Последна новина за блога ми.

На напоследък не съм много активен в писането на новини в блога си. Получавам доста съобщения от рода на, защо не пиша, кога ще напиша нещо ново и т.н. Истината е, че от както поддържам фейсбук страницата си https://www.facebook.com/Dislfanclub и през ден има някаква новина, не виждам голям смисъл в това да преразказвам същите новини и в блога си. Обикновено когато пиша новина се опитвам да се поставя на мястото на хората, които ще я прочетат и се старая да има нещо полезно в написаното. Нещо ново което да научат четящите, нещо което да им е от полза, нещо което да ги вдъхнови или запали по спорта. Не обичам да преразказвам случки или преживявания, освен ако не са нещо наистина заслужаващо внимание.
 Случиха се доста неща през последните няколко месеца. Имаше няколко световни купи и Европейско първенство по ориентиране. Участвах на няколко състезания по ориентиране и бягане в България и чужбина. Започнахме работа по новия ми проект Ком-Емине, като заснехме и много добър teaser към него.
 Някъде бях прочел, че човешката психика е устроена така, че да помни лошите неща повече от хубавите, които се случват на човек. Последните няколко години работя доста по този свой "проблем" но така и още не съм се научил да не обръщам внимание на незначителните неща и да да се фокусирам върху това което ме прави наистина щастлив. Какво имам в предвид. Състезанията от началото на годината до момента минаха що годе добре със сравнително добри резултати, НО Европейското първенство бе пълно фиаско. И когато стане въпрос за резултати, не се сещам за някое добро класиране а за провала на Европейското.
 Сигурен съм че в близките няколко месеца няма да има и ден в който да не се сетя за това състезание и да го преживея отново и отново. Да се връщам назад във времето и да търся къде точно бе грешката. Знам че миналото си е минало и нищо не може да се поправи, но това го правя единствено и само с цел да не повтарям тази грешка отново. Ориентирането е уникален спорт, защото всяка една отсечка от всяко едно състезание или тренировка са различни и не се повтарят. И тъкмо когато си мислиш, че си достатъчно опитен и знаеш много, то - ориентирането, те изненадва с нещо ново, ситуация в която не си бил никога преди, и когато те хване неподготвен обикновено не прощава и резултата е долу горе ясен :)
 Предстоят още много стартове тази година. Реших обаче да ги редуцирам и да се концентрирам върху подготовката си за Световното първенство през Юли в Италия. Смятам да пропусна следващите няколко кръга от световните купи за да мога да тренирам качествено в продължение на поне месец без да прекъсвам този процес със състезания. Следващата седмица заминавам за Швеция за една от най-големите щафети 10Мила, където заедно с моя отбор Калеван Расти защитаваме титлата си от миналата година. Още не е ясно кой пост ще бягам, но който и да е, го чакам с нетърпение.
 Това е и последната новина за този блог. Но много скоро пускам новия си сайт disl.bg. Сайта ще е разделен на категории и информацията в него около мен ще бъде доста по голяма. Ще бъде писан едновременно на български и английски. Ще има отделна секция и за новия ми проект Ком-Емине където ще се качва редовно информация.
 Ще завърша последната си новина в този блог с любим цитат от любим филм: Човек не научава нищо от победите си, загубите, обаче ни учат на една голяма мъдрост, а именно колко по-удовлетворително е да си победител. Всеки се проваля от време на време, номера е в това да не ти става навик.

Влади

В навечерието сме на поредната нова година. Време, в което почти всеки си прави равносметка какво е свършил през изминалата 2013 г. и какво иска да направи през новата 2014 г. Аз разбрах какво искам да ми се случи през новата година, а какво точно ме накара да мисля в тази насока, ще ви преразкажа в следващите редове. Това е моята история на 2013 г. 

 На финала на предизвикателството "5те Върха", имаше едно момче в инвалидна количка. Не го познавах, не знаех кой е и как точно се е озовал на мястото на старт финала... За мое голямо съжаление след като еуфорията покрай финала приключи, него вече го нямаше и така и не можах да се запозная лично с него. Доста дълго време се опитвах да разбера кое е, но така и не успявах. По една щастлива случайност, обаче, реших в последния момент да се запиша да участвам на Софийския Маратон, където бях спаринг на Димо Чолаков. И точно на старта на маратона видях същото това момче Влади (Влади Гюров). Разменихме си телефоните на бързо като се разбрахме да се видим някой ден. Влади беше на старта на 42км в своето колело, пригодено за такъв тип надпревари. 

