10 MILA

 Отборът  ни за 10 Мила, е вече ясен:

1) Bjørn Eriksen
2) Mattias Karlsson
3) Anders Nordberg
4) Jon Pedersen
5) Erik Axelsson
6) Vincent Coupat
7) Kiril Nikolov
8) Olav Lundanes
9) Mats Haldin
10) Emil Wingstedt
Поста ми е наполовина мрак наполовина ден, което го прави доста интересен с избора на какъв челник да бягам. Но ако времената дадени от организаторите са малко по слаби, най вероятно няма да ми е нужна светлина.
10 Мила е първото важно състезание за сезона. Отбора ни е много силен и се надявам всичко да мине нормално. Смятам, че си взехме поука от миналата 10 Мила и отбора ни е подготвен за най-различни сценарии по време на състезанието.
 Вече направих две тренировки на подобни райони и мога да кажа, че терена ми пасва доста добре.

Преследване

Днес бе втория старт от "Ostfol-O-Weekend". Днешния старт бе преследване от вчерашните резултати. За съжаление много голяма част от състезателите бягащи вчера, не стартираха днес. Така аз стартирах 2ри на 2'17'' след Матиас Карлсон, а 3тия стартираше на 1'31" от мен - Ойвинд Хелгеруш. Бягах добре, но не достатъчно, за да стигна Матиас. Няколко малки грешки. Като цяло съм доволен, но не можах да попадна в "матрицата" и просто да бягам и се ориентирам с лекота. 3ката се запази, като класиране от стартовия списък. Всеки бяга самостоятелно.

Резултати.

Следобеда доста голяма част от отбора (приблизително около 40 човека) се събрахме за да играем кърлинг. Беше ни изнесена кратка лекция за правилата на играта, бяхме разделени по отбори и шоуто започна. Мога да кажа, че не е толкова лесно колкото изглежда, но пък и не е много сложно. В началото имахме проблем с това колко силно да засилваме камъните, но след няколко игри смятам, че свикнахме. Беше наистина забавно и емоционално.
 След това се отправихме към клубната къща, където си направихме барбекю.
Така денят ми мина наистина неусетно и на един дъх - пълноценно.

Нов терен, нов опит!

Днес се проведе едно много приятно състезание. Районът, както повечето хора го нарекоха, "един от най-техничните", който можеш да откриеш в Норвегия бе наистина специален. Много детайли на места, а в равната си част всичко изглежда еднакво и ако се загубиш става трудно бързото откриване. Днес си бях поставил задача да направя едно чисто от към грешки състезание, която почти изпълних от, което останах много доволен. Не можах да използвам беговите си възможности, защото на места като увеличиш скоростта губиш контакт с картата и тогава става лошо. Проблема при мен бе че постоянно знаех къде съм и много подробно четях картата, което много ме забавяше. Понеже не съм бягал на подобен район не знаех на кое мога да разчитам и кое може да се чете на висока скорост и кое не. Към края на маршрута съм увеличил скоростта спрямо 1вия но там района бе и по-различен. Трудната част бе до 5та точка. И там наистина имах проблеми с отсяването на важните неща от картата и просто четях всичко.
 Но пак повтарям, доволен съм от бягането си, макар Андерш Нордберг да ме бие с 6мин и 20сек!!! Но смея да твърдя, че малко хора могат да го победят на такъв тип район.

Резултати.

Един чудесен ден!

Днес бе един чудесен ден. Малко студено рано сутринта (7:30 - -4С), но много бързо се стопли. Сутрешната тренировка бе  - "2ри пост 10МИЛА". Всичките мъже стартирахме в 90 секунди, като маршрута бе с вилици. Получи се една доста силна тренировка с присъствие на едни от най-добрите ориентировачи в света, като Андерш Нордберг, Матс Халдин, Матиас Карлсон, аз разбира се:). След добро бягане и няколко малки грешки финиширах 3ти на 10сек след Матиас Карлсон и Андерш Нордберг, но Матиас дупчи грешна 1ва точка и така победата остана за Андерш. Щеше да се получи още по-добра тренировка ако Емил Вингстед и Улав Лунданес присъстваха, но и двамата имаха уважителна причина. На обяд починах малко, Андерш ми бе на гости и обядвахме заедно. В 14 часа излязохме за втора тренировка на много приятен район.

