Three Hill Cup

Измина тазгодишното издание на Three Hill Cup, която традиционно се провежда край и в град Търново. Тазгодишната програма на състезанието бе малко по-различна, като първия ден имаше два спринта с едно класиране.
 Пътувах още в петък за състезанието и целта ми бе да отида на нощна тренировка на моделното бягане. Още миналата година, като ходих на моделното бягане през нощта ми направи впечатление, че колкото и трудно и гъсто да ми изглежда на нощна тренировка през деня се оказва доста по лесно.

 Поуморен от изминалия лагер в Италия ми беше ясно, че спринта ще се реши във втория старт, защото нямах свежестта да направя нещо кой знае какво сутринта. Допуснах доста малки на пръв поглед грешки, като в последствие се натрупа сериозна загуба на време. На техническия му се е наложило в последния момент да преправя маршрутите поради 3D шоуто, което се проведе вечерта в непосредствена близост до финала (шоуто бе невероятно, можете да видите кадри ТУК - след 5тата минута става интересно) и поради това преправяне, маршрута не бе добре изчертан. Кръгчетата и линиите между точките не бяха прекъснати, като това скриваше доста от вариантите и правеше неясна ситуацията за избора на вариант и атакуване на точката. Иначе за мен това е един от най-интересните райони за спринт на, който съм бягал в България. Оказа се обаче, че не само аз съм грешил. В крайна сметка изходната ми позиция за следобедния старт бе 2ра само на 9 секунди след Иван Сираков, което за мен бе повече от комфортно. 3тия Апостол Атанасов бе твърде далеч зад нас.

 Района за следобедното състезание бе коренно различен, но въпреки това беше също доста интересен. Още 1ва точка дупчихме заедно с Иван. След 3та точка вече не издържах да стоя отзад и реших да мина отпред. След 4та точка имах неприятна ситуация като челно се сблъсках с Наталия Димитрова и като по чудо на нито един от нас ни нямаше нищо... Единствено картата около 5та точка ми беше скъсана. В крайна сметка след като един два пъти се опитах да правя малка разлика на Иван и те все бяха неуспешни, реших да застана отзад за една от последните дълги отсечки, да си разгледам добре маршрута до края и да атакувам за 21. Простите планове винаги са били най-успешни :) Такъв тип състезания винаги са много вълнуващи за мен.

Класиране.
 На следващия ден бе средна дистанция WRE. Района на всички ни бе познат от миналата година. Арената, както бе записано в бюлетина наистина бе на уникално място, като предлагаше невероятна гледка. Стартирах състезанието не по най-добрия начин, но единственото, което имаше значение бе да не правя големи грешки. Останах малко изненадан, когато бягайки за видимата 8ма точка видях стартиралия пред мен Иван да бяга в странна посока, погледнах си няколко пъти картата за да бъда 100% сигурен, че не това е посоката в която трябва да бягаме. Оказа се в последствие, че Иван по грешка е отишъл на 16та вместо на 9та. Останалата част от маршрута избягах много добре. Единствено първата дълга отсечка може би варианта по-който бягам е малко по бавен от този да бягаш по асфалтовия път.

Класиране.
 
 Благодаря на организаторите за специалната покана, за мен бе чест да бъда част от това състезание.
 Понеже състезанието бе WRE (което носи точки за световната ранглиста) в понеделник отварям сайта на IOF да проверя, колко точки взимам от това състезание и О НЕБЕСА!!! Точките, които взимам от това състезание са повече от точките, които взех миналата година за 6тото си място на WOC. Някои ще кажат, че е заради това, че бих 2рия с 5мин, но дори да е така не мога да се примиря и приема за нормално това че от едно такова състезание мога да получа толкова много точки! Още миналата година бях писал на IOF, че точкуването им не става, пак поради подобна причина, че бях взел много точки от състезание в България. А най ме тревожи факта, че от догодина позицията ти в световната ранглиста ще е от изключително значение за стартовата ти позиция на някои от дисциплините на Световното първенство. В заключение мога да кажа, че според мен световната ранглиста е пълен ......!

