Световното Първенство 2010 в Норвегия приключи! Определено не мога да бъда доволен от представянето си на това световно. И на 3те финала допуснах много елементарни грешки, които ми костваха доста! Единствено за щафетата мога да кажа, че съм доволен от бягането си като цяло. Това е и най-доброто класиране на щафетата ни за последните 20тина години.
Но в никакъв случай не мога да кажа, че съм се отчаял и съм се предал да преследвам мечтата си в ориентирането!!!
четвъртък, 19 август 2010 г.
четвъртък, 12 август 2010 г.
WOC Long Final
Независимо от крайния резултат, съм доволен от вчерашната дълга. Този старт ми даде да разбера много неща, като определено повечето от тях са плюсове. Естествено грешката, която допуснах беше изключително елементарна и съм много ядосан на себе си... След тази грешка и желанието ми за бягане намаля драстично. Поздравления за моите съотборници Олав и Андерш, те свършиха наистина чудесна работа.
Но като си гледам вариантите намирам все повече и повече загуби. за 5та за 8ма, за 18та (14та), за 21ва. Но смятам да правя по-задълбочени анализи след самото световно.
вторник, 10 август 2010 г.
WOC Long Qualification
понеделник, 9 август 2010 г.
WOC - middle qualification
неделя, 8 август 2010 г.
WOC
Световното започна и първите световни шампиони са вече ясни. За мен старта на Световното - Спринта не мина по-най добрия начин. На квалификацията допуснах доста елемнтарни грешки които ми отредиха по-преден стартов номер на финала, но това не ме притесняваше въобще.
Резултати.
Това е може би финала на Световно първенство преди, който съм се чувствал най-спокоен и уверен във възможностите си.
Още със стартирането допуснах малка грешка за 1ва точка по вариант, но това по никакъв начин не се отрази на по-нататъшното ми бягане. Бягайки по моста за 2ра точка успях да разгледам следващите 5-6 точки и да си избера вариант. Може би заради това и допуснах малка грешка за 5та, като влязох малко по-рано в един частен имот, но бързо се оправих. Следващите точки избягах много добре като може би единствено за 7ма трябваше да я избягам от дясно.
Най-голямата грешка допуснах за 16та където грешно си набелязах визуално къде трябваше да завия. Тази грешка ми костваше място в 10ката но не това бе моята цел специално за този спринт. Но спринта е вече минало и няма сила на този свят която може да ме върне на старта на това състезание...
Резултати.
Тук може да видите някои от вариантните отсечки, като червения вариант на всички са по-къси от сините.
Не знам какво ново още ще измислят за по-нататък в ориентирането, но това днешното бе малко прекалено според мен. И макар световното да е в Норвегия организаторите имат някои важни пропуски...
Това е може би финала на Световно първенство преди, който съм се чувствал най-спокоен и уверен във възможностите си.
Още със стартирането допуснах малка грешка за 1ва точка по вариант, но това по никакъв начин не се отрази на по-нататъшното ми бягане. Бягайки по моста за 2ра точка успях да разгледам следващите 5-6 точки и да си избера вариант. Може би заради това и допуснах малка грешка за 5та, като влязох малко по-рано в един частен имот, но бързо се оправих. Следващите точки избягах много добре като може би единствено за 7ма трябваше да я избягам от дясно.
Най-голямата грешка допуснах за 16та където грешно си набелязах визуално къде трябваше да завия. Тази грешка ми костваше място в 10ката но не това бе моята цел специално за този спринт. Но спринта е вече минало и няма сила на този свят която може да ме върне на старта на това състезание...
Резултати.
Тук може да видите някои от вариантните отсечки, като червения вариант на всички са по-къси от сините.
Не знам какво ново още ще измислят за по-нататък в ориентирането, но това днешното бе малко прекалено според мен. И макар световното да е в Норвегия организаторите имат някои важни пропуски...
вторник, 22 юни 2010 г.
JUKOLA - WINNER
Още една от целите ми в ориентирането е постигната а именно победа в най-престижната щафета във света Юкола. Изключително съм щастлив макар, че самото ми бягане на щафетата не беше никак добро! Допуснах няколко грешки, които за мое щастие не се отразиха на представянето на отбора. Останалите момчета свършиха чудесна работа и така след 7 годишна пауза Халден СК спечели за 4ти път престижната щафета.
Малко за самото бягане. Може би многото приказки за това, колко е сложен и труден района, не ми позволиха да се отпусна да бягам така, както знам а през цялото време бягах със страх. Първата грешка, която допуснах бе паралелна и отидох на съвсем друг връх за 8ма точка. На дългата отсечка успях да настигна водещата група и отново да застана на чело на групата. Точката бе вилица и излязох на чужда такава, но знаех къде съм 100 %. Но понеже всички дупчиха тази точка и аз останах сам, действах прибързано да намеря колкото се може по-бързо моята точка без да знам на къде точно бягам. Ако 5 секунди се бях забавил и действал спокойно никога нямаше да допусна толкова елементарна грешка!
Втората грешка, която допуснах бе от това че се подлъгах по една пътека, която я нямаше на картата и всъщтност не разбрах дали това е пътека направена от жените или просто не бе дадена на картата...
Прибрах се на близо 4мин изоставане. Бях много бесен на себе си!!!
Бях решил цяла нощ да следа щафетата от арената и да подкрепям съотборниците си отблизо точно, както миналта година. Още на 2ри пост Ерик Акселсон свърши много добра работа, като се прибра 1ви стопявайки целия ни пасив. Андерш Нордберг направи поредното невероятно нощно бягане. Грешка в края на маршрута му попречи да си дойде на 8 мин преднина и си дойде само на 5мин. От там нататък разликата с гонещите ни отбори само се увеличаваше, докато стигна 13,5мин на последен пост. Олав Лунданес просто трябваше да направи едно стабилно бягане без големи грешки. Тиери Жоржу отново показа класа на един от най добрите ориентировачи в света, но тя не бе достатъчна за стопяването на огромния аванс, който имахме :)
Чувството да спечелиш такова състезание е невероятно и пожелавам на всеки да го изпита!!!