 В 16 часа имахме сбирка на 1вия отбор на Халден СК за 10МИЛА (който все още не е официален, така, че не искам да коментирам). Говорихме за самото състезание, обсъждахме, кой как се чувства и какво настроение има преди това толкова важно, клубно, състезание.

 Картата от сутринта.

 Събота и неделя ще участвам на два старта, които ще използвам, като генерална репетиция за 10МИЛА.

П.С. чертая си вариантите по този начин, защото имам проблеми със свалянето на данни от часовника си на компютъра...

"Норвежка Пролет"

През изминалия уикенд се проведоха няколко състезания, които Халден СК организира. В петъка бе нощния шампионат на Норвегия в, който нямах право да се състезавам, защото не живея в Норвегия. Имах шанс да бягам след това, но прецених че ще е много късно и не стартирах а помагах на финала.
 Събота и неделя се състоя "Норвежка Пролет", като в събота бе щафета а неделя дълга. И двата дни никой от елитната група на "Халден СК" не бяга, а всички помагахме.
 Неделя имах възможността да избягам Елитния маршрут, но за моя жалост бе прекалено рано и не можах да настроя тялото си по най-добрия начин. Трябваше да стана в 6 и в 7:15 да стартирам. Почувствах краката си много тежки още от самия старт ( 2 дена висене по финала по 5-6 часа) Опитвах се да натискам, но просто бягането не ми спореше. Допуснах и няколко грешки от които не съм много доволен. Като цяло не съм доволен от бягането.  Ще питате защо?! Като вариантите изглеждат доста добре на картата. Отговора е, че с такова бягане на голямо състезание няма да съм доволен от себе си. Всичко е въпрос на навици. Ако на тренировките се справям добре независимо от обстоятелствата, то тогава и на състезание ще е така. Но това ме мотивира още повече. Но ако погледна тренировката от друга гледна точка, бе идеална за 10МИЛА - нестандартен час на бягане ;)

Понякога има и лоши дни :)

Днешната сутрешна тренировка, не мина по най-добрия начин, което ме накара да се замисля за някои неща. Бях уморен, беше рано сутринта. Стартирах добре но за 2ра точка правя паралелна грешка. Това, както и да е. Върнах се на 1ва и започнах маршрута отначало. Но, като, че ли загубих мотивация, умората в краката наистина ме връхлетя изведнъж. Опитвах се поддържам висока скорост, което точно в този ден увеличи малките грешки около самите точки. На 16 точка реших да прекратя тренировката и в лек тръс се прибрах до финала.
 Според мен човек трябва да знае, кога да каже не и просто да спре, да си вземе почивка да обмисли нещата, да мине известно време и да опита пак.
 Тази година е определено годината с най много технически тренировки до сега в спортната ми кариера - 85 (до момента). Неделя имам състезание и до тогава смятам да не тренирам на карта. Да оставя мозъка ми да си почине малко от ориентиране.

 Естествено няма никакво място за паника и по-добре, че това се случва на тренировка отколкото на състезание, всичко е по план и се развива по начина по, който сме го планирали с личния ми треньор.

Сватбата на Анне Маргарита и Андерш

Ще започна разказа си малко по от далеч. В петък вечер заминах за областното първенство по нощно ориентиране на област Остфол, в която се намира и Халден. Пак масов старт само с една пеперуда, което запази голяма група до края на маршрута. Този път нямаше звезди, като Андерш Нордберг, което направи състезанието доста интересно. Водачите най-отпред постоянно се сменяхме, поради множеството малки грешки, които всички от нас допускахме. Района бе познат на много от състезателите поради провелото се есента голямо състезание "Блудшлитет".
 В крайна сметка бягах прилично и в по голяма част от състезанието стоях на чело. Накрая дупчих предпоследна точка първи, но Винсент намери по добро излизане от гъстото и бе 20 метра преди мен на последна, което направи невъзможно финиширането ми 1ви.

