте щанд на "Salomon" на ДП този уикенд край с. Сърница.
Изминалия уикенд се проведе, вече традиционното състезание по ориентиране "3-О-days-cup" организирано тази година съвместно от клубовете "Сини Камъни" - Сливен и "Дияна" - Ямбол. Състезанието придобива все по-голяма популярност с това, че се организира с палатков лагер и почти всички участници спят на палатки. Тази година в състезанието взеха участие над 400 души, а според мен догодина ще има още по-голям интерес. Аз лично ако съм в България догодина, ще участвам отново.
Състезанието се състоеше от спринт, средна и дълга край архитектурния резерват Жеравна. От към физическа и техническа гледна точка за мен състезанията не минаха по начина по-който ми се искаше, защото и на 3те старта допуснах малки грешки, а физическата ми форма е осезаемо за мен доста слаба, но това е нормално имайки в предвид периода от годината в който съм в момента.
Мога да кажа на организаторите, че свършиха чудесна работа, а това, че е имало мрънкащи участници за дължини на маршрути, да не ги притеснява, те винаги ще си мрънкат ако не е за дължините то все за нещо друго ще се намери за какво.
Резултати 1ви ден.
Резултати 2ри ден.
Резултати 3ти ден.
вторник, 7 август 2012 г.
OO Cup
Няколко дни след световното първенство, реших да отида на ОО къп. Отдавна искам да отида на състезание на, което ориентирането да е на второ място а на първо място да е почивката :)
Но ще започна със състоялото се преди две седмици изкачване на връх "Мусала" (2925м) от Боровец (1300м) - Salomon - Chalange. Само седмица след световното първенство се чувствах уморен, но за щастие състезанието бе само в изкачване, където съм доста по-силен. Шабан Мустафа също бяга и направи конкуренцията на ниво. Успях да подобря рекорда на треасето с цели 2минути, но съм сигурен, че в по-добри дни мога да го подобря с още поне 2. Времето ми бе 83.12 на тези почти 13км.
На следващия ден заминах за Словения и след цяла нощ път пристигнах. Настаних се в къмпинг "Пивка Яма", където Ивайло Иванов и Пламен Йорданов бяха с два кемпера на 10 метра от басейна, така изгледите за добра почивка бяха на лице. Приятна компания, хубави съзтезания, какво му трябва повече на един ориентировач през лятото. Състезанието бе добре организирано, картите също бяха на ниво. Аз лично съм много доволен от участието си на това състезание.
Резултати.
Следващата седмица съм поканен да участвам във вече традиционното състезание 3-O-days-Cup организирано съвместно от първия ми клуб "Сини Камъни" Сливен и съседния "Дияна" Ямбол.
Но ще започна със състоялото се преди две седмици изкачване на връх "Мусала" (2925м) от Боровец (1300м) - Salomon - Chalange. Само седмица след световното първенство се чувствах уморен, но за щастие състезанието бе само в изкачване, където съм доста по-силен. Шабан Мустафа също бяга и направи конкуренцията на ниво. Успях да подобря рекорда на треасето с цели 2минути, но съм сигурен, че в по-добри дни мога да го подобря с още поне 2. Времето ми бе 83.12 на тези почти 13км.
На следващия ден заминах за Словения и след цяла нощ път пристигнах. Настаних се в къмпинг "Пивка Яма", където Ивайло Иванов и Пламен Йорданов бяха с два кемпера на 10 метра от басейна, така изгледите за добра почивка бяха на лице. Приятна компания, хубави съзтезания, какво му трябва повече на един ориентировач през лятото. Състезанието бе добре организирано, картите също бяха на ниво. Аз лично съм много доволен от участието си на това състезание.
Резултати.
Следващата седмица съм поканен да участвам във вече традиционното състезание 3-O-days-Cup организирано съвместно от първия ми клуб "Сини Камъни" Сливен и съседния "Дияна" Ямбол.
сряда, 25 юли 2012 г.
WOC 2012
Поредното световно е в историята. Световно на радост и разочарования от моя страна. След тазгодишното Европейско първенство и доброто представяне на световната купа във Швейцария очакванията ми за това световно бяха високи. Бях добре подготвен и желаех да се представя на ниво.
Първия ден бе спринта където квалификацията и финала бяха във един и същи ден. Не много силно бягане на квалификацията ми отреди 10 място, което ми подсказа, че ако искам да направя добро класиране на финала, ще трябва да се постарая доста повече. Финала обаче не се разви никак добре за мен. Бягах сравнително добре и времето ми беше добро (щеше да ми отреди 6-7място), но пропуснах да дупча точката на видимата отсечка, покрай която съм минал на по-малко от метър. Така финиширайки разбрах какво съм направил. Много ме беше яд на себе си, за поредната тъпа и досадна грешка, която допуснах. Но нямах много време да се самосъжалявам защото още на другия ден ми предстоеше квалификация дълга.
