Днес 17ти май е официалния празник на Норвегия. Силно впечатление ми направи как тези хора наистина уважават страната си и самите себе си. Почти всички жени носят национални носии, както и някои от мъжете (останалите са облечени в костюми).
През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. сл. Хр. с битката при Хафърсфйорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.
Викинговата епоха (VII-XI в.) била време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те създали днешните ирландски градове Лимерик, Дъблин и Уотърфорд и създали търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града. Разпространението на християнството в Норвегия е станало реалност в голяма част благодарение крал Олав Триггвасон (995-1000) и Св. Олав (1015-1028), макар че Хаакон Добрият е първият християнски крал на Норвегия. Традициите в Норвегия бавно били изменени от християнството през XI и X в.
През 1349, чумната епидемия убива между 40% и 50% от населението на Норвегия, създаващо забав
яне на развитието и в обществото и в икономиката. През това забавяне е вероятно династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 г. След няколко спора троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на Кралица Маргарет I, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в съюза 434 години- до 1814.През националния романтизъм през IX в.(смятан за "400-годишната нощ"), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори допринесли за отслабването на Норвегия в този период. Един от тези фактори е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхейм бил изгонен и приходите на църквата били изпращани в Копенхаген в Дания. Норвегия губи повечето поклонници, които ходели при мощите на Св. Олав, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и икономиката в останалата част
от Европа. Отгоре на всичко Норвегия губи провинциите Бахуслен, Йемтланд и Херйедален при войната между Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии преминават в Швеция.
След атаката на Великобритания над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 г. се озовава на губещата скамейка в Наполеоновата война и в ужасяващо състояние от масовия глад през 1812. Датско-Норвежкия крал Оуденбург бил принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия останали под властта на Дания. Норвегия използвала тази възможност и обявила независимост като създала конституция основана върху Американски и Френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик бил избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключили договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляващи над страната. В замяна Норвегия запазила своята демократична конституция и независими институции. (информацията е вз
ета от Уикипедия).
Викинговата епоха (VII-XI в.) била време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те създали днешните ирландски градове Лимерик, Дъблин и Уотърфорд и създали търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града. Разпространението на християнството в Норвегия е станало реалност в голяма част благодарение крал Олав Триггвасон (995-1000) и Св. Олав (1015-1028), макар че Хаакон Добрият е първият християнски крал на Норвегия. Традициите в Норвегия бавно били изменени от християнството през XI и X в.
През 1349, чумната епидемия убива между 40% и 50% от населението на Норвегия, създаващо забав
яне на развитието и в обществото и в икономиката. През това забавяне е вероятно династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 г. След няколко спора троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на Кралица Маргарет I, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в съюза 434 години- до 1814.През националния романтизъм през IX в.(смятан за "400-годишната нощ"), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори допринесли за отслабването на Норвегия в този период. Един от тези фактори е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхейм бил изгонен и приходите на църквата били изпращани в Копенхаген в Дания. Норвегия губи повечето поклонници, които ходели при мощите на Св. Олав, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и икономиката в останалата част
от Европа. Отгоре на всичко Норвегия губи провинциите Бахуслен, Йемтланд и Херйедален при войната между Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии преминават в Швеция.След атаката на Великобритания над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 г. се озовава на губещата скамейка в Наполеоновата война и в ужасяващо състояние от масовия глад през 1812. Датско-Норвежкия крал Оуденбург бил принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия останали под властта на Дания. Норвегия използвала тази възможност и обявила независимост като създала конституция основана върху Американски и Френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик бил избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключили договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляващи над страната. В замяна Норвегия запазила своята демократична конституция и независими институции. (информацията е вз
ета от Уикипедия).
Няма коментари:
Публикуване на коментар