 Резултати

Веднага след състезанието заминах за Осло, където останах при съотборника си от Халден Торбен Вендлер (Гермаски национален състезател). На другата сутрин направихме възстановителна тренировка и се подготвихме за сватбата на Анне Маргарита и Андерш, която беше в същия ден.

Me and my brother from another mother...

 Първата част от сватбата премина в църквата "Нордберг". Не е кой знае колко по различен ритуала между Българските сватби и тези на Норвежците. Клетвите, съгласието, халките, целувката, и бяха обявени за съпруг и съпруга:).

 След това се преместихме в ресторант, където се състоя и останалата част от мероприятието. Коктейл, речи, вечеря, речи, пиене, речи, още чдене, още речи, речи, речи, речи. Общо взето тук така е прието и по такъв начин се празнуват сватбите. Родителите и на булката и на младоженеца си бяха подготвели доста закачливи речи, което доста приповдигна духа на компанията. След 11 часа се преместихме в съседното помещение, където бяха напитките тортата, сладкишите и дискотеката.

 Сватбата бе доста интернационална - Шведи, Датчани, Швейцарец, Германци, Българин и естествено много Норвежци. За съжаление аз бях само този, който разбираше едва на половина речите :).
 Също така на тази сватба присъстваха и няколко световни шампиони по ориентиране. Емил Вингстед, Петар Торесен, Бйорнар Валстад, Хане Стаф, Анне Маргарита а Тиери Жоржу бе изпратил букет цветя с пожелания за младото семейство.

 Мога да пожелая на младото семейство, много здраве, късмет, деца, разбирателство и много световни титли.

По време на сватбата успях да си поговоря с Борнар Валстад. Каза ми едно много интересно нещо. Когато бил на моите години, дори и малко по-млад се колебаел, какво да прави, дали да тренира сериозно. Тогава Петър Торесен му казал: Сега е момента да вземеш решението дали искаш да бягаш (ориентираш) бързо или не. След 10 години ще е твърде късно!

 Също така имах и интересен къс разговор с Петър Торесен относно предстоящото европейско първенство в България, но това за сега предпочитам да не го пиша (все още го обмислям).


 Вечерта бе бурна а следващия ден тежък, но успях да събера сили и да отида на тренировка, макар краката ми да отказваха да се движат.

20 дни остават до 10МИЛА: I'm so excited.....

Повече снимки от сватбата ще публикувам след около седмица.

Регионален нощен шампионат Акерсхус

Снощи се състоя регионалния нощен шампионат на Акерсхус, в която област е и Осло.  Имахме малък проблем с намирането на състезанието,понеже момчето, което ни караше - Халварт се бе заблудил и ни закара на коренно различно място :). Както и да е, пристигнахме 15мин преди старта. Набързо се оправих, трябваше да си сложа номера, но не можах да загрея добре. Чувствах се малко уморен от сутришната тренировка, но се опитах да не мисля за това. Беше масов старт и точно преди старта разбрах всъщност, че маршрута ще има две "пеперуди" и това ще е разделянето. Но най тъпото бе, че почти всички от добрите състезатели имаха един и същи маршрут през цялото време.
Първата част от маршрута избягах прилично без да бързам и без да натискам много. Групата все още бе много голяма, като почти всички състезатели бяха заедно. На дългата отсечка се разпокъсахме малко но все още бе нищо разлика. Дупчейки общата точка от втората "пеперуда" видях как Андерш тръгва в моята посока и беше ясно че имаме еднаква втора част. Бягайки за 15 КТ Андерш реши да избере един вариант, който е почти по правата а групата реши да заобиколи по пътя. Само аз го последвах и там направихме разлика от около 30-40м. След това започна като че ли истинското бягане, като постоянно увеличавахме темпото. Излизайки от "пеперудата" бяхме абсолютно сами и натиснахме още повече по пътя. Андерш води почти през целия маршрут и сметнах, че ще е глупаво ако на това състезание дори се и опитам да го надбягам в последните метри. Все пак трябва да има и "Fair Play". Малко преди последна точка намалих темпото. По време на финалната отсечка Андерш видя, че дори не се и опитвам да го стигна и двамата финиширахме съвсем спокойно. В крайна сметка беше забавно как на един почти еднакъв маршрут, може да избягаш от групата. Смея да твърдя че Нордберг е един от най-добрите нощни състезатели в света и специално на този тип райони.

