Регионален нощен шампионат Акерсхус

Снощи се състоя регионалния нощен шампионат на Акерсхус, в която област е и Осло.  Имахме малък проблем с намирането на състезанието,понеже момчето, което ни караше - Халварт се бе заблудил и ни закара на коренно различно място :). Както и да е, пристигнахме 15мин преди старта. Набързо се оправих, трябваше да си сложа номера, но не можах да загрея добре. Чувствах се малко уморен от сутришната тренировка, но се опитах да не мисля за това. Беше масов старт и точно преди старта разбрах всъщност, че маршрута ще има две "пеперуди" и това ще е разделянето. Но най тъпото бе, че почти всички от добрите състезатели имаха един и същи маршрут през цялото време.
Първата част от маршрута избягах прилично без да бързам и без да натискам много. Групата все още бе много голяма, като почти всички състезатели бяха заедно. На дългата отсечка се разпокъсахме малко но все още бе нищо разлика. Дупчейки общата точка от втората "пеперуда" видях как Андерш тръгва в моята посока и беше ясно че имаме еднаква втора част. Бягайки за 15 КТ Андерш реши да избере един вариант, който е почти по правата а групата реши да заобиколи по пътя. Само аз го последвах и там направихме разлика от около 30-40м. След това започна като че ли истинското бягане, като постоянно увеличавахме темпото. Излизайки от "пеперудата" бяхме абсолютно сами и натиснахме още повече по пътя. Андерш води почти през целия маршрут и сметнах, че ще е глупаво ако на това състезание дори се и опитам да го надбягам в последните метри. Все пак трябва да има и "Fair Play". Малко преди последна точка намалих темпото. По време на финалната отсечка Андерш видя, че дори не се и опитвам да го стигна и двамата финиширахме съвсем спокойно. В крайна сметка беше забавно как на един почти еднакъв маршрут, може да избягаш от групата. Смея да твърдя че Нордберг е един от най-добрите нощни състезатели в света и специално на този тип райони.

Резултати

Прибрахме се в Халден около 12 часа през нощта и бях изправен пред голяма дилема. Дали да отида на сутришната техническа тренировка в 8 часа или да поспя по-дълго. В крайна сметка съм дошъл тук за да тренирам и взех правилното решение да отида на тренировката, макар избягвайки я съвсем леко. Бях уморен и не можах да се концентрирам много добре, но след това въобще не съжелявах че реших да тренирам в место да спя :)

На отиване и връщане от тренировката се возих при Петар Торесен и имах възможност да си поговорим малко за ориентиране. Най общи приказки. Но нещото което ми направи впечатление е, когато ме попита дали имаме млади надежди и как, като цяло се развива ориентирането при младите в България. Обясних му че за моя радост има млади таланти на, които може да се разчита, но също така му обясних че в момента ситуацията в България е доста трудна и ако тези млади момчета и момичета не получат финансова подкрепа от някъде (било то родители федерация и т.н.) има голяма вероятност да се откажат, като станат студенти, както обикновено става. Интересен бе и неговия коментар за младежта в Норвегия. Че в момента живота там е лесен и много голяма част от младите правят всичко само за удоволствие без да се потят много много. Естествено каза че винаги ще има някой като Олав Лунданес, нов млад талант който да се появи.

Всеки с проблемите си. Едните нямат почти нищо другите имат почти всичко, къде е истината. Не мога да отговоря със сигурност.