Follow the sun :)

Последната седмица прекарах в южна Италия, където взех участие в MOC.  Не голямо, като брой участници състезание, но със много силно присъствие на елитни състезатели.
Много тренировки, силни състезания, интересни спринтови райони, и приятната компания на Фредерик Траншон, Лука Басе, Тиери Жоржу и Аника Билстам ще запомня от Италия.
Стартовете започнаха още в четвъртък, когато бе пролога или спринтова щафето от по двама души. Понеже нямах партньор, помолих Аника да попита в Шведския отбор дали нямат свободен състезател. Имах честа да се състезавам заедно със Симон Хектор, 16 годишен много обещаващ младеж, който е по-висок от мен :) Бягахме добре и двамата, заехме 12то място.

Първия старт от MOC за мен не мина много добре, грешка още за 1ва точка доста разстрои бягането ми, но в последствие разбрах, че точка К е била поставена грешно :) Още няколко грешки след това ме пратиха доста назад в класирането.

Втория ден бе масов старт дълга дистанция. От дългия път преди това имах доста болки в кръста и не бях много сигурен за физическото си състояние. Изненадващо за мен в деня на състезанието се чувствах много добре. В последните метри на състезанието останахме само с Матиас Кибурц, но явно този ден силата бе на моя страна и успях да финиширам 1ви от, което останах много доволен. 3ти финишира Густав Бергман а 4ти и 5ти бяха Фабиен Хертнер и Тиери Жоржу съответно от Швейцария и Франция, но и двамата от Финландския ми отбор Калеван Расти.

3тия ден бе спринт и PWT. Град Матера предложи уникален терен... Както бях казал, може би най-интересния и най-трудния спринт, който съм бягал някога в живота си. На този спринт бе невероятно как два на пръв поглед еднакви варианта дават разлика от 30сек и никога не си сигурен дали бягаш по правилния вариант... Тиери беше много добър в този ден и ни "уби" :)

Благодаря на организаторите, които ни оказаха съдействие на мен Фредерик и Лука. Беше една много приятна седмица.

Този уикен предстои първото за мен състезание в България, където съм специално поканен от организаторите Three Hill Cup

Eurotrip

След като във сряда се прибрах в България от лагер в Испания ми предстоеше една седмица в къщи и вторник трябваше да пътувам за Италия. Четвъртък минах на функционални изследвания в Дианабад. Новия център е станал много добър! Надявам се да се е и повишило качеството на информацията, която ще получаваме след изследванията. Резултатите ще излязат  следващата седмица.
 В четвъртък все още не си бях купил билет за Италия. Цената му бе 450Е и дълго се чудих какво да правя. Накрая взех решение да пътувам с кола през Гърция, защото така и така състезанието е до Бриндизи. Обаче седейки и размишлявайки четвъртък вечер си помислих защо така и така ще пътувам с кола не тръгна на следващия ден да мина през Словения и да участвам на Липица Опън. Веднага писах меил на организаторите а те бяха много любезни за да ми приемат много късната заявка. Петък следобеда потеглих и вечерта пристигнах в Марибор, където мои домакини бяха семейство Бояджиеви, за което много им благодаря. Събота сутринта се придвижихме до Италианската граница където бе състезанието. От пътя предния ден се чувствах, доста уморен, но пък, като стартирах и хванах картата нещата се пооправиха и бягах добре. Допуснах няколко грешки в първата част на маршрута от разсеяност, но края избягах прилично. Състезанието бе доста силно с над 100 души в елитната мъжка група. Типичен карстов район за тази част на Словения и дъжд направиха бягането в гората доста хлъзгаво и опасно на места.

 За втория ден успях да си почина и се чувствах много по-добре. Района бе по-различен, като предлагаше много по чиста гора, но пък много (изключително много) камъни по земята, които направиха бягането почти невъзможно на места. Бягах добре допуснах няколко малки грешки, но като цяло днес бях много по-доволен от вчера.