Резултати

Прибрахме се в Халден около 12 часа през нощта и бях изправен пред голяма дилема. Дали да отида на сутришната техническа тренировка в 8 часа или да поспя по-дълго. В крайна сметка съм дошъл тук за да тренирам и взех правилното решение да отида на тренировката, макар избягвайки я съвсем леко. Бях уморен и не можах да се концентрирам много добре, но след това въобще не съжелявах че реших да тренирам в место да спя :)

На отиване и връщане от тренировката се возих при Петар Торесен и имах възможност да си поговорим малко за ориентиране. Най общи приказки. Но нещото което ми направи впечатление е, когато ме попита дали имаме млади надежди и как, като цяло се развива ориентирането при младите в България. Обясних му че за моя радост има млади таланти на, които може да се разчита, но също така му обясних че в момента ситуацията в България е доста трудна и ако тези млади момчета и момичета не получат финансова подкрепа от някъде (било то родители федерация и т.н.) има голяма вероятност да се откажат, като станат студенти, както обикновено става. Интересен бе и неговия коментар за младежта в Норвегия. Че в момента живота там е лесен и много голяма част от младите правят всичко само за удоволствие без да се потят много много. Естествено каза че винаги ще има някой като Олав Лунданес, нов млад талант който да се появи.

Всеки с проблемите си. Едните нямат почти нищо другите имат почти всичко, къде е истината. Не мога да отговоря със сигурност.

Великденски Тренировки

 За разлика от България тук хората не празнуват толкова "шумно" Великден. Тук е повече, като почивка. Всеки е на някъде или спортува. Моя Великден премина в интензивни тренировки, от които останах много доволен. Петъка направих едни от най тежките си отсечки срещу склон. 180м дължина с 50 метра сборно изкачване. Като началото бе почти отвесно. Тренировката я направих заедно с Емил Вингстед. Тази отсечка е направена от Торе Сандвик, когато е тренирал за Япония. Направихме 8 повторения по 1'45'' средно. Събота сутринта направих един по-дълъг крос, като посредата избягах един къс маршрут (бягах без компас).

 Времето в събота беше много приятно и следобяда реших да покарам колело. Имам едно трасе което ползвам за възстановителна тренировка. Равно с много малко изкачване и спускане. 32км за около 80мин.

 Неделята направих техническа тренировка, като това ми бе и единствената за деня. Исках да си почина, защото предстоеше тежък следващ ден.

 Понеделника отново заедно с Емил направихме интервали по 5'30''. Интервала имаше от много стръмно изкачване до много стръмно спускане. Вечерта реших в последния момент да отида на нощна тренировка, но като цяло не ми се бягаше и не я завърших цялата.

 Предстоят ми два нощни старта в сряда и в петък а събота съм на сватбата на Андерш и Анне Маргарита :)

Норвегия

Вчера приключи лагера ми в Дания и се приместих в Норвегия, където ще остана следващия 1 месец. Лагера мина добре с доста технически тренировки, от които останах доста доволен.
За мое голямо съжаление снощи се случи нещо с компютъра ми и всичката информация на C се изтри. Там бяха всичките ми карти с варианти за последната 1 година и половина, дневника ми за година и половина, доста снимки и работа. Много се ядосах но като че ли вече ми мина, има къде-къде по-лоши неща. Така че този месец няма да мога да публикувам О-игра.
 Времето в Норвегия е коренно различно от това в България. Тук все още си е зима и няма много намерение да се стопля, но поне нямаме сняг в Халден.
 Следващата седмица ми предстоят доста нощни тренировки, така, че съвсем скоро ще имам какво да публикувам.