Вчера се състоя една от най-големите щафети в Скандинавието а именно 25-Манна. Бягах 1ви пост като се прибрах 6ти на 40 сек след 1вия Давид Андершон. Бягането ми бе добро с изключение на варианта ми за 1ва точка. В щафетата бягат общо 25 души, като от тях мъже, жени, младежи, девойки, юноши и ветерани. С тази победа отново доказахме че Халден СК е един от най добрите клубове в света :)
етка на това района 
бе уникален.
След 50мин полет от Осло, пристигнахме в Трондхеим. Натоаврихме се в рент-а-кар-ите и отпътувахме северозападно от града към планините. Къщата, където щяхме да прекараме следващите 5 дни беше на почти 500м надморска височина и по върховете наоколо белееше снега, който бе навалял през изминалата нощ. Ние бяхме щастливи, че снега не е достигнал и до по-ниските части. Разтоварихме багажа и се приготвихме веднага за тренировка. Къщата беше по средата на една доста голяма карта и това ни позволяваше да тренираме без да използваме транспорт и да губим излишно време.
ат доста зелено по картите в този регион. На следобедната тренировка имаше поставена Емит система и беше, като малко състезание. Района беше доста по-различен от сутришния. И тук зеленото преобладаваше, но беше напълно проходимо, дори и тъмно зеленото. Аз през цялото време се опитвах да го заобикалям но всъщност то на моменти се оказваше по-лесно за бягане отколкото бялото. В Скандинавието много често зеленото на картата означава видимост а не проходимост. На две места допуснах големи грешки, като на едната съм бил по средата на тъмно зелено а изобщо по нищо не се различаваше от светло зеленото. За района на 2рата тренировка казаха че на места картата и района се доближават до средната дистанция на WOC 2010. Също споменаха че по-голямата част от картата на средната на световното ще е със зелен цвят. И ще е доста по-трудно и технически и физически отколкото доста хора си мислят.
На втория ден от лагера осъмнахме с 1-2см сняг и обилен снеговалеж определено на никого не му се понрави това, но никой нищо не можеше да направи по въпроса и просто излязохме на тренировка. Беше тежка тренировка, студено, сняг на места но пък когато мъглата се разсейваше и снегът спираше да вали се откриваше страхотна гледка наоколо. Повечето от точките на този маршрути бяха пласирани по склоновете като и това бе целта на тази тренировка, а именно да се тренира бягане по самия склон. Прескочих доста от точките защото на 7ма точка бях на 60тата минута а имаме още няколко дни с двуразови тренировки.
Третия ден направихме лека тренировка на сутринта, като бягахме до близкия връх, но времето беше доста студено и духаше ужасно. Следобяда участвах на О-биатлон. Три кръгчета по 1.8км с две стрелби по между им. 1вото кръгче загубих около минута от ориентиране, но по големия ми проблем на това кръгче беше че краката ми почти замръзнаха в студената вода в блатата. На 1вата стрелба не успях да съборя нито едно и ме чекаше дълго бягане в наказателния рунд. Тук трябва да отбележа че пушките, с които стреляхме не бяха простлеляни въобще. И стрелбата бе на принципа идваш на рубежа и където ти посочат там лягаш и каквато пушка ти се падне с такава стреляш. На второто кръгче бягах много добре и даже на стрелбата съборих едно от което останах много доволен. 3тото кръгче също избягах много добре. Трябва да отбележа че повечето състезатели бяха с по 10 грешки. Заех 5то място което в случея не бе от значение. Ако времето бе малко по-добро наистина щеше да се получи шоу. Вечерта отдохме да играем боулинг и прекарахме една приятна вечер.