 Седмиците минаваха една след друга и все не успявахме да се засечем и да се видим. Или аз бях по разни състезания и лагери или Влади, беше зает с някои от многото спортове, с които се занимава през свободното си време.

 Преди няколко дни най-накрая успяхме да се видим и аз съм меко казано възхитен от това момче... Уговорихме се да се видим в един от Софийските молове, защото те (моловете) за щастие са пригодени за хора в неравностойно положение или инвалиди, както ние несъзнателно ги наричаме и обиждаме най-вероятно.

 Както винаги по това време на годината хората преливат по моловете. Аз пристигнах малко по рано на срещата и зачаках Влади в едно кафене. Наслаждавах се на хорската суета. Всеки беше помъкнал торби с подаръци и трескаво се пазаруваше по магазините. А бе, с други думи, края на света наближаваше... :) 

 Влади пристигна и се заприказвахме за нещата от живота. Разказа ми как на времето е бил спортист и как по време на тренировка се е случил нещастния инцидент, който го е парализирал от гърдите надолу и това нещо го е поставило в инвалидната количка. Разказа ми какво работи и с колко видове спорт се занимава в момента, като хоби. Този човек е единствено инвалид физически. Психически и духовно той летеше. От него лъхаше невероятен оптимизъм, рядко срещан в здрав, прав човек! Играе баскетбол, тенис на маса, плува, кара "колело", скачал е с парашут няколко пъти, започнал е да тренира гребане на тренажор, като чака на пролет истинска лодка, пригодена за него. Една от целите му е да почне да кара ски, но по неговите думи (в които усетих доста разочарование) може и да не е този сезон, защото екипировката е много скъпа... Времето мина наистина неусетно. Влади ми разказваше много интересни истории. А аз все повече се замислях върху нещата от живота.

 Същата вече той и неговия отбор по гребане се събираха в едно заведение и той ме покани да отида на сбирката. Аз приех защото ми бе много любопитно да видя другите момчета и момичета от отбора. Рядко ми се случва да попадам на толкова позитивно настроени компании. Никой от тях не говореше за това какви проблеми има и в какво състояние се намира а за това какво иска да прави... Не чух нито един от тях да се оплаква. Имах честта да се видя от близо и личната им треньорка - Олимпийската Шампионка - Румяна Нейкова.

 Може да прозвучи малко пресилено, но тези хора промениха мирогледа ми. След този ден и допира ми до тези хора, силно ще се замисля, когато другия път започна да се оплаквам. 

 Искам да се науча да оценявам и да се радвам на нещата, които имам, защото те не са даденост. Точно това си пожелавам за 2014 г.

 И ако случайно някой ден мисълта ме наведе към това, колко нечестен е живота, просто ще се обадя на Влади и като го попитам: Как е?? Неговия отговор със сигурност ще бъде: Всичко е 6 човеко :)

 Весела Коледа! Бъдете здрави всичко останало е прах и суета...

  П.С. Ако някой може да помогне с нещо да осигурим ски екипировка на Влади е добре дошъл!

 

Ако не знаеш, къде точно отиваш, може да се озовеш някъде другаде!

81 старта и 432 тренировки. Над 300 пробягани маршрута и близо 7000 атакувани контролни точки. Подобрено физическо и техническо ниво. 4-то място на Световните Игри в Колумбия, 9то място Световно Първенство - Дълга Дистанция - Финландия.
Победа на 10-Мила и много добро бягане на последен пост на Юкола. Така изглежда статистически изминалата 2013 година.