Беше ясно, че тези които ще стартират отзад на дългата дистанция, ще са в по-добра стартова позиция,така че по-предно класиране на квалификацията беше от голямо значение. Не се чувствах много свеж по време на бягането, но знаех, че до финала ще имам цели 3 почивни дни, така че се раздадох почти на 100%. 6тата позиция на квалификацията беше достатъчно добра и така след доброто бягане на квалификацията започнах да се подготвям за финала.
Чувствах се добре преди самия финал, но като че ли по време на бягането ръчната спирачка ми беше дръпната до някъде и така и не можах да избягам състезанието както ми се искаше. Началото бе малко неуверено, като допуснах няколко грешки, но втората част на маршрута избягах стабилно. Минавайки на видимата точка разбрах, че съм с добро време и това ме мотивира допълнително и избягах финалната част почти отлично. Финиширах с най-добро време за момента и първото което ми дойде на акъла бе, че искам да седна на червеното диванче :), но не след дълго Андерш Холмберг ме измести с 2 сек. В крайна сметка останах 6ти, което погледнато обективно е много добър резултат. Естествено не е медал, но съм сигурен, че и това ще стане. Не съм се чувствал никога по-близо (психически и физически) до медалите. Гледайки Дж Пи Ес -ите след това видях, че скоростта по пътищата и пътеките ми е била доста висока и добра, но глупави на места варианти и не подбирането на най-подходящите места за бягане в гората ме е дърпало назад. По време на маршрута си ударих главата, като в последствие раната се оказа сериозна и се наложи да ме шият на финала, но като легнах на оперативната маса, се наложи да изчакат около 30мин за да се разбере дали съм в 3ката за да знаят дали да ми слагат упойка или не:) А по време на шиенето сестрата в палатката бе така любезна да ме хване за ръката :) Както каза Борие (един от треньорите на Калеван Расти) добре че си удари главата ами не крака :)
Последния ден от програмата на световното бе щафетата. След дълги разправии с треньорското ръководство, ме сложиха на 1ви пост. Явно на дългата дистанция съм се поуморил, защото при загравката на щафетите усещах доста тежест в краката. Заставайки на старт бях абсолютно спокоен. Многото щафети които съм избягал през годините за скандинавските ми отбори и по специално 1ви пост си казаха думата. Усещах тази щафета, като някакво локално състезание а не, като световно първенство. Допуснах няколко грешки общо около 1мин и 15сек, но въпреки това успях да остана на върха до края. Финиширах 2ри след Хертнер. На 2ри пост Ивайло Каменаров бяга прилично и предаде на Иван 12ти, но на доста голяма разлика от 1вия почти 6мин. На 3ти пост Иван Сираков бяга слабо в следствие на едноседмичното боедуване което изкара по време на световното. Така финиширахме на 15мин от победителя на 21ва позиция.
Искам да благодаря на всички хора които ме подкрепяха на място и пред компютрите в България. Това ме кара да се чувствам горд, че съм българин.
В момента съм в София и тази седмица си дадох почивка, но взех решение да отида до Словения и да участвам на ОО къп.
Първия ден бе спринта където квалификацията и финала бяха във един и същи ден. Не много силно бягане на квалификацията ми отреди 10 място, което ми подсказа, че ако искам да направя добро класиране на финала, ще трябва да се постарая доста повече. Финала обаче не се разви никак добре за мен. Бягах сравнително добре и времето ми беше добро (щеше да ми отреди 6-7място), но пропуснах да дупча точката на видимата отсечка, покрай която съм минал на по-малко от метър. Така финиширайки разбрах какво съм направил. Много ме беше яд на себе си, за поредната тъпа и досадна грешка, която допуснах. Но нямах много време да се самосъжалявам защото още на другия ден ми предстоеше квалификация дълга.
Беше ясно, че тези които ще стартират отзад на дългата дистанция, ще са в по-добра стартова позиция,така че по-предно класиране на квалификацията беше от голямо значение. Не се чувствах много свеж по време на бягането, но знаех, че до финала ще имам цели 3 почивни дни, така че се раздадох почти на 100%. 6тата позиция на квалификацията беше достатъчно добра и така след доброто бягане на квалификацията започнах да се подготвям за финала.