Резултати.

Следобеда тренирах на карта. Както често се случва на състезания по ориентиране, по време на двата старта постоянно валя дъжд и днес следобеда времето се изясни и беше супер. Въздуха бе  невероятно свеж и макар малко уморен от двата старта се чувствах зареден след тренировката. Утре сутринта ще тренирам още веднъж на Словенска земя и по обяд потеглям за Италия.
 Заставайки на старта днес, времето бе студено и валеше дъжд. Но в стартовите клетки имаше една много интересна табела, която гласеше: Don't forget to clear your SI card, but the most important: have fun. In map we trust :). Няма как това да не те накара да се усмихнеш и наистина да се опиташ да се забавляваш.
 Още веднъж благодаря на домакините си семейство Бояджиеви и на Организаторите на състезанието, които се справиха чудесно.

Испания

От около седмица съм в Испания на лагер заедно с финландския си отбор Калеван Расти. Много технически тренировки, идеално време и отлични партньори за трениране в лицето на съотборниците ми (благодаря ви за което). Около всичките тренировки, се проведе и 4 дневно състезание около гр. Барбейт. Петък състезанието започна с knockout "спринт". Първо бе квалификацията от която се класираха първите 16. С колебливо бягане заех последното 16то място, но все пак си осигурих място на четвъртфиналите. 4 четвъртфинала по 4 души от които се класират по двама от всяка серия. В серията бях заедно с Тиери Жоржу, Глеб Тихунов и Сергей Детков (който не стартира в последствие). За разочарование на всички, организаторите не бяха избрали най-добрата система за разделяне, като бяха направили пеперуда и ни разделяха 2ма по 2ма. На четвъртфинала бягах с резерв, като бях готов да увелича скоростта в края, но темпото бе достатъчно за да премина на полуфинал. (резултати четвъртфинал). На полуфинала бяхме 3ма от Калеван Расти. Отново Тиери Жоржу, Адам Хроми и Кристиян Канус. След даването на старта видях, че Тиери има Кристиян зад гърба си а аз бях с Адам. Задачата се усложни много. Избягах маршрута много добре, но въпреки това Тиери "прибра" Кристиян около 10м преди мен на финала, така надпреварата приключи за мен в този ден. Въпреки всичко, беше много забавно (резултати полуфинал). На финала Тиери и Фабиан бяха достойни противници, но малка грешка на Фабу в края позволи на Тиери да спечели.

 На следващия ден бе дълга дистанция. Мога да кажа, че това е един от най-интересния район на който съм бягал в Испания. Може би гъстото му беше малко в повече, но беше много интересно. Много малко от картата, където беше бяло бе наистина бяло за зеленото няма да говоря :) Допуснах доста грешки и не бях доволен от бягането си... (резултати дълга).

 Неделята бе средната дистанция, която бе и WRE. Отново нестабилно бягане с една огромна  грешка накрая от 1:20. Въпреки, че изглеждаше доста лесно на картата, на повечето места на терена, нямаше добра видимост а това си е предпоставка за грешка, когато бягаш с по-висока скорост. (резултати средна)
 Последния ден бе "one amn relay". Само името му беше такова. Беше масов старт с една смяна на картата с общо 16 възможни маршрута, което беше ОК защото на старт застанахме около 50 души, което означаваше, че по не повече от 3ма души имаха абсолютно еднакви маршрути. Първото кръгче избягах добре и единствената ми грешка бе от вариант на една отсечка където "заседнах" в едно гъсто около 15 секунди. На смяната на картата преминах 6ти на около 50 секунди от водача Тиери, но знаех че на първото кръгче бяха "обрал" почти всички по-дълги "вилици". Но въпреки това се напънах и на 3та точка успях да стигна водачите. От там се разделихме и останах само с Цветков. Стоях пасивен и чаках удобен момент за атака или евентуална грешка. Но този район не предполагаше много места за грешки или 30сек грешка тук беше огромна. В последствие Тиери се оказа 10м преди нас на две точки преди края. Имахме да прескочим 3 огради, на първата се забавих много и шансовете ми за по предно класиране от 3то място бяха никакви, въпреки това "натисках" до края и финиширах 3ти. (резултати).