Предстои ми седмица в България, като през уикенда ще бягам Държавния Шампионат - нощно + щафети. А в понеделник заминавам на дву седмичен лагер в Швеция -Селан заедно с Тиери Жоржу, Филип Адамски и още няколко французи.
вторник, 8 юни 2010 г.
EOC 2010 Bulgaria 12-9-6!!!
Измина така очакваното Европейско първенство 2010 Приморско, България.
Това определено бе най-успешния шампионат от такъв ранг за мен.
Една седмица по-рано от шампионата, се събрахме част от националния отбор на лагер. Бяхме настанени в ММЦ а програмата на лагера бе много приятна и лека с по една ТТ на ден. Следобедите всеки тренираше или почиваше по самочувствие. Аз следвах моят план като почти всеки ден следобед имах къси интервали за да поддържам скоростта си на бягане.
Дните минаваха и Европейското първенство наближаваше. Отборите започнаха да пристигат един по един и започна да се усеща атмосферата на големия форум. Два дена преди самото Европейско първенство се преместихме в състезателния център, който се намираше в Хотел Магнолии, където бе просто прекрасно.
В деня на моделното бягане за спринта, не се чувствах много комфортно физически и само се надявах на следващия ден да бъде малко по различно. Вечерта на сбирката на отбора усетих за първи път тръпки и напрежение. Нощта мина съвсем нормално, но следващата сутрин вълненията започнаха. Когато отидох на пред старта и видях всичките състезатели събрани на едно м побиха тръпки. Започнах да загрявам и се чувствах тежък като камък. Краката просто не ме слушаха. Застанах на старта и няколкото неща, които си казах бяха : Това състезание е единствено Кирил срещу Кирил. Не мисли за целия маршрут а точка за точка, отдели специално внимание на всяка отсечка. Така и стана. Бягането бе мъка, но с почти перфектно ориентиране. Финиширайки не можах да повярвам, че повеждам временното класиране в моя поток. В крайна сметка останах 2ри, което много ме радваше и даде едно добро начало на европейското първенство.
Финала следобед не се разви по най-добрия начин за мен. Бягах несигурно в началото. Твърде много се колебаех за вариантите и от там дойде изоставането. На дюните бягах добре но това бе достатъчно само за 12тото място което в крайна сметка заех. Чувствата бяха смесени. 12то място не е никак зле но в предвид обстоятелствата и очакванията не бях много доволен. Но като, че ли ми падна голям товар от раменете.
Предстояха 2 квалификации на, които целта ми бе да бягам стабилно, без грешки и да заема максимално по-добри стартови позиции за финалите. Квалификацията за дългата бе една голяма борба с мен самия. Бях много уморен и на края на маршрута краката ме боляха страшно много. Средната - квалификация избягах с много малки грешки от което останах доволен. Класирах се съответно 7ми и 8ми, което беше абсолютно достатъчно.
Имах 2 почивни дни които ми дойдоха много добре. Но първия от тези 2 почивни дни бях поставен и пред една огромна дилема. Средната Дистанция - да я бягам или да не я бягам. Но в крайна сметка след дълъг разговор с Натали взехме решението, че ще я бягам.
И то каква средна дистанция се оказа за мен. Най-добрата в моята кариера на такъв форум. Ако след това бягане някой ми бе казал че ще съм 9ти нямаше да повярвам. Накрая допуснах много елементарна грешка, която ми костваше мястото на подиума, но и 9тото място бе много добре.
Остана само един ден от това Европейско първенство а именно дългата дистанция. Вече имах самочувствието и спокойствието. Оставаше единствено да не правя глупости по време на бягането и всичко щеше да се подреди. Стартирах добре а и се чувствах добре. Не исках да натискам много от самото начало за да мога добре да се вработя. Допуснах няколко малки грешки и грешен вариант за дългата отсечка. След като излязох от пеперудата успях да си поразгледам маршрута до края и видях че излизам от стръмната част и влизам в типично български район. От там започна и "голямото бягане". Дупчейки видимата видях в далечината Финландски екип и ми се стори че е Матс Халдин. Тази отсечка избягах колкото мога по-бързо и успях да го стигна. Не си спомням как избягах последните 10 точки и от къде намерих силите но на последните 2 -3 отсечки Матс ми помогна много като наложи доста силно темпо. Ето това се нарича "голям" състезател. Финиширах с 2ро време и започна голямото чакане. Станах 6ти, като оставаше само един състезател, който можеше да застраши мястото ми на подиума а именно Валентин Новиков. На видимата контрола ми водеше с цели 2мин и половина и не вярвах че ще е възможно да го бия. Но се случи! Бях щастлив! Но мисля, че по щастливи от мен бяха абсолютно всички хора, които бяха дошли на състезанието и да ме подкрепят!!!
Поговорката "всичко е добре, когато свършва добре" в случая важеше с пълна сила. Естествено че можеше да е още по-добре. Но аз съм доволен. Доволен съм и от това че успях да удържа на напрежението от това че сме домакини и че почти всички погледи бяха вперени в мен!
За 1ви път съм на 1вата страница на световната ранг-листа. А в временното класиране за световната купа съм 7ми!
Събота заминавам за Юкола, където ще представлявам норвежкия си отбор и с който се надявам да спечелим най-голямата щафета в света.
Абонамент за:
Публикации (Atom)