Чувствах се добре преди самия финал, но като че ли по време на бягането ръчната спирачка ми беше дръпната до някъде и така и не можах да избягам състезанието както ми се искаше. Началото бе малко неуверено, като допуснах няколко грешки, но втората част на маршрута избягах стабилно. Минавайки на видимата точка разбрах, че съм с добро време и това ме мотивира допълнително и избягах финалната част почти отлично. Финиширах с най-добро време за момента и първото което ми дойде на акъла бе, че искам да седна на червеното диванче :), но не след дълго Андерш Холмберг ме измести с 2 сек. В крайна сметка останах 6ти, което погледнато обективно е много добър резултат. Естествено не е медал, но съм сигурен, че и това ще стане. Не съм се чувствал никога по-близо (психически и физически) до медалите. Гледайки Дж Пи Ес -ите след това видях, че скоростта по пътищата и пътеките ми е била доста висока и добра, но глупави на места варианти и не подбирането на най-подходящите места за бягане в гората ме е дърпало назад. По време на маршрута си ударих главата, като в последствие раната се оказа сериозна и се наложи да ме шият на финала, но като легнах на оперативната маса, се наложи да изчакат около 30мин за да се разбере дали съм в 3ката за да знаят дали да ми слагат упойка или не:) А по време на шиенето сестрата в палатката бе така любезна да ме хване за ръката :) Както каза Борие (един от треньорите на Калеван Расти) добре че си удари главата ами не крака :)
Последния ден от програмата на световното бе щафетата. След дълги разправии с треньорското ръководство, ме сложиха на 1ви пост. Явно на дългата дистанция съм се поуморил, защото при загравката на щафетите усещах доста тежест в краката. Заставайки на старт бях абсолютно спокоен. Многото щафети които съм избягал през годините за скандинавските ми отбори и по специално 1ви пост си казаха думата. Усещах тази щафета, като някакво локално състезание а не, като световно първенство. Допуснах няколко грешки общо около 1мин и 15сек, но въпреки това успях да остана на върха до края. Финиширах 2ри след Хертнер. На 2ри пост Ивайло Каменаров бяга прилично и предаде на Иван 12ти, но на доста голяма разлика от 1вия почти 6мин. На 3ти пост Иван Сираков бяга слабо в следствие на едноседмичното боедуване което изкара по време на световното. Така финиширахме на 15мин от победителя на 21ва позиция.
Искам да благодаря на всички хора които ме подкрепяха на място и пред компютрите в България. Това ме кара да се чувствам горд, че съм българин.
В момента съм в София и тази седмица си дадох почивка, но взех решение да отида до Словения и да участвам на ОО къп.
вторник, 19 юни 2012 г.
Jukola
Ако нещо се случи веднъж, то може никога повече да не се повтори, но ако се случи втори път, то е почти сигурно, че ще се случи и 3ти път :)
След страхотния уикенд моят Финландки отбор Калеван Расти и аз можем да се поздравим с победата на най голямата щафета в света Юкола!
2010 спечелих Юкола за първи път с тогавашния си отбор "Халден" СК, сега за втори път съм на върха с "Калеван Расти". Чувството да спечелиш такова състезание е невероятно, най-вече заради вътрешното удовлетворение и радост която изпитваш. След такива моменти, разбираш, че всички усилия и труд са си стрували.
Миналия вторник, заминах за Финландия с Българския си отбор "Бегун". Първите два дни останах при тях и в четвъртък се присъединих към "Калеван Расти". Бях селектиран да бягам 1ви пост на първия отбор, което за мен отново бе огромна чест и отговорност! С наближаването на старта, емоциите и настроението се повишяваха. Преди самия старт бях малко нервен, но след топовния изстрел, за старт нещата се подредиха. Малки проблеми в началото на бягането нарушиха ритъма ми (някой ме настъпи по обувката и ми я събу, бях принуден да спра за да си я оправя и за 10 секунди ме минаха поне 20 души :)) но след 1ва точка всичко се нормализира :). Дупчейки 4та точка бях в началото на моята група, но в далечината видях светлини и така разбрах, че не съм съвсем в началото на групата. Но бързо ги настигнах и така се откъснахме може би с около 100тина метра от основната група. Две грешки на 5та и 7ма ни събраха отново с останалата част от отборите. Бягането ми до края протече нормално с една грешка от 30 секунди на 17та точка, но нямах късмет със вилиците и обрах почти всички най-дълги в края на маршрута. Така разликата на финала от 1вия отбор бе 2:30, което в началото малко ме шокира, но нищо необратимо не се беше случило. Съотборниците ми бягаха много добре пост след пост и направиха предаването доста скучно, но много сладко за нас:) Трябва да отбележа че 2рия ни отбор се нареди 10ти, което е изключително добре и повтори успеха си от миналата година.
Седмица преди щафетата си чатих със Анти Хариу (Пипо) треньора на КР и го разпитвах за подредбата на отбора. Единственото нещо, което той ми каза бе : "Повярвай ми, това е печелившия отбор :)
Без Тиери Жоржу в отбора, показахме, че също можем да бъдем много силни!