Тренировъчния сезон започна през месец Ноември 2012г. В началото винаги се поставят целите за предстоящата година и от там се построява и тренировъчната програма в зависимост от това кога е най-важното състезание. Естествено за мен приоритет номер едно бе Световното Първенство, но програмата се очертаваше да е доста тежка, като в 3 последователни дни бяха събрани 4 старта. Но заедно с Наталия взехме решение, че твърдо ще участвам на тези две дисциплини и от ноември до световното първенство тренирах веднъж месечно по начина по, който са наредени състезанията. Дълга-12км, два спринта по 4км, и дълга 16км (макар, че на световното бе почти 20км по правата). Почти всички от тези тренировки бяха само физически, тоест бяха замествани с оптимални бягания, защото на тренировки по-ориентиране едва ли щях да се натоваря толкова сериозно, колкото се очакваше да бъде световното първенство. Смея да твърдя, че схемата проработи и за учудване на много хора, които не вярваха, че ще се получи нещо от този опит, бях добре физически по време на световното.

 Но не само световното бе важно за мен. Важни бяха Световните Игри в Колумбия за, които отидох с "уаилд кард", където не достатъчно усилие от моя страна ме лиши от медал на спринта. Там научих много ценен урок. Важни бяха 10Мила и Юкола, важни бяха световните купи на, които участвах и не на последно място важни бяха и всички държавни първенства и големи купи в България.

 През сезона взех участие в доста състезания по планински бягания в, които открих много нови предизвикателства и в тяхно лице намерих много ефективен начин за подобряване на физическото си състояние. Най-запомнящото се състезание бе Европейското Първенство по Скай Рънинг в Доломитите - Италия. Смятам догодина след като ми свършат отговорните стартове по ориентиране, отново да участвам на няколко такива състезания.

 Естествено не мога да не спомена за предизвикателството "5те Върха". Този проект надхвърли и най-смелите ни очаквания, като интерес и съм много щастлив, че успяхме да го изпълним (аз и целия екип). Всички национални медии ни обърнаха внимание, като най-голяма телевизия БТВ беше наш медиен партньор, в три поредни вечери в "праим-таим-а" имаше преки включвания. Сайта на събитието www.fivepeaks.bg, беше рефрешнат над 550 000 пъти в деня на финала. Благодарен съм на спонсорите, които застанаха зад нас, "XCoSports" - като главен организатор. "Salomon", "Alexander Logistics", "Herbalife", "MINI" и "Loggator". Очаквайте скоро и филма - "5 за 24"

Има още много състезания през годината за, които мога да говоря, но те са вече история. Естествено е много важно човек да си прави много добра равносметка след всеки изминал сезон. Да търси допуснати грешки и да се опитва да не ги повтаря никога повече. Много е важно да си даваме обективна оценка сами на себе си, дали изминалия сезон е изпълнил очакванията ни и дали наистина сме доволни от него, защото е лесно да кажеш на друг човек " да много съм доволен от сезона имах добри и лоши състезания" и т.н, но себе си никога не можеш да заблудиш. Винаги ще имаш терзания и притеснения, ако нещо не е било така както си си го представял и планирал. Най важното е да си искрен със самия себе си.

 Ако не знаеш, къде точно отиваш, може да се озовеш някъде другаде. Това се отнася за всеки един аспект от живота ни. Важи с пълна сила за всяка една отсечка по един маршрут по ориентиране, но също така важи и за планирането на всеки един нов сезон. Ако целите не са поставени достатъчно ясно то най-вероятно няма да бъдат изпълнени. Или ако бъдат изпълнени то ще е заради късмета, който съм имал. А спорта не е късмет! Да понякога и той е необходим, но само в краен случай и е нещо на, което не можеш да разчиташ 100%. Чувал съм много състезатели да казват, че цел им е добро класиране или добро бягане... Но какво точно означава това? Според мен това е така, защото повечето от тях ги е страх от това да не изпълнят поставена цел. Точно в този ред на мисли, се сещам как много хора защитават тезата, че поставянето на високи цели може да има обратен ефект, ако не  бъдат изпълнени. Не се плашете да си поставяте високи цели и да вярвате, че рано или късно ще ги осъществите. Естествено във всяка цел трябва да има и малко здрав разум, но той нека да е малко, защото: "Вярата: това е да вярваш в неща за, които здравия разум ти казва да не вярваш". Само високите цели ще ви бутат напред. И ако плана не сработи, сменете плана, никога целта!

