сряда, 21 март 2012 г.

Чудеса се случват, трябва само да вярваш в тях!

Както бях писал предния път, на първата тренировка от лагера ми в Унгария си изгубих GPS-a. На следващия ден ходих да го търся, като почти пробягах целия маршрут, но без успех и го бях отписал. Днес обаче реших да пробвам отново и да посетя местата на, които не бях ходил да го търся. В последствие реших да избягам отново целия маршрут, макар, че вече много смътно си спомнях от къде точно съм минавал. Пробягах почти целия маршрут отново без никакъв резултат и се бях почти отказал, но по инерция добягвах последните няколко отсечки. Бях се отнесал мислейки си за други неща, като изведнъж часовника ми застана точно пред мен. Беше наполовина заровен в листата и беше голям късмет да го открия е едно гъсто дере :) Бях изключително щастлив и, като малоумен крещях из гората. Шанса да го намеря клонеше към минус безкрайност а факта, че го намерих доказва тезата, че няма невъзможни неща :)
 Сутринта заедно с Финландския национален отбор имахме тренировка. Три маршрута по 2.5-2.9км с вилици. Първия маршрут стартирахме на масов старт, като жените стартираха с нас, но имаха малко по-къси кръгчета. Втория и третия маршрут стартирахме на изравняване на времената. На първия маршрут се прибрах 3ти на около 5-6 секунди след Топи Анила и Паси Иконен. На втория маршрут се прибрах 1ви на около 10тина секунди преди Паси и на третия маршрут също се прибрах 1ви на около 15тина секунди преди Паси.



 Вечерта отидохме на нощна тренировка, но тя беше опропастена от един ловджия или нещо от сорта, който като ни срещна ни обясни, че гората е пълна с ловджии и ни изпрати с заплашителен тон да се прибираме от където сме дошли и всичко това на благозвучния Немски език :)

1 коментар:

  1. Това се казва истински късмет. А аз минах около 15-20 пъти по категорично един и същ маршрут и още не съм открил нито мобилния си телефон, нито ключовете, изгубени независимо един от друг :)

    ОтговорИзтриване