Ярко, Симо-Пека, Хану, Иере, Филю, Фабу, Пипо и всички треньори и състезатели, Благодаря Ви за незабравимата нощ!
В момента съм в Хелзинки при Мико Хейнонен. Утре ще вземем участие в спринт по улиците на стария град на Талин (Естония), а в други ден летя за Швейцария, където ще се присъединя към националния отбор на България. Ще вземем участие в 4ти и 5ти кръг от световната купа в Сент Гален а след това ще останем на едноседмичен лагер за предстоящото световно първенство през месец Юли в Лозана.
Тук може да гледате Юкола в 2 часа.
След страхотния уикенд моят Финландки отбор Калеван Расти и аз можем да се поздравим с победата на най голямата щафета в света Юкола!
2010 спечелих Юкола за първи път с тогавашния си отбор "Халден" СК, сега за втори път съм на върха с "Калеван Расти". Чувството да спечелиш такова състезание е невероятно, най-вече заради вътрешното удовлетворение и радост която изпитваш. След такива моменти, разбираш, че всички усилия и труд са си стрували.
Миналия вторник, заминах за Финландия с Българския си отбор "Бегун". Първите два дни останах при тях и в четвъртък се присъединих към "Калеван Расти". Бях селектиран да бягам 1ви пост на първия отбор, което за мен отново бе огромна чест и отговорност! С наближаването на старта, емоциите и настроението се повишяваха. Преди самия старт бях малко нервен, но след топовния изстрел, за старт нещата се подредиха. Малки проблеми в началото на бягането нарушиха ритъма ми (някой ме настъпи по обувката и ми я събу, бях принуден да спра за да си я оправя и за 10 секунди ме минаха поне 20 души :)) но след 1ва точка всичко се нормализира :). Дупчейки 4та точка бях в началото на моята група, но в далечината видях светлини и така разбрах, че не съм съвсем в началото на групата. Но бързо ги настигнах и така се откъснахме може би с около 100тина метра от основната група. Две грешки на 5та и 7ма ни събраха отново с останалата част от отборите. Бягането ми до края протече нормално с една грешка от 30 секунди на 17та точка, но нямах късмет със вилиците и обрах почти всички най-дълги в края на маршрута. Така разликата на финала от 1вия отбор бе 2:30, което в началото малко ме шокира, но нищо необратимо не се беше случило. Съотборниците ми бягаха много добре пост след пост и направиха предаването доста скучно, но много сладко за нас:) Трябва да отбележа че 2рия ни отбор се нареди 10ти, което е изключително добре и повтори успеха си от миналата година.
Седмица преди щафетата си чатих със Анти Хариу (Пипо) треньора на КР и го разпитвах за подредбата на отбора. Единственото нещо, което той ми каза бе : "Повярвай ми, това е печелившия отбор :)
Без Тиери Жоржу в отбора, показахме, че също можем да бъдем много силни!
Ярко, Симо-Пека, Хану, Иере, Филю, Фабу, Пипо и всички треньори и състезатели, Благодаря Ви за незабравимата нощ!
В момента съм в Хелзинки при Мико Хейнонен. Утре ще вземем участие в спринт по улиците на стария град на Талин (Естония), а в други ден летя за Швейцария, където ще се присъединя към националния отбор на България. Ще вземем участие в 4ти и 5ти кръг от световната купа в Сент Гален а след това ще останем на едноседмичен лагер за предстоящото световно първенство през месец Юли в Лозана.
Тук може да гледате Юкола в 2 часа.
неделя, 3 юни 2012 г.
Купа България
Измина Купа България 2012. Най-голямото Българско състезание с около 750 участника тази година. Трите дни на Купа България ни предложиха предизвикателни райони и много тежки маршрути и 3те дни. За мен лично това е най-престижното състезание в България.
Започвайки Купа България се чувствах доста уморен, но може би това състезание ми помогна да се събудя от почивката, която си бях дал след Европейското Първенство.
Първия ден смея да определя като най-интересен. Но като цяло и 3те дни имаше с какво да се изкефиш по маршрута. Може би маршрутите бяха малко по-тежки от необходимото.
Втория ден допуснах много грешки и въобще не бях доволен от бягането си, но явно и другите състезатели са грешили. 3тия ден стартирах с близо 10мин преднина, което направи бягането доста монотонно. Това върху, което се бях съсредоточил бе да не пропусна точка и да не дупча грешна такава :) Финиширах 15мин пред 2рия Ивайло Каменаров а трети остана стартиращия 2ри Иван Сираков. Тази ми е 5тата победа за купа България и по този начин изравних по победи Пламен Джамбазов и двамата заемаме 2ро място в вечната ранглиста след Теодор Тодоров със 7 победи.
Резултати.
Абонамент за:
Публикации (Atom)



