 Аз си поставих целите за 2014г. А Вие??? 

Естествено, тук не мога да не благодаря на всичките ми спонсори, без които нещата щяха да изглеждат доста по-различно. Едва ли щях да мога да си позволя толкова лагери и състезания и това естествено щеше да рефлектира и на резултатите ми.

 Благодарен съм на клуба ми "Вариант - 5" - Търговище, който е и най-големия ми спонсор. На Финландския ми отбор "Калеван Расти". На Костадин Новаков, Димо Чолаков и Михаил Масарлов, които ми помагаха през годината, само защото искаха да ми помогнат. На "Sport Box Bulgaria" и Salomon.  На "XCoSports". На Българска Федерация по Ориентиране, която и тази година успяха да осигурят на мен и националните отбори участия в най-големите състезания от международния спортен календар. И на последно място, но не и по значение искам да благодаря на всички Вас, които ме подкрепиха в проекта ми- Disl Support, като си закупиха фланелки за тичане. За реализирането на този проект основна заслуга имат "Siven" и Чавдар Черников, като дизайнер на екипа". 

 Приятна зима :) Бъдете щастливи!

ДП - Спринт, Дълга и Щафети.

Изминалия уикенд се състоя държавното първенство по ориентиране - Спринт, Дълга и Щафети, съответно петък, събота и неделя. По-рано през годината бе и ДП Средна, която спечелих и сега защитавах титлите си от миналата година. Имайки в предвид, че само преди седмица бях завършил "5те Върха" и се чувствах не напълно възстановен. Но се опитах да не обръщам внимание на умората а да се съсредоточа върху нещата, които бяха важни, а именно да не греша.
 По време на загрявката преди спринта си навехнах глезена много лошо и не стига, че трябваше да не обръщам внимание на умората, но и трябваше да не обръщам внимание и на глезена. Не знам как успях но в момента в който финиширах усетих, че глезена ме боли и то доста... Избягах добре маршрута с един грешен вариант и няколко малки грешки. Съдейки по сплитовете виждам, че накрая на маршрута съм се "отпуснал" и съм избягал доста стабилно последната част. Макар и с малка преднина успях да стана 1ви пред съотборника си Иван Сираков. На 3то място се нареди Григор Караиванов.

 За дългата бях далеч по-спокоен. Физически се чувствах доста по-добре а във втората част на маршрута започнах да бягам по начин, по който ми се искаше още от самото начало.Бягане с една голяма грешка от около 40сек и няколко по-малки беше достатъчно за 1вото място. Минавайки през видимата контрола разбрах, че водя на Иван с минута и двадесет секунди. Нямах право на грешка или да се отпускам и избягах втората част на маршрута много добре. В последствие се оказа, че Иван е допуснал няколко грешки и така финиширах с над 4мин преднина. 3ти в днешния старт се нареди Николай Димитров.

 Последния ден от програмата на първенството бе Щафетата. Винаги това състезание е будило най-голям интерес в мен. На теория имахме най-добрия отбор, оставаше само да изпълним и на практика нещата. На 1ви пост Ивайло Петров бяга доста зле, като предаде на Иван с цели 6мин закъснение от 1вото място, но малко под 5мин след основния ни конкурент "Бегун" Варна. На втори пост Иван направи много добро бягане и след голяма грешка от страна на конкурентите ни, ми предаде само на 50 секунди от временния водач. Стартирах доста бързо, като целта ми бе да установя видим контакт с Владо, колкото се може по-рано. Но така и не го видях никъде. Преминавайки през видимата контрола разбрах, че водим. Позволих си да намаля значително скоростта, защото по правилник маршрута на 3ти пост след видимата контрола трябва да е еднакъв за всички, както беше и в случая. Така за 3та поредна година макар и с различни отбори се подреждам/е 1ви на ДП Щафети.