POM

Лагера в Португалия приключи заедно със 6те старта от Portugal Orienteering Meeting. Хубави райони и много силна конкуренция направиха състезанието много интересно. Моите бягания не бяха никак добри с изключение на последния старт. Първия и втория ден в по-голямата чат от от състезанието не можех да разбера картата и допуснах много грешки. На нощния спринт бягах добре, но пропуснах точка и се декласирах. На средната дистанция която бе WRE допуснах много, малки грешки. На спринта следобяд, стартирах един от първите и имаше две грешни точки, едната са я променили в последствие и то много бързо след мен другата са я оставили грешна. Можете да видите 5та точка.

Филип ме настигна на средната дистанция WRE.

 Старта на дългата дистанция.

 Като цяло съм много доволен от лагера и нямам търпение да замина за следващия другата седмица в Испания, заедно с Калеван Расти, където ще взема участие в поредното много силно състезание Andalucia-O-Meeting.

Portugal

От близо седмица съм в Португалия на лагер заедно с няколко Французи: Амели Шатао, Филип Адамски и Фредерик Траншон. През изминалия уикенд участвах и на първото си състезание за годината. Подробности резултати и снимки може да погледнете във фен страницата ми във facebook. Ето и част от картите ми от състезанията и тренировките.

 Вчера и днес направихме две интересни тренировки с още една група от Франция. Утре местим "седалището" си, като през уикенда, понеделник и вторник предстоят 6 старта от може би най силното състезание за тази част от годината Portugal Orienteering Meeting.

Българско състезание на годината.

 Вчера във фейсбук Костадин А. Новаков публикува една анкета, в която всеки може да даде своя вот за най-добро състезание от изминалата 2012г. След като видях анкетата, се замислих кое състезание най-много ми е харесало на мен и в този си пост ще се опитам да направя класификация. Повтарям това е лично мое мнение и поглед върху състезанията през изминалия сезон. Ще съпоставя район, маршрут и карта. Няма да взимам под внимание организация по старт и финал, награден фонд и атмосфера. Тук ще става въпрос само за ориентиране :)
 Но първо искам да поздравя всички организатори на състезания в България. С много малки изключения се справихте почти отлично през изминалата година. Не съм ги броил, но съм почти сигурен, че това е годината с най-много състезания на нови карти и райони в последните 20години. Всички вие свършихте страхотна работа!!! 

Ще подредя състезанията на, които се спрях по хронология както следва.Ще давам оценка по десетобалната система и ще се опитвам да се обосновавам максимално точно и безпристрастно.

Three Hill Cup - Средна

 Картографа се бе опитал да генерализира максимално много района. Лично на мен стила ми хареса. Успявах да се съсредоточа върху наистина важните неща от терена, които ме интересуват. Но на няколко места губих контакта с картата точно заради тази генерализация. Според мен генерализацията бе групирана на райони и може би от там дойде този проблем. Но аз лично не искам да съм на мястото на картографа точно на този район Трудна задача си е било :) Маршрута е добър за средна дистанция, но на такъв район, това не би трябвало да е проблем. Два минуса са 6та и 8ма. Дългата отсечка има очевиден печеливш вариант, а 8ма не е за маршрут на Елит.
Оценки:
Карта: 7
Маршрут: 6
Район: 9
Крайна Оценка: 7,33
Купа Бегун - Средна

 Имайки в предвид районите около Варна, организаторите са се потрудили доста за да открият и картират този район.  Картата бе изпипана много добре. Картографа се е придържал към това да стандартизира символите за камъните, а при мен от там дойде и малкия проблем на места да бъда леко объркан, дали камъка който виждам на картата съвпада с този от терена. Маршрута бе мислен много и предоставяше доста вариантни отсечки, макар че дългите отсечки се бягаха общо взето около правата.
Оценки:
Карта: 9
Маршрут: 8
Район: 7
Крайна Оценка: 8
Brown Cup - Средна

