Както бях споменал в предишни публикации, последната седмица прекарах на Белмекен, където провеждам част от подготовката си за предстоящото Световно Първенство. Несъмнено Белмекен е едно от местата където човек има възможност само да тренира, поради простата причина че нямаш физическата възможност да правиш каквото и да е било друго. С две думи - "затвор за спортисти".Вчера пристигнахме в град Карлово за провелото се състезание купа Васил Левски. Състезанието се проведе изцяло по улиците на стария град Карлово а финала бе точно пред паметника на Васил Левски. Температурния шок, който тялото ми преживя бе повече от голям. След само 3-4мин бягане по маршрута чувствах че и белите ми дробове пресъхнаха. Разликата в температурата бе около 15 градуса по висока от тази на Белмекен. Избягах състезанието с една грешка от 5-6сек, но останах 2ри след Иван Сираков, който ме победи с 3сек. Наградите бяха връчени лично от кмета на града. Извода който си направих от това състезание, е че по време на средната ще бъде абсолютно същото време (като температура) и трябва някак си да се преборя за около 30мин с тези условия.
Стартовия жребий не бе много добър за мен, поради причината, че Иван Сираков стартираше 2мин след мен. Времето бе меко казано топло а краката ми не бяха в желаното от мен състояние.
Стартирах малко припряно и това веднага се отрази на оринтирането ми. Сгреших малко на 1ва и на 2ра а на 6та допуснах абсолютна аматьорска грешка 1мин, като въобще не си погледнах компаса. Знаех че Иван е някъде на близо, но не знаех, колко и за следващата точка 7ма, която беше в изкачване се "изстрелях" и се надявах да не ме види. И като че ли след това бягането ми се "отвори". И както може да се види от сплитовете съм бягал доста добре. Бягайки за 11та точка, излизам на поляната и визирайки скалата, на която трябва да ми е точката, някакъв младеж на около 20 метра от скалата държи някаква точка в ръка развява я и ми вика "тук е номер 40" спрях за да си погледна описанието и видях че моята е номер 40. Отидох при него дупчих я и с заповеден тон му показах и казах, къде да постави точката и да не я пипа. За 15та точка избрах да я бягам на право през гъстото но за мое съжаление Дико не беше влизал в самото такова. Попаднах на 2 много големи понора и къпини до кръста. Тази грешка ми коства 20сек. Финиширайки разбрах че съм 1ви, но въпроса бе дали след 1:40 грешки ще задържа 1вото място?! В крайна сметка Иван Сираков стана 2ри на 1мин и 27сек а Николай Димитров на още около 20сек по-назад.
Стартирах малко припряно и това веднага се отрази на оринтирането ми. Сгреших малко на 1ва и на 2ра а на 6та допуснах абсолютна аматьорска грешка 1мин, като въобще не си погледнах компаса. Знаех че Иван е някъде на близо, но не знаех, колко и за следващата точка 7ма, която беше в изкачване се "изстрелях" и се надявах да не ме види. И като че ли след това бягането ми се "отвори". И както може да се види от сплитовете съм бягал доста добре. Бягайки за 11та точка, излизам на поляната и визирайки скалата, на която трябва да ми е точката, някакъв младеж на около 20 метра от скалата държи някаква точка в ръка развява я и ми вика "тук е номер 40" спрях за да си погледна описанието и видях че моята е номер 40. Отидох при него дупчих я и с заповеден тон му показах и казах, къде да постави точката и да не я пипа. За 15та точка избрах да я бягам на право през гъстото но за мое съжаление Дико не беше влизал в самото такова. Попаднах на 2 много големи понора и къпини до кръста. Тази грешка ми коства 20сек. Финиширайки разбрах че съм 1ви, но въпроса бе дали след 1:40 грешки ще задържа 1вото място?! В крайна сметка Иван Сираков стана 2ри на 1мин и 27сек а Николай Димитров на още около 20сек по-назад.
Не съм доволен от грешките които допуснах в началото но пък съм много доволен от начина по, който избягах втората част от маршрута.
Мога да похваля Диан Бонев за добрата работа, която е свършил по картата и съдиите помагащи за организацията на това състезание.
...браво тигре....
ОтговорИзтриванеслед такива грешки щом си ги пребил..!??!!?