WOC 2013

Най накрая ми остана свободно време да напиша и малко за изминалото световно първенство във Финландия.
 Слабо бягане на спринта, много добро бягане на дългата и посредствена щафета за Бг отбора, това на кратко се случи през тази една седмица.
Първо ще започна със прословутата програма на това световно първенство. Изключително недомислена и недодялана програма ощетяваща много голяма част от състезателите и подпомагаща много малко! Не знам какви мисли точно се крият зад така построената програма, но каквато и да е тя, повечето състезатели бяха разочаровани, че трябваше да пропуснат една от любимите си дисциплини. Моето решение да бягам спринт и дълга го взех още през есента и през целия подготвителен период тренирах поне веднъж месечно програмата на световното, а след всяка симулация ми трябваше поне седмица да се възстановя :). Смятам, че взех правилно решение, защото района за средната не ми допадаше и знаех, че колкото и да съм уморен след спринта ще направя по-добро класиране на дългата отколкото с перфектно бягане на средна. А квалификация дълга ми дойде супер, като първо състезание, защото винаги имам малък проблем в началото на големи състезания с физическата си форма.
 Знаех, че на финал дълга няма никакво значение кога стартираш така, че бягах дълга квалификация една идея по бавно, колкото да се класирам. Допуснах няколко малки грешки но пък научих ценни уроци за финала.
 Спринта! Какво да кажа... Ако това е бъдещето на спринтовата дистанция, се радвам, че съм към края на своята кариера...
 Квалификацията бе нищо особено, но въпреки на пръв поглед елементарния маршрут, бе много лесно да се допусне паралелна грешка между къщите, защото на повечето места нямаше видимост, а когато бягаш с 3:30 на ориентиране, лесно се допускат грешки. А тук и най-малките такива се наказват!
 Финала за мен беше разочарование. Разбирам да построиш 100м огради но близо 700м беше меко казано нелепо! Маршрута се разигра в половин квадратен километър и се чудя как не ми се зави свят да обикалям всичките огради. Бягах без грешки но с няколко грешни варианта които ме изпратиха много надолу в класирането. Едва като финиширах успях да видя проходи на картата, които се оказаха много важни. На места маршрута беше направен по начин да заблуди участниците и линиите свързващи точки нарочно не бяха прекъснати 12-13. Оградите в доста от случаите не се виждаха от разстояние и на места имаше много коли, които гти пречеха да видиш оградата. На места бе трудно да видиш оградата от разстояние, къде свършва и къде започва. Когато финиширах не бях разочарован и ми беше абсолютно безразлично. И както казах по-горе - ако това е бъдещето на спринта - МЕРСИ!
 Единствено аз и Вилиус Алелунас от Литва бягахме финал дълга и спринт. Много малко бяха хората, които предполагаха и вярваха, че може да се направи добро бягане на дългата след спринта.  Преди старта се чувствах много по-добре отколкото на квалификацията и си казах: Дизел, днес ти е ден за бягане остава и точките да си намериш и всичко ще е 6. Така и стана! Физически се чувствах много добре, съумях да избирам възможно най-добрите варианти в повечето случаи и допуснах общо само около 2мин грешки. Но най-съм доволен от варианта ми за 17-18 :) Единствено на края на маршрута не се чувствах по начин по, който би ми се искало, но не мога да кажа със сигурност дали е заради спринта или не. Резултата не бе това което исках, но пък този ден дори и с перфектно бягане щях да съм най-добре 6ти, а то почти не се различава от 9тото, само дето е обърнато :) В крайна сметка аз бягах добре, което бе единственото нещо, което можех да контролирам, как бягат другите е нещо което няма как да контролирам.
 Може да видите вариантите ми ТУК.
 Щафетата се разви за съжаление по познат начин за Българския отбор и след 2та поста аз нямаше за кой знае какво да се боря. Естествено опитах се да бягам добре, което почти се получи. Допуснах няколко грешки без които можехме да дръпнем до 14та позиция, но...  Неделята се прибрах в България, но нямах много време в което да размишлявам върху, WOC - защо и как се случиха нещата. Но едно знам със сигурност в Италия ще бъда по-добър!
 От четвъртък съм в Италия - Каназей -Доломитите. Неделя ще участвам за първи път на Sky Race, което е и Европейско първенство. Очаква се тежко трасе, имайки в предвид многото сняг, който все още не се е стопил над около 2500м НВ.

