Пътуване към България и новата О-игра

Днешното прибиране към България доста се усложни. Сутринта трябваше да си хвана влак от Сент Етиент до Лион, от там да се прекача на TGV до Летището в париш – Шарл Де Гол. Обаче... Пристигайки в Лион разбирам че влака ми закъснява с 40мин а в това положение ще си изтърва самолета за България. Веднага се качих на друг влак който бе до Париш, с надеждата да се предвижа до летището с метро или с такси. Веднага се обадих на Тиери и той ми даде указания как най-лесно да се предвижа от ЖП гарато до Аеро гарата и прецених че с Такси макар и доста по-скъпо все още имам шанс. НО... Влака на който се качих имаше проблеми по трасето и закъсня с 50мин. С това закъснение всякаква надежда че ще си хвана самолета отлетя. Веднага се свързах с агенцията от която си купувам билети и нямайки друг избор си взех билет през Прага но за моя радост още днес. Така пътуването ми се удължи с 7 часа и 250 евро . Но одисеята ми не приключи. Вече знаейки че нямам никакъв шанс да хвана полета си и имайки доста време до следващия си хванах метрото, което трябваше да сменя веднъж, и естественото на прикачването хванах метро в грешната посока. Но за щастие доста бързо се оправих и загубих само още 20мин. И реших като отида на летището да проверя дали мога да получа някаква компенсация от влаковата компания, защото билета до Сент Етиен и обратно струваше 170евро (за тези които не знаят TGV са едни от най бързите влакове в света като на места кара с над 300км/ч) Но като отидох на информация да попитам дали мога да получа някакво обещетение, ми казаха да попълня едни формуляри и че мога да получа между 25 и 50% обезщетение от еднопосочната цена на влака. Така реших че не ми се занимава и най-накрая махнах с ръка.
 И така да дойдем на по-важната тема за деня а именно новата О-игра. Този път състезанието е 2002г. Наградата е безплатна стартова такса за всички дни на купа „Велик Ден”. Състезание традиционно организирано от клаба ми „Вариант 5”.

В заключение на изминалия лагер. Мога да кажа, един от най-добрите такива, които съм имал. Много различни райони, които направиха лагера интересен до самия му край. Чудесните тренировки, планирани и осъществени благодарение на Тиери ме научиха на доста нови неща. Научих и нещо много важно във физически аспект. Виско е въпрос на навик. И че ако искаш да станеш наистина много добър физически трябва много да тренираш а не в първия момент в, който се почувстваш уморен да си даваш почивка. Защото ако постоянно тренираш в зоната в, която се чувстваш конфортно, никога няма да миеш в следващото ниво а ще си останеш от така наречините в България „технини” състезатели. Много интересна силова тренировка направихме, която смятам да продълга да правя за напред поне веднъж седмично.

Едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на Тиери Жоргу за дадената възможност за този лагер...

Тиери внимавай в Португалия!!! И те чакам на лагера в България през март.