Тук организаторите имаха лош късмет. Района, който бяха избрали бе доста пострадал от многото начупени и изпопадали дървета, което на места го направи неизползваем. На мен лично ми хареса много, защото бе труден за бягане, видимостта бе доста ограничена на повечето места, което повиши сложността на ориентиране. Маршрута, беше по слабата страна на това състезание. Средна дистанция не означава много точки и отсечки. Качествена средна дистанция може да направиш и с 15 отсечки. Късите отсечки между понорите и гъстото, намалиха сложността на ориентиране. Много по лесно е да избягаш отсечка от 100м в гъсто около понори, отколкото отсечка от 200м, 300м и т.н. Искам да кажа, че на този тип район с понори отсечките могат да бъдат много по-сложни, ако са по дълги.
Оценки:
Карта: 7
Маршрут: 7
Район: 8
Крайна Оценка: 7:33

Купа НСА- Средна

Познавам районите на Витоша доста добре и знам, че те предоставят много добри възможности за ориентиране. Района бе супер и наполовина нов. Новата част на картата бе добра, но старата бе със много забележки. Това се вижда и лесно по сплитовете на състезателите. Статистически най-много грешки бяха допуснати именно на старата част от картата. На маршрута му липсваше единствено една дълга отсечка и имайки в предвид богатата пътна мрежа на на района, това щеше да предостави голям избор на варинти и микроварианти.
Оценки:
Карта: 6
Маршрут: 8
Район: 9
Крайна Оценка: 7,67

Купа България - 1ви ден

Район и карта - много добри. Имайки в предвид сложността на района, картографа се е справил отлично с реамбулацията на картата. Особено най-северната част на картата, където имаше камъни района бе фантастичен. Тук както при Brown Cup, маршрута бе слабата страна на състезанието. Многото къси отсечки намалиха сложността на ориентирането, като прибавим и отличната видимост на доста места виждах къде трябва да е точката от доста голямо разстояние, което намаляваше ориентирането. Спокойно можеше да има поне две дълги вариантни отсечки.
Оценки:
Карта: 9
Маршрут: 4
Район: 9
Крайна Оценка: 7.33
Държавно Първенство - Дълга дистанция

Може би най-добрия район за мен за годината. Тежък за бягане и труден за ориентиране на места, направиха чудесна комбинация за състезание по ориентиране. Както при Three Hill Cup така и тук (понеже картографа е един и същ) картата бе генерализирана на местата с повече обекти, но като, че ли тук реамбулатора лично за мен се беше справил по-добре. Маршрута също бе добър. Дълга отсечка с избор на вариант, смея да кажа много добра, защото много малко хора са избрали правилния вариант, тоест не беше очевиден. Единствения недостатък на този старт бе, че нямаше смяна на карта, което е препоръчително за толкова преплитащ се маршрут. Лично аз докато бягах дългата отсечка имах предостатъчно време да разгледам целия маршрут. Смяна на картата щеше да увеличи ефекта на изненадата, за втората част от маршрута.
Оценки:
Карта: 9
Маршрут: 8
Район: 10
Крайна оценка: 9


 Най-добрия спринт за годината бе специалното контролно в Перник.

Маршрута предлагаше вариантни отсечки и три вида район, което направи състезанието много динамично. Накара ме да бъда максимално концентриран от началото до края, поради честата смяна на района.

Най-слабото състезание за годината бе Държавно Първенство - Средна Дистанция.
Малък на площ и слаб район за такъв ранг състезание. Повечето клубни купи през годината  бяха по-добре организирани, с по-добри карти и маршрути. Маршрута преминаваше през множество поляни и село, по този начин имаше много изгубени километри. Използваше се част от картата на Brown Cup, която бе добре позната на част от състезателите. Отделно имаше точка на, която грешките допуснати от всички състезатели сумирани, бяха огромна цифра. Това състезание предизвика и най-много недоволство у хората с които съм разговарял.