понеделник, 31 октомври 2011 г.

Smaland - Relay

Изминалата една седмица бях в Швеция на лагер за 10Мила с Финландския си отбор Калеван Расти. Направихме няколко нощни тренировки, като едната от тях беше малко местно състезание. Масов старт, прав маршрут без вилици :) което обаче само едно от момчетата знаеше ( Хану, но това не му попречи да сгреши 4мин за 1ва точка). Беше интересно, бягах добре, през цялото време бях в началото на групата, но между 9та и 10та точка, усетих че нещо падна от ръката ми. Като спрях разбрах, че съм загубил часовника си. Започнах да го търся и стана много добре, че го намерих :). Бяха ми необходими няколко минути. За мое съжаление състезанието за мен приключи малко преди финала. След това скоростта ми значително намаля и се прибрах 5ти на 3мин от 1вите.
 Следваха няколко дни на тренировки за да дойде и последното важно състезание за мен за годината а именно - Смаланд - Щафета. Щафетата се състоя от 5 поста. Два нощни и три дневни. По първоначални сметки аз трябваше да бягам последен пост на 1вата щафета. Ян Прохаска да бяга 4ти пост на 1вата щафета а Филип Адамски, да бяга последен пост на 2рата щафета. Петък следобеда решихме само да се разтичаме. По време на бягането коментирахме най различни неща за щафетата, за да се стигне до моя въпрос към Пипо - на колко километра се намираме от Арланда (летището на Стокхолм). Отговорът беше - 350! А моят отговор беше - няма да си хвана самолета! :) От там започна голямото разместване. Така аз бях преместен на 4ти пост , Филип на последен на 1вата щафета а Ян последен на 2рата щафета :)
1вите ни два поста бягаха много добре и ни осигуриха първо място след двата нощни поста. Имахме преднина от минута, която 3ти ни пост удвои и аз стартирах на 2ми пред 2рите Содиталия - Скот Фрейзар на моя пост. Две грешки в началото на 2ра и 3та позволиха на Скот да ме настигне. Настигна ме 6та но явно от по-рано ме е виждал. На 6та имах по дълга вилица и това му даде една малка преднина от 50м която много трудно наваксах. Средната част от маршрута или беше абсолютно без вилици или просто имахме един и същи маршрут. Темпото ни беше добро и знаех че ако до края не правя глупави грешки и се прибера около Скот, Филип на последен пост е доста по-силен от поста на Содиталия. 3 точки преди финала бе вилица. Вилицата бе голяма от гледна точка на това че трябваше да заобиколи едно голямо езеро след това. В случая аз заобиколих езерото от ляво а Скот понеже имаше друга вилица заобиколи езерото от дясно. От този вариант се натрупа и разликата, която той ми направи до финала от 25 сек. Така финиширах 2ри надявайки се че Филип ще е в добра кондиция за да победи. Аз се оправих и веднага тръгнах за летището. Не бях много доволен от бягането си но знаех че нищо фатално не е станало. Щафетата все пак е отборна игра и единственото което, има наистина значение е кой си на финала :) На път за летището разбрах че сме победили и се зарадвах много. Хубаво е да завършиш сезона добре. Анти, Симо Пека, Йере и Филип - благодаря ви момчета :)



Все още нямам карта но се надявам скоро да ми изпратят една :)

понеделник, 24 октомври 2011 г.

ДП Маратон

Изминалата събота се проведе Държавното първенство по ориентиране - супердълга (маратон). Знаех че дължината на маршрута бе намалена, заради прогнозата за лошо време и дъжд. Но за наша радост времето се оказа идеално за бягане. Добър маршрут на добър район се получава добро състезание. Чувствах се добре до самия край на състезанието. Допуснах няколко грешки и гледайки gps - сигнала още не мога да да разбера как се е получило :) Поздравление за организаторите от Браунтим, справиха се отлично с провеждането на Държавно Първенство!
Класиране.


четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Ново начало...