Jukola

 Измина и Юкола 2013. Както винаги много емоции и приятни моменти изпълниха най-мащабното събитие за годината в ориентирането в световен мащаб.
 Тази  година трябваше да се задоволя с място във втория, но така е когато бягаш за единия от най-силните клубове по ориентиране. Трябва да си наистина безгрешен през сезона за да си в 1вия отбор. В началото бях много разочарован, че не бях селектиран за 1вия отбор, но ден два след като научих новината погледнах на цялата ситуация от друг ъгъл. Никога до сега не бях бягал последен пост и в крайна сметка 2рия отбор на Калеван Расти също е много добър. Последните две години бяха ставали 10ти.
 Дните между NORT и Юкола прекарах в Ивескюла на гости на Йере и Сузана, като потренирах доста добре. Веднъж ходихме на тренировка на район подобен на Юкола а през останалото време бягах спринтове.
 Деня преди старта се чувствах добре и вече с нетърпение очаквах момента в който картата ще ми бъде подадена от 6ти ми пост.
 Щафетата не стартира по най-добрия начин но в крайна сметка стартирах 20ти последен от една доста сериозна група в компанията на Матиас Мерц - Тисарен, Марк Лаунщаин - Вехкалайден Вейкот, Вилиам Линд - Малунг, Юри Тамбасов - МС Парма, Фредерик Йохансон - Лидинге а на 1ва точка застигнахме Фредерик Траншон - Хелан. В началото 1вия километър трябваше да побягам доста бързо, за да стигна групата и след това ми трябваше може би още километър за да се нагодя към темпото. Бягах като цяло много добре. Не съм доволен само от варианта за дългата отсечка... По време на бягането застигнахме няколко отбора а в края на маршрута задминах без да разбера още два. Предпоследна точка се оказа доста решаваща, колкото и лесна да изглежда на картата.
 В крайна сметка тръгнах 20ти и финиширах 11. С 3то време съм за последен пост. Това е моето най-добро ябгане на Юкола от, което съм много доволен.
 Тук можете да видите GPS как се разви бягането. Тук резултати от щафетата. А Тук резултатите от поста.

 Следващата една седмица съм на лагер за световното в Йоенсу с Иван и Иво.

NORD

 От доста време не съм писал в блога си, но при наличието на фен страницата ми във фейсбук, новините тук ще са все по-малко. Последната седмица участвах в NORD, а преди това бях на високопланински лагер на Витоша. Ще прекарам следващите две седмици във Финландия, а след това ще се прибера до България за последни приготовления преди световното първенство, което също ще се проведе във Финландия.
 Последната една седмица, участвах в Скандинавския тур, който включваше 5 кръга от световната купа, съответно две в Норвегия, една в Швеция и две във Финландия.
 За мен бе много важно да участвам в тия световни купи, защото това де факто са последните сериозни стартове преди световното първенство, и успях да видя в какво моментно състояние се намирам.
 Резултатите бяха далеч от тези, които исках, но явно в този момент от сезона, това бяха възможностите ми. Доволен съм много от квалификацията в Швеция и от последния старт, който беше преследване. Естествено от всяка ситуация трябва да се извлича максимум полза. За мен бе много важно да сравня скоростта си на бягане с останалите състезатели и може би, доста неща успях да погледна от друг ъгъл, като гледах финала на спринта в петък по телевизията. Последния старт е който се чувствах най-зле физически всъщност съм бягал доста добре и ме радва факта, че за двете дълги отсечки имам съответно 1во и 2ро време. Явно всички са били уморени.

 Вчера се присъединихме към лагера на Калеван Расти, където днес макар и уморен направихме много добра щафетна тренировка.
 За моя жалост днес ми беше съобщено, че няма да бъда част от 1вия отбор в тазгодишното издание на Юкола. Това не ме изненадва особено след лошия 1ви пост на 10Мила. Но пък ми се открива възможността да бягам последен пост на 2рия отбор, което ще е също доста интересно.
 След Юкола ще остана за седмица в Йоенсу (града на Калеван Расти), където заедно с Иван Сираков и Ивайло Каменаров ще проведем едноседмичен лагер за предстоящото световно първенство.