Юкола - Радост и Малко Разочарование

Измина Юкола. Една от спортните ми цели в живота бе изпълнена (подиум на Юкола). Само преди 6 години (1вата ми Юкола 2004), ако някой ми беше казал че ще стъпя на подиума на този голям форум, трудно щях да му повярвам! Но с този отбор щеше просто всякакво друго класиране да е разочарование.
Аз лично съм доволен доста от своето бягане, през по-голяма част от бягането бях на върха на колоната, но грешка в края на маршрута (изключително елементарна) ми попречи да направя наистина едно отлично бягане. Въпреки това, 55 секундното изоставане не попречи на съотборниците бързо да се изкачим до номер 1. След изключителни бягания на Матиас Карлсон и Андерш Нордбег поведохме на 2рите с цели 6мин. Може би точно тази огромна преднина попречи на останалите състезатели да бягат и те изключително. Всички бягаха доста предпазливо и се стараеха да запазят преднината. Може би точно тази пасивност позволи на главните конкуренти Калеван Расти и Кристиансанд да се доближат доста до нас. След бяганията на Ерик Акселсон, Пека Уйвила и Олав Лунданес, Емил Вингстед стартира на последен пост с изключителна преднина от 3мин и 30сек. Всички от отбора бяхме сигурни, че победата е наша и Емил ще търси реванш от изминалия Скандинавски шампионат, но уви вчера явно не беше нашия ден. Преднината се стопяваше много бързо, докато Жоржу и Хубман не догониха Емил и постепенно му се изплъзнаха. Просто не можехме да повярваме че толкова бързо изпуснахме победата...
След финала на Вингстед, чувствата бяха много смесени, и по скоро всички от нас бяха разочаровани, и най вече Емил. Опитахме се да го успокоим и да говорим с него, но в такива моменти повечето приказки са излишни.
Взимаме си поуки от изминалата щафета и гледаме напред за бъдещи успехи.
Все пак 3тото място не е никак зле, но...