Може да се каже, че този сезон почти приключи. На мен лично, като състезания ми остават ДП маратон край Търново следващата седмица и пет постовата щафета "Смоланд" в Швеция след две седмици, която очаквам с голям интерес, понеже никога не съм участвал в тази надпревара. За тези, които не знаят това е щафетата, с която се слага края на сезона в Скандинавието и всички добри отбори са там - голяма конкуренция.
 Отново е есен и отново започвам подготовка за следващия сезон. Септември месец беше за мен "разпускащ". Мисля че успях да си почина не само физически, но и умствено, като на моменти се усещах, че въобще не мисля за ориентиране, което много ми хареса.
 През този един месец се случиха доста интересни неща. Естествено ориентирането няма как напълно да отсъства от ежедневието ми и участвах на няколко състезания.
 Димо Чолаков бе главния организатор на купа "Диана", от когото и получх специална покана да участвам. С радост приех поканата и макар лошото ми здравословно състояние успях да бягам достатъчно добре. Искам да благодаря на Димо Чолаков и да изразя възхищението си за това, какъв "див ентусиаст" е!  
 Екстремното състезание на България '"XCo Adventure Cup" бе поредното предизвикателство. След миналогодишната ни победа с Иван Сираков, като отбор "IlinaBG" тази година успяхме отново да спечелим, но не това бе най-важното в случая. Емоцията, която едно такова състезание ми дава е уникална. Най-хубавото нещо на това състезание, е че правим неща и посещаваме места, които едва ли бихме направили и посетили. А опита който трупаш е безценен. Искам да благодаря на фирма "IlinaBG" и Бойко Рачев, който за втора поредна година застава зад нас, като спонсор. Също така искам да благодаря и на фирма за облекла "CRAFT".
След това екстремно състезание се включих в организацията на клубната ни купа "Бегун" за, която вече писах, но ще повторя, не пропускате да ни посетите догодина. Ще бъде още по-вълнуваща и интересна.
  От дълги години не бях посещавал детското ни ДП. Тази година имах тази възможност и съм много доволен да видя, колко много деца участваха. Димо Чолаков бе в основата на всичко. След разговори с мен и с Наталия, решихме да замина за Габрово. Моето присъствие там бе специално за СКО "Диана Ямбол", а в последствие реших да направя и две мултимедийни презентации с видеоанализ на спринта и дългата дистанция. Макар доста малкото време, с което разполагах за видеообработката, смятам, че се получи доста добре. Имаше и доста голям интерес, което мен лично много ме зарадва.
 Понеже се бях записал за участие в Държавното Първенство Маратон по XCMTB, което бе в неделя, ми се наложи веднага след презентацията на дългата дистанция да се прибера в София. На другия ден 10 часа бе старта на състезанието в Бухово. За мен това беше първо състезаине от такъв тип. Трасето беше много тежко 53км с над 2000м денивилация и само 1км каране по асфалт. Трасето минаваше през връх Мургаш, където ни очакваше сняг и мъгла.
 За мен лично най-интересното нещо от това състезание бе да видя, какво ще ми бъде изоставането на върха от най-добрите. Белгиеца Уолтър Клепе бе най бърз до върха с време 68мин. Първъя Българин бе с време 75мин а аз бях с време 78мин от което останах много доволен. Липса на опит и техника на каране е нещото, което не ми достига :) Сила имам в излишък. За самото състезание тръгнах неподготвен, само с един енергиен гел, и силите ми стигнаха до 2рия час. след това бях принуден да спра на подкрепителния пункт и да прекарам доста време там. Реших да го завърша все пак защото така или иначе бях изминал 40км вече и ми оставаха някакви си 13 :) Финиширах 7ми на близо час след победителя, но 3ти в моята група "Мъже". Смятам за в бъдеще да участвам на такива състезание. Имам доста още какво да уча и особенно в спусканията, където ми правят най-много.


Така за мен "разтоварващия период" приключи и започвам отново с тренировките, подготвяйки се за следващия сезон!

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Купа Бегун

Доста време измина от последната ми публикация, но просто имах нужда да пренаредя кубчетата в главата си. Почти два месеца след световното първенство, се чувствам отново изпълнен с енергия и хъс за нови тренировки и състезания. Очаква ме една вълнуваща зима с много разнообразие. До края на годината ще взема участие в два лагера. Един с Финландския си отбор Калеван Расти и  един във Франция през ноември.
 През изминалия уикенд се състоя клубната ни купа "Бегун". И макар че съм пристрастен, смело мога да твърдя, че това беше едно от най-добрите състезания за годината в България. Интересни райони, интересни формати на състезанията и много вълнуващи маршрути! Малкия състав от хора доста се потруди за да направи един празник на ориентирането!
 Догодина смятаме купата да я насочим към пролетта. Очаквайте още много изненади и още интересни райони. Смело мога да твърдя, че ще бъде още по-интересна